Ваня & фамилия

"В България оставих кариера, за да дойда в Чикаго по любов. Първата ми работа в САЩ беше във верига книжарници Borders. Започнах там през октомври 2001-ва. Веригата беше известна с това, че наема хора в неравностойно социално или физическо положение, включително и емигранти. Тогава не говорех толкова добре английски. Там прекарах 2 години. После се роди Димитър, а Дейвид пътуваше много служебно. Той е служител в софтуерна компания и често ходеше до Европа и Азия. Финансово бе неоправдано да продължа да работя, за да плащам на бавачка да гледа детето. Така останах вкъщи доста години. След това бе основана телевизия BiT, в която бях продуцент 4 години. Повече от 3 години  работя в администрацията на нова и модерна болница. С това, което върша в Чикаго, съм буквално привилегирована.  С Дейвид сме много добър екип. Обича да подчертава, че част от неговата кариера се дължи и на мен. Налагало се е заради работата му да се преместим в друг щат за една година и това му даде възможност да прескочи няколко степени в корпоративната стълбица. Винаги съм го подкрепяла. Познавам жени, които не биха го направили. Тогава оставихме в Чикаго уютен и удобен дом, имах вече контакти с българската общност. Хубаво е, че продължаваме да вярваме и двамата, че сме екип. 

Синът ни се казва Димитър не по моя инициатива. Бях убедена, че ще имаме дъщеря, и си бях намислила няколко имена. Предложението дойде от Дейвид, който много обичаше баща ми - уважението им бе взаимно. Баща ми Димитър се спомина през 2017-а. Детето много се гордее с името си. Тук на никого не позволява да му съкращават името или да му измислят прякори. Те, разбира се, не го произнасят Димитър,  а с английското Т, той ги поправя. В Америка не го знаят като Митко. Като беше малък, казваше - името ми е  Димитър на английски, а  Мите на български. Семейството винаги ме подкрепя в обществените ми активности, които хич не са малко и това води и до битови неудобства. Но и Дейвид, и Димитър - който вече е на 17 г., се гордеят с мен.

Ваня & "Магура"

В Чикаго винаги съм била в позиция, в която не съм имала нужда от материална помощ. Тогава нямаше социални медии и самотата, и изолацията доста ми тежаха. Поддържах връзка с България само по телефона и с имейли. Първо открих българи тук чрез църквата и чрез първия български културен център в Чикаго.  Родителите ми, роднините ми никога не са били саможиви, винаги са помагали на другите. Никога не са се изолирали. Възпитаха ме в същото. Малко по малко започнах да помагам на емигранти с езика, с документи, с намиране на работа. Вършила съм и странни неща.  Представяла съм се за адвокат на закъсали българи, което е подсъдно. Посрещах новопристигнали. Разбира се, не съм единствената тук. Възпитана съм, ако мога, да помогна, ако не мога - поне да не преча. Лошото е, че не мога да казвам не. Иво Иванов, известният в България журналист и публицист от Канзас, пък ме нарече неофициалния посланик на България в Чикаго. Така ме представил на един човек, който търсеше помощ и го пратил при мен. В най-тежките години за родината събирахме пари, играчки. Изпращахме ги чрез църквата в детски домове и болници в България. В по-ново време събрахме доста средства за Хитрино. Помагаме и в тъжни случаи. Събирали сме пари за някой, който трябва да бъде погребан в България. В Чикаго вече има български погребални агенции, а в гробище в северозападно предградие има български парцел. Междувременно емигрантската група се разрасна доста, а и хората вече нямат такава остра нужда от преводач. Има Google преводач, второ - децата и внуците на емигрантите говорят вече чудесен английски. 

Българският културен център "Магура" е открит преди 6 години от Надя Желязкова, Станислав Станимиров и Валентина Лимов. Започват с два класа за изучаване на български, школа по народни танци и изложби. През 2017-а центърът се премести на ново място и тогава бе открита и библиотека. Присламчих се към "Магура", докато работех в BiT. Харесах ги колко са активни.  И тримата са много отворени и енергични - канят български актьори, писатели, художници. През 2017-а останах няколко месеца в България заради тежкото заболяване на баща ми и помагах на майка. Тогава пък много ми липсваше Америка и се чудех как да бъда отново полезна на българската общност. Започнах да събирам за библиотеката книги  с автографи от наши писатели. По стечение на обстоятелствата - образованието ми е българска филология, познавам някои от тях, благодарение на фейсбук се свързах с останалите и се прибрах в Чикаго с пълен куфар с ценни книги с посвещения за читателите. Сега съм член на борда на директорите на "Магура". Общо сме седем. Много често организираме концерти и изложби. Първи в САЩ представихме книгите на Иво Иванов. Чикагската премиера на "Майката на дъщеря й" на талантливата Даниела Петрова също се състоя първо при нас. Книгата е написана на английски, след това Даниела  я издаде и на български. Пътуващата изложба "Различните деца на България"  на фотографката Ана Йончева тръгна от "Магура". Снимките й са изключителни, Ани снима деца в инвалидни колички. С парите от продадените снимки и дарения тя строи люлки за деца в инвалидни колички. В края на миналата година направихме фотоизложба, посветена на пандемията в целия свят. Чудесна изложба - и тъжна, и радостна. "Магура" се издържа само от дарения и доброволен труд на българи. За май месец планираме богата програма. Заради добрата стратегия по ваксинирането в САЩ животът лека-полека започва да се връща в обичайното русло. Тогава  ще излъчим  на нашата фб страница концерт на "Мистерията на българските гласове", за да съберем 4000 лева за нови носии на състава. Свързахме групата с тукашно музикално училище, където дават онлайн уроци по пеене. Имаме и театрална трупа "Розова долина", ръководи я  актьорът и режисьор Златомир Молдовански. Трупата поставя на чикагска сцена съвременни български пиеси на английски. Горда съм, че първата пиеса на Захари Карабашлиев "Неделя вечер" мина през януари 2020-а при изключителен успех. Получиха се чудесни рецензии, които окуражиха младите актьори. В момента в Америка театралните прояви са все още замразени и Молдовански постави в Габровския театър "Любовни истории" - пиеса, написана специално от Иво Сиромахов за трупата "Розова долина" . Премиерата беше преди месец и е минала в Габрово при добър успех въпреки пандемията. „

