Quantcast
Жените пирати, които владееха моретата | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Жените пирати, които владееха моретата

Още от XIII век, та почти до наши дни тези войнствени дами са нападали и грабели кораби
1 067
Екзекуцията на Оливие дьо Клисон, която кара Жана да стане пират.

Жените пирати станаха популярни образи, след като Кийра Найтли изигра Елизабет Суон в кинохита "Карибски пирати". Разбира се, Суон е измислен характер, но историята помни много известни жени, владеели моретата през вековете. Ето и най-известните от тях: 

 

Жана дьо Клисон

Родена през 1300 г., още 12-годишна тя е омъжена за Джофри дьо Шатобриан VIII и му ражда две деца. Две години след смъртта на съпруга си - през 1328-а, сключва брак с Ги дьо Пентиевр, но той е анулиран през февруари 1330-а от папа Йоан XXII. Малко след това Жана се жени пак за благородник - Оливие дьо Кресон, и му ражда 5 деца.

Когато дукът на Бретан умира, без да остави наследник, през 1341 г. започва война за Бретан с британците. В един момент френският крал Филип VI решава, че Дьо Кресон е предател, и нарежда да бъде обезглавен.

След екзекуцията Жана се заклева да отмъсти на всички съюзници на краля. Тя продава земите, бижутата, мебелите и дори дрехите си, а с парите купува 3 черни кораба. Боядисва платната им в червено - символ на кръвно отмъщение, но корабите са наречени "Черната флота".

Жана потегля към Ламанша, съюзява се с англичаните и започва да преследва френски кораби. При всяко превземане тя избива повечето от екипажа, оставяйки единици живи, които да се върнат и да разкажат на Филип VI. Жана лично екзекутира един от заловените - благородник, близък до краля. и тогава получава прозвището Лъвицата от Бретан. 

През 1356 г. тя се оттегля от пиратството и се омъжва за 4-ти път - за Уолтър Бентли, един от пълководците на английския крал Едуард III. Лъвицата умира през 1359 г.

 

Саюда ал Хура

Родена е през 1485 г. в Гранада в богато мйсюлманско семейство. Когато испанският крал Фердинанд покорява Гранада, много мюсюлмански и еврейски фамилии се изселват, като семейството на Саюда се установява в Чаоуен, Мароко. Там тя тръгва на училище, като учи езици, теология и математика. На 16 се омъжва за Ал Мандри, приятел на баща й и губернатор на Тетуан - също град в Северно Мароко. 

Саюда помага на мъжа си при управлението, а след смъртта му през 1515 г. го наследява на поста. Тя е първата жена в мюсюлманския свят, получила титлата "Ал Хура" (кралица, или независима жена). 

С цел отмъщение на християнските врагове, презвели Гранада, Саюда ал Хура става пират и сключва договор с известния турски корсар Хайредин Барбароса от Алжир. Двамата властват в Средиземно море - Саюда в западната част, а Барбароса в източната.  

На върха на пиратската си слава, през 1541 г., Саюда се омъжва повторно - за султана на Мароко Ахмед ал-Уатаси. Но не се отказва и от власта си в Тетуан и вместо да пътува до Фес за сватбата, настоява кралят да дойде при нея в Тетуан. Това е единственият случай в мароканската история, когато султанът се жени извън столицата.

Властта на Ал Хура обаче не продължава дълго - през 1542 г. доведеният ѝ син Мулай Ахмед ал-Хасан ал-Мандари пристига с малка армия в Тетуан и сваля мащехата си от поста. Саюда се връща в града на детството си Чаоуен и прекарва там остатъка от дните си, като доживява до 75 г.

 

Ан Бони 

Родена в Ирландия през 1698 г., тя е незаконна дъщеря на адвоката Уилям Маккормак и слугинята му Мери Бренън. Баща ѝ я облича като момче и я нарича Анди, като казва на съпругата си, че Анди учи при него за юрист. По-късно изпраща Ан в Америка, но момичето с буен нрав започва да става агресивна. Когато е на 13, убива с нож прислужницата си. Маккормак не одобрява повечето ѝ постъпки, а когато през 1718 г. тя се омъжва за Джеймс Бони, се отрича от нея.

Ан и Джеймс заминават за о-в Провидънс (Насау) на Бахамите, където срещат пирата Джон "Калико Джак" Ракъм. Тя става любовница на авантюриста, а когато Джеймс отказва да ѝ даде развод, тя избягва с Калико Джак в морето. Ан отново започва да се облича в мъжки дрехи. По това време се среща с друга жена пират - Мери Рийд, с която участват в множество нападения над рибарски и търговски кораби през 1720 г. 

