Равнищата на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" и за дългосрочните осигурени рискове следва да бъдат обект на преоценка поне веднъж на всеки три до пет години. Дори и да не бъдат взети политически решения за промяна на техните нива, подобни оценки биха разкрили ясно какво е финансовото състояние на задължителното пенсионно осигуряване и кои са основните причини за него. Това пише в поредния анализ на пенсионната система у нас. Този път той е дело на Икономическия и социален съвет - консултативен орган на бюджетна издръжка, който извършва анализи по поръчка на държавните институции, и бе възложен от 48-ото Народно събрание.
В доклада се посочва оценка, че въпреки намалението на неформалната икономика, загубата от неплатени социално-осигурителни вноски е 1,71% от БВП. Констатира се, че с най-голям принос да не се постигне финансова автономност на задължителното пенсионно осигуряване не са нито демографските промени, нито лошите икономически условия, а преди всичко конюнктурните политически решения, целящи краткосрочни електорални ползи и пренебрегващи утвърдени социалноосигурителни принципи, без съобразяване с дългосрочните последствия от промените. Сред вредните последствия от това се изтъква и създаването на привилегии за отделни групи защитени лица, значително надвишаващи техния принос към системата. В същото време се заявява необходимост от редица увеличения на осигурителната тежест - и конкретно на осигуровката за фонд "Пенсии", и на максималния осигурителен доход, и на минималните осигурителни доходи, а също и отделно повишение на вноската за универсалните фондове.
Преглед на приходите от осигурителни вноски в последните години показва, че те се запазват на 5,8% от БВП през 2022 г. и 6% през 2023 г., при условие че през 2019 г. и 2021 г. са били 6,3%, а през 2020 г. - 6,5% от БВП. Това намаление не е логично, тъй като размерът на осигуровките е без промяна, а физическият обем на БВП нараства, както и броят на осигурените, и техните осигурителни доходи, отбелязват авторите на доклада. Тук предложените мерки са замяна на минималните осигурителни прагове, които отдавна не се договарят, с минимални заплати по икономически дейности и професии. Отново се предлага увеличение на максималния осигурителен доход, при това изпреварващо на ръста на средния осигурителен доход и минималната заплата, тъй като в последните години тези величини твърде много са се сближили, според доклада.
Любопитна новост в този доклад на фона на останалите е становището на ИСС, че моментът е подходящ да се обмисли промяна на статута на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. Сребърен фонд). Според съвета, активите на фонда трябва да бъдат изведени от фискалния резерв, а правният му статут да бъде изменен, следвайки образеца например на Учителския пенсионен фонд. Учителският фонд покрива ранното пенсиониране на учителите, а в доклада на ИСС не става много ясно какво точно се разбира под тази аналогия. Посочва се, че в закона за фонда трябва да бъдат ясно прецизирани критериите, подсказващи необходимостта и реда от него да бъдат насочвани средства към фонд "Пенсии" за устойчивост на системата. В доклада се препоръчва и към сребърния фонд да се насочват още средства, например процент от ДДС, а инвестициите да се разкрепостят, за да се носи повече доходност.
Още нещо ново в анализа - той обръща внимание на факта, че в последните години приходите от осигурителни вноски се подценяват в закона за бюджета на ДОО, и отчетените приходи надвишават планираните. Затова се препоръчва залагане на по-амбициозни цели от законодателя. Отбелязва се още, че сегашните отчети на НАП не позволяват детайлен анализ на резултатите от събирането на просрочените публични задължения - въпрос, който става особено актуален на фона на замислената данъчна и осигурителна амнистия.
Анализът не пропуска и един рядко коментиран парадокс на нашата система - превръщането на стаж от първа и втора в трета категория труд сега позволява при някои пенсионери стажът да е по-голям от възрастта. Това е абсолютно нелогична ситуация в нормалния живот и тези значителни диспропорции трябва да бъдат преразгледани, препоръчват авторите.
В други отношения докладът повтаря изводите от другите анализи на пенсионната система от тази година. И този например препоръчва абсурдните 60 лв. в новите пенсии да бъдат извадени от формулата, защото са наследство от пандемията и нямат нищо общо с осигурителния принос на бъдещите пенсионери. За пореден път се предлага и плащанията, които не са свързани с осигурителен принос, да бъдат извадени от пенсионната система и прехвърлени на социалната. Не е пропуснато класическото предложение на експертите да се увеличава тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула. За тавана на пенсиите се предлага регулярно да расте с швейцарското правило.
Някои други препоръки от анализа:
- да се ограничи възможността за прехвърляне на втора пенсия до един единствен път и то в момента на пенсиониране от държавното обществено осигуряване, тъй като сега никой не печели от престоя на парите в Сребърния фонд;
- още едно увеличение на осигурителната тежест - чрез независещо от другите осигуровки увеличение на вноската, която родените след 1959 г. отделят в универсален фонд;
- въвеждане на по-сериозни данъчни облекчения за доброволно пенсионно осигуряване за т.нар. трета пенсия. Данъчното облекчение за личните вноски да се установи поне на 15% от данъчната основа, а размерът на данъчно освободената вноска при работодателските вноски за доброволно пенсионно осигуряване да се увеличи на 120 лв. на месец за осигурено лице, като преценката от актуализация се прави ежегодно.