Ваня & избори

"Имаш право на България" доби огромна виртуална популярност сред българите по света. В основата на мотивационната кампания за гласуване в парламентарните избори са Ваня, Станислав Русев и Христо Димитров. "Първо мислехме да направим някакъв плакат, който да разлепим в Чикаго на "българските места". Но идеята прерасна в кампания", разказва Ваня.  Свързва се с рекламната агенция The Smarts, собственикът й Радослав Бимбалов отказва заплащане. Страхотните плакат и клип са изработени в София pro bono за сънародниците ни в чужбина. Плакатът бе качен в интернет на отворена платформа и българи от Лос Анжелис до Нова Зеландия го разпечатаха за изборите.

"Тази година още преди изборите се усети много по-голяма енергия и желание за гласуване. И това се доказа на 4 април. Причината са и протестите в България през лятото. Българската общност в Америка е по-различна от общностите в Европа. Дължи се най-вече на отдалечеността. Много по-рядко хората пътуват към родината - заради кратките отпуски и скъпите билети. Българите тук много по-малко зависят от законодателството в България. За разлика от ЕС стажът тук не се признава за пенсия в България и обратното. Но през изминалата пандемична година доста неща се промениха. Хората разбраха до какво води некомпетентното и корумпирано българско правителство. Много семейства пострадаха, починаха техни близки в България. Моя позната само за седмица загуби баща си  и чичо си, и то по времето, в което не можеше да пътува към България. Това посъбуди нашите сънародници, които са по-дистанцирани. Кампанията "Имаш право на България" ги убеди, че в XXI век ние, българските емигранти, имаме право. Светът е глобален, комуникациите са много по-лесни. Днес сме тук, утре може да сме в Пазарджик."

На 4 април над 3000 души са гласували в Чикаго. На изборите през 2017-а -  1700 души. А в "Магура", където бе една от петте чикагски секции, гласоподавателите са  819 (най-високата бройка в САЩ). Вотът повтаря предпочитанията на българите по света - първи е "Има такъв народ", следван от Демократична България, "Възраждане",  ГЕРБ, "Републиканци за България". ..

Ваня & ваксини

"Или вярваш в науката, или вярваш в шамани. Или вярваш в закона, или вярваш, че си тарикат и можеш да излъжеш. Въпреки че световната здравна общност в голяма степен в началото се провали в управлението на пандемията, избрах да вярвам в науката и на лекарите. За мен няма друго решение - мерките трябва да се спазват и това даде резултат. Смъртността в САЩ спадна. Вярвам и във ваксините. От 8 януари съм ваксинирана и покрай фейсбук активността ми станах медиатор за ваксините към здравната служба на кметството в Чикаго. Включих се в т.нар. съвет на новите американци, който информира желаещите и колебаещите се да се ваксинират. Обясняваме какво са ваксините, как бяха създадени, защо са важни, къде могат да се ваксинират. Колeжка от BiT - Елена Хотинова, e пиар на здравния департамент в Чикаго и тя ме препоръча. Два пъти месечно имаме онлайн срещи, в които ни информират за всички новости, свързани с ваксините, и за начините, по които може да се стигне до общностите. Вече 21 години съм в Чикаго, но всеки ден се случва нещо, което ме изненадва. Целият чикагски елит - актьори, изтъкнати готвачи, блус музиканти, "Чикаго булс", рапъри, футболисти, са се свързали с общината в Чикаго и са предложили да помогнат в информирането за ползата от ваксините. Тук кампанията по телевизиите, радиата, вестниците, социалните медии е забележителна. Включвам се в много фейсбук групи и информирам на български. Докато течеше ваксинацията на възрастните и трудно подвижните хора, пишех в съответните групи как и с кого да се свържат, предоставях контакти. Проектът се нарича Protect Chicago Plus - буквално "Да запазим Чикаго плюс". Плюс това сме ние, емигрантите, бежанците. Всички брошури на кампанията вече ги има и на български. Това се случва за първи път. Българите тук не сме милионна общност като поляците, украинците, китайците и корейците. Ние сме между 100 000 и 200 000. Който отиде да се ваксинира в който и да е център в щата и не знае английски, получава превод. В телефон с езикова линия, натиска 5 и му дават указания на български. На глупави въпроси не ми се е налагало да отговарям, но на обидни - да. Например такъв ми зададе човек, когото познавам и много уважавам. Още от януари пишех всеки ден как се чувствам след ваксинацията, правех го не от чувство за превъзходство или нарцисизъм, а защото бях една от първите и беше важно според мен да разказвам. Та той ми вика: виждам какво пишеш във фейсбук, но ми кажи наистина как се чувстваш?  Дълбоко ме засегна. Подозираше ме, че лъжа. Недоверието ме потресе. А най-често задаваният въпрос е колко ми плащат. Омръзна ми да отговарям, че нищо не ми плащат."