Според сухата дефиниция пустинята представлява географска област, в която валежите са силно ограничени и в резултат от това условията за живот на растения и животни там са много тежки или дори невъзможни. Ако се следва това определение, спонтанната реакция на въпроса има ли пустини в Европа е "не". Ако пък питането се отнася конкретно за територията на България, би трябвало отрицанието да е още по-категорично.

И все пак, ако някой ден се случи да отговаряте на такъв въпрос за сигурна сума в "Стани богат", не бързайте. Защото верният отговор всъщност е "да": в Европа има две естествено формирани пустини - едната се нарича Табернас и се намира край град Алмерия в испанската автономна област Андалусия, а другата се нарича Побити камъни и се намира в област Варна в Североизточна България.

Слабоизвестният факт е едно от първите неща, които туристите научават при пристигането си в красивата местност на двайсетина километра от Морската столица. За посетителите е важно да слушат внимателно откритата лекция, която получават за добре дошли в информационния център на входа, защото най-паметливите ще бъдат възнаградени в импровизираната блиц викторина в края ѝ.

Побитите камъни са природен феномен на милиони години, за чийто произход

учените все още нямат единна теория

Разположени на площ от 7 кв. км на 19 км от Варна по стария път към София, те представляват ансамбъл от варовикови образувания. Огромната част от тях имат вид на колони, стърчащи от пясъчните дюни, сякаш забодени отвисоко в земята - откъдето идва и името им.

Съществуват поне десет различни версии за формирането на Побитите камъни, като хипотезите се разделят в две основни групи - за органичен и неорганичен произход. Първите са свързани с коралови организми (макар при проучванията корали да не са открити), вкаменени газови извори, биогенни водораслови струпвания или вкаменена гора. Според вторите произходът се обяснява с призматичното изветряне на скалите, с образуването на пясъчно-варовикови конкреции или с инфилтрация.

Разбира се, не липсват и теории, че колоните са дело на човешка ръка, а има и свръхестествени предположения, родили цели легенди. Популярен мит разказва, че древен владетел строил гигантски дворец, а подчинените му великани носели колоните от различни краища на света. Когато строежът завършил, исполините нахвърляли излишните блокове наоколо и така се образувала местността.

Най-сериозната теория гласи, че преди около 50 млн. години тук е било дъното на праисторическото Лютеско море. След оттеглянето на водата му останали три пласта - глина, пясък и варовик, а каменните колоси са се образували около подводни газови находища. При отделянето си газът слепвал песъчинки, варовикови отлагания и дребни черупчести мекотели, което обяснява защо каменните цилиндри отвътре са кухи.

Въз основа на изобилното съдържание на вкаменелости образуванията са датирани от учените в периода долен еоцен (преди 48.6 - 53 млн. години). Край Побитите камъни са открити следи от праисторически селища, данните от които говорят, че в дълбоката древност местността е била сакрално място. Смята се, че водата, която извира наблизо, е лековита, а енергийното поле е толкова силно, че мобилните телефони замлъкват. Последното със сигурност не е вярно.

За първи път Побитите камъни са документирани научно през 1829 г. До 1942 г. у нас са наричани със своето турско наименование - Дикилиташ, означаващо буквално същото ("побити камъни"). През 1995 г. са обявени за природна забележителност, а от 2002 г. са категоризирани като защитена местност.

Скалният феномен придобива световна популярност

благодарение на книгата на руския изследовател Виктор Тепляков "Писма от България" (1833 г.), пристигнал у нас с мисията да попълни с артефакти колекцията на новосъздадения археологически музей в Одеса. Ето как той описва гледката, на която се натъква близо до Варна:

"Когато излезете от дълбините на заобикалящата ви гора, пред вас се открива обширен площад. На него - пресечена на няколко места от високи храсти, стърчи грамада от исполински колони, или по-точно казано, те са разхвърляни на три версти. Казвам разхвърляни, тъй като тяхното разположение не следва нито определен ред, нито обикновената архитектурна последователност.

Хилядите чудесни колони ви поразяват с най-странни форми. На едни места те се издигат във вид на съвършено правилни цилиндри, на други приличат на кула или на полуразрушена пирамида, или на пресечен конус, а някои в основата си се разширяват и сякаш са опасани с широки корнизи.

Има възвишения с толкова гъсто разположени едни до други стълбове, че неволно напомнят останки от древна галерия. Едни от тях са кухи и вътрешността им е запълнена със сива пясъчна маса."

Самите колони са с височина от 5 до 7 метра и дебелина от 30 сантиметра до 3 метра. Природните скулптури са предизвикателство за човешкото въображение, което е оприличило много от тях на познати нему образи от битието - хора, животни, чудовища, митични същества. Ефектът от чудноватата гледка се подсилва от ограничената флора наоколо, представена от редки растителни видове като кактуси, планинска роза, флокс, акация.

Най-известният и атрактивен за туристите ансамбъл е "Дикилиташката група". Комплексът се състои от

над 300 различни по големина колони,

разположени на площ около 100 декара. Някои от колоните носят имена като Самотникът, Малкият трон, Гъбата, Фонтанът, Камъкът на плодородието, Войникът, Камъкът на божествената любов, Сърцето... В основата им са изрисувани бели букви от глаголицата за по-лесно разпознаване.

Домакините от информационния център препоръчват на посетителите да бъде открит Кръгът на желанията, представляващ естествена кръгла "ограда" от по-малки камъни, заобикалящи няколко различни по големина варовикови колони. Според легендата, ако застанеш в този кръг и изречеш желанията си (или поне помислиш за тях), те ще се сбъднат... Засега няма доказателства в нито едната посока.

"Страшимировската група" също е много впечатляваща. Разположена е на юг от основната група, до с. Страшимирово, и е съставена от четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях достигат до 9 м в диаметър.

Групите "Слънчево" и "Баново" са разположени в околностите на едноименните села и също имат своя чар. Една от каменните скулптури наподобява вкаменен фонтан, в съседство лежи каменен "лъв" с диаметър в основата над 12 м, на друго място пък може да бъдат видени колосални "гъби". А при по-свободно въображение всеки може да установи своя собствена форма.

Преди да дадете воля на фантазията си, се съсредоточете върху разказа на уредника на входа. Ако сте запомнили как се казва древното море, на чието дъно се смята, че са се образували Побитите камъни, ще бъдете възнаградени с амулет по собствен избор. Ако не сте внимавали достатъчно, ползвайте жокер "Помощ от публиката", като си преговорите този текст.