39 766 души са прехвърлили партидата си от универсален пенсионен фонд в държавното обществено осигуряване, откакто кабинетът даде тази възможност на родените след 1959 г. От техните осигуровки в Сребърния фонд, където всъщност се вливат средствата, са постъпили 230 млн. лв. Това показва справка на Националната агенция по приходите, предоставена на в. "Сега". Както е известно, в момента държавата обсъжда какво да прави с първите пенсионери на реформата, за които пенсията от втория стълб ще бъде мизерна и дори няма да покрие намалението на пенсията от НОИ (за родените след 1959 г. основната пенсия ще се коригира с 20-28% заради отчислението на 5% от пенсионната осигуровка към универсален фонд). Като единствен вариант се очертава да се даде извънредно право на първите пенсионери да се прехвърлят в НОИ, въпреки че за тях срокът вече е изтекъл - според сегашния социален кодекс това е възможно до 5 години преди пенсиониране.
Възможността човек да се осигурява само в НОИ бе въведена през 2015 г. по настояване на финансовия министър Владислав Горанов и въпреки повсеместни критики, че се разклаща стабилността на втория стълб. В първите три години от действието на тази разпоредба броят на хората, които са прехвърлили партидите си, е незначителен - през 2015 г. са го направили 2020 души, през 2016 г. прехвърлените партиди вече са почти два и половина пъти повече - 5754, а през 2017 г. леко намаляват на 5188. През 2018 г. обаче избралите една пенсия се увеличават в пъти и вече са 13 292 души.
2018 г. е годината, в която за първи път бяха представени разчети, че втората пенсия ще е мизерна, така че може да се предполага, че много хора са побързали да заложат на сигурно в НОИ. Тогава социалното министерство призна официално, че за 70% от хората, които ще се пенсионират в периода 2021-2027 г., натрупванията в личната им партида не биха осигурили пенсия в размер от 50 лв. За 55% от тях пенсията не би надхвърлила 30 лв. Всички тези хора са осигурявани на доходи между минималната заплата и средния осигурителен доход в периода 2002-2017 г. Голяма част от тях имат и неритмични постъпления на вноските, а за някои дори липсват такива. Едва 20% от пенсионерите в тези първи години от фазата на изплащане от втория стълб ще могат да разчитат на пенсия в размер между 50 и 100 лв., което представлява между 25 и 50% от настоящия размер на минималната пенсия, показват анализите. Това са хора, които към края на 2017 г. имат натрупвания в индивидуалните си партиди между 4600 и 10 000 лв. Останалите 10% от пенсиониращите се в първите години ще имат пожизнена пенсия над 100 лв.
През 2019 г. още 11 539 българи, родени след 1959 г. са избрали да се осигуряват само в НОИ. На този фон хората, които са размислили и са се върнали обратно в частните фондове, са единици. От 2016 г. насам в универсалните фондове са се върнали 311 души, показва статистиката на НАП.