През октомври същата година обаче Калико Джак е заловен от ловци на пирати и той и мнозина от екипажа му са екзекутирани. Мери и Ан избягват смъртта, защото казват, че са бременни. Оставят ги в затвора, след което съдбата на Ан Бони е неизвастна. 

 

Мери Рийд

Тази англичанка в детството си също е била обличана като мъж, но от своята майка (трябвало да прилича на мъртвия си полубрат, за да вземе майката пари от свекърите си). Става типична мъжкарана и постъпва на служба поред в британската и холандската армии. Омъжва се за фламандски войник и с него заминават за Холандия, където са до смъртта му.

Останала с малко пари, Мери потегля за Карибите. По пътя пирати пленяват кораба. Все още облечена като мъж, Мери бързо се споразумява с тях да стане член на екипажа и пиратства между 1717 и 1719 г. А когато английският крал Джордж I обявява помилване за всички пирати, тя слиза на сушата и служи като капер в Кралския флот. Но парите отново свършват и тя влиза в екипажа на Калико Джак. След  като избягва смъртната присъда заради бременността си, Мери умира от треска в затвора.

 

Грейс О`Майли

Родена е през 1530 г. в графство Майо, Ирландия, като единствена дъщеря на вожда Оуен и Маргарет О`Майли. Семейството не се занимава с традиционното земеделие, а прави парите си от морето - с пиратство и търговия с Испания и Франция. 

Грейс наследява бизнеса на баща си, а също кораби, замъци и селяни от своите двама съпрузи. През това време тя се прославя, като контролира крайбрежието с грабежи и сплашвания.

През 1558 г. кралица Елизабет I иска да разшири контрола на англия над Ирландия и кланът О`Майли е един от малкото, които се опълчват. Начело с Грейс корабите на клана започват изненадващи атаки по английските кораби. През март 1574 г. Англия изпраща флота и армия да атакува базата на О`Майли - замъка Рокфлийт, но корабите на Грейс им нанасят унизително поражение. 

Тежките времена за ирландката настъпват през 1584 г., когато сър Ричард Бингам е назначен за губернатор на Конахт. Той заповядва на брат си да убие най-големия син на Грейс, а сам хвърля зад решетките най-малкия ѝ син. След това установява контрол над Роклфийт и започчва да унищожава земите, добитъка и флота на О`Майли.

А Грейс иска аудиенция при Елизабет I. През лятото на 1593 г. двете се срещат в замъка Гринуич. Ирландката поема ангажимент да спре да подкрепя ирландските лордове, борещи се за независимост, а кралицата се съгласява да отзове Ричард Бингам и да помилва сина на Грейс.

След завръщането си в Ирландия О`Майли вижда, че не всичките ѝ изисквания са изпълнени, и продължава да подкрепя борбата за независимост по време на цялата деветгодишна война (1594-1603). Грейс умира през 1603 г. в Рокфлийт.

 

Ан Дьо-льо-Ву

Родена е в Бретан през 1661 г., но не остава там дълго. Името й, означаващо Бог го иска, й е дадено заради нейната силна воля - все едно божията воля. Ан пристига във френската колония Тортуга (в Хаити) като една от стотиците жени престъпници (наричали ги кралските дъщери), изпратени там за наказание. От тях се очаквало да се оженят за някой френски колонист и да започнат нов живот.

През 1684 г. Ан се омъжва за буканера (авантюриста) Пиер Льолонг, който е убит в сбиване през 1690-а. На следващата година се омъжва за друг буканер - Жозеф Черел, който пък е убит при сбиване в бар през 1693-а. Ан предизвиква на дуел убиеца Лоран де Грааф, но преди дуела той свежда шпага, защото съвестта му не позволява да се бие с жена. Вместо това ѝ предлага брак и тя се съгласява. Ан придружава мъжа си в много пиратски авантюри, сражавайки се редом с него. 

През същата 1693-та Де Грааф нахлува в Ямайка - тогава британска колония. За отмъщение англичаните атакуват Порт дьо Пе в началото на 1695-а и залавят Ан и децата й. Въпреки преговорите на французите за освобождаване Ан и децата са държани като заложници 3 г. Освободени са през 1698-а и тя се събира с Де Грааф. По-нататъшните ѝ следи се губят. Има сведения, че са се установили в Луизиана, а Ан е починала през 1710 г.

 

Чен И Сао

Тя уж е само съпруга на бандита Чен И, но е една от най-успешните жени пирати на всички времена. С мъжа си успели да обединят малки пиратски банди и станали мощни лидери на голяма флотилия. През 1804-та тя наброявала 1200 кораба и 70 000 пирати - повече от легендарната испанска Армада.

През 1807 г. Чен И умрял, оставяйки жена си начело на огромна пиратска конфедерация. Чен И Сао изработила стриктен кодекс на пиратите и така засилила властта си. Кражба от селяни или от общата съкровищница се считало за основно нарушение. Дезертьорство и неподчинение се наказвали с обезглавяване, а сексуалните посегателства били наказвани много жестоко, често със смърт.

През 1810 г., след битка с китайския флот и западните търговци, Чен И Сао приема помилване за себе си и своите пирати и се оттегля. Тя отваря хазартна къща в Гуандонг и умира на 69-годишна възраст.

 

Мери Килигрю

Тази почтена госпожа е водела двойствен живот. През деня била дама от Корнуол, а нощем - безмилостен пират. Родена е през 1525 г. и след смъртта на първия си съпруг Хенри Кинвут се омъжва за сър Джон Килигрю II - губернатор на крепостта замък Пенденис и депутат в парламента.

Фамилия Килигрю били потомствени пирати и Мери чудесно се вписала там. Тя и сър Джон действали по времето на кралица Елизабет I. Тогава, ако пиратстки акт е извършен далеч от английски брегове и не засягал английски интереси, на него не се гледало като на голям проблем. 

Но лейди Килигрю и съпругът ѝ не атакували само вражески кораби в открито море, а и такива в английски води. Залезът на Мери идва през 1583 г., когато испанският кораб "Мария от Сан Себастиан" акостира в пристанище близо до дома ѝ в Аруенак. Носел се слух, че пренася съкровище. Лейди Мери поканила капитана и част от екипажа в замъка си. Докато поканените се забавлявали, тя събрала хората си, нахлула на кораба и убила всеки, който ѝ се изпречил. После се преоблякла пак официално и се върнала при гостите си.  

Когато испанците се качили пак на кораба и видели станалото, се оплакали на властите. Но съдията бил син на лейди Килигрю и потулил работата. Капитанът обаче привлякъл за помощ испанския посланик и започнала да се развива дипломатическа криза. Затова от Лондон изпратили военни, които претърсили замъка на Мери и открили вещи от кораба.  

Мери била арестувана и осъдена на смърт. Елизабет I все пак я помилвала и тя била освободена от затвора. Смята се обаче, че е продължила дискретно с пиратството чак до смъртта си през 1587 г.

 

Рейчъл Уол

Рейчъл Шмид  е единствената жена пират в Нова Англия и последната жена, обесена в Бостън. Родена е в Карлайл, Пенсилвания, около 1760 г. и на 16 напуска дома си, за да е близо до морето.

По време на пътешествията си среща риболовеца Джордж Уол, женят се и се установяват в Бостън. През 1781 г. двойката открадва кораб и започва да пиратства край бреговете на Ню Хемпшир, близо до островите Шоулс. Престрували се, че корабът им е повреден и Рейчъл викала към преминаващите плавателни съдове за помощ. След като отзовалият се кораб се допирал до техния, Рейчъл, Джордж и екипажът им го нападали, ограбвали и убивали всички на борда.

За няколко месеца атакували 12 кораба, от които отмъкнали над $12 000 и убили поне 24 моряци.

Пиратската кариера на Рейчъл приключва през 1782 г., когато мъжът ѝ се удавил при корабокрушение. Тя и останалите пирати оцеляват, а тя се връща в града. Но не продължава с престъпленията - краде от акостирали в пристанището кораби и многократно е осъждана за това. През март 1789 г. видяла девойка с красиво боне - ударла момичето, взела бонето и побягнала, но била заловена и предадена на властите.

Първоначално е обвинена в грабеж, но на процеса признава за пиратството през 1781-82 г., макар да отрича да е убивала някого. На 8 октомври 1789 г., едва 29-годишна, тя е обесена, като до последно твърди, че е невинна.

 

Ло Хон-Чо 

Тази китайка пиратства за кратко през 1920 г. с мъжа си, а на следващата година - след смъртта на съпруга си, тя поема командването на неговата флотилия от 64 кораба и тероризира водите около Бейхай. Една от дейностите ѝ била да залавя жени от селата и да ги продава в робство.

Но властването на Ло Хон-Чо не продължава дълго. През 1922 г. флотът ѝ е прехванат от китайски военен кораб и 40 от съдовете са потопени. Самата Ло е заловена и предадена на властите от останалите живи членове на пиратската флотилия, срещу което всички са помилвани.

Ключови думи:

пирати, пиратски кораб

Още

Съкровища дебнат отвсякъде
Африканските пирати освободиха пленения български капитан

25.05.2020

Обновена

760
Сирия: САЩ са пирати, Турция - агресори, а Израел - терористи

23.12.2019

9869