Камарата на архитектите в България сезира президента Румен Радев с искане за налагане на вето на приетите миналата седмица промени в Закона за устройството на територията. Архитектите са скандализирани както от начина на приемане на текстовете, така и от съдържанието им. Огромна част от промените са недомислени, ще доведат до правен хаос, а някои от тях са противоконституционни и ще вкарат граждани и инвеститори в съседски войни, изтъкват от гилдията. За вето настояха и от "Зелени закони". От организацията изтъкват, че текстовете могат да доведат до наказателна процедура срещу България.
В изпратеното от КАБ искане до президента се изтъкват 11 конкретни примера за правни недомислици и откровено противоконституционни разпоредби. Един от най-взривоопасните текстове според гилдията е забраната за издаване на разрешение за строеж при неприложена регулация, включително уличната регулация. „В много от големите градове има възстановени частни имоти в територии, предвидени за улици. Те трябва да се отчуждят, но общините са много пасивни и разчитат на един вид доброволно-принудително даряване на тези части, за да се случат самите улици. Сега това на практика се вменява като задължение на гражданите, а не на общината. Тези текстове ще прехвърлят проблема при желаещите да строят, които ще са блокирани и ще трябва да издирват собственици на терени, попадащи в улиците, за да се оправят някак с тях“, изтъкват архитекти. Това, според гилдията, може да е по силите на по-големи инвеститори, но ще смачка по-малкия бизнес и физическите лица, които искат да строят.
Камарата счита за противоконституционна и забраната за промяна на предназначението на сгради или части от сгради – обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, без да се прави разлика дали тази сграда е частна собственост. Такава промяна на предназначението според приетите нови текстове в ЗУТ ще може да става само след писмено съгласие на съответния ресорен министър. „Частните имоти, които по волята на собственика им имат предназначение и се ползват за образование, наука, здравеопазване или култура, не са част от обществената социална инфраструктура. В случай че орган на власт желае пряко волята на собственика да запази предназначението на обект като част от социалната инфраструктура, той трябва да предостави своевременно и равностойно обезщетение, като начинът за това следва да се уреди в закона. Частни имоти не могат да осигуряват обществени функции чрез административна принуда“, изтъкват от камарата.
Гилдията на архитектите не приема и кратките срокове за обжалване на общия устройствен план, както и стесняването на кръга от лица, които могат да го правят. Според одобрените нови редакции в ЗУТ общите устройствени планове ще се обжалват в 14-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“. Това е два пъти по-къс срок спрямо общото правило в ЗУТ за обжалване до 30 дни, когато съобщаването е извършено чрез ДВ. Право да обжалват пък имат само непосредствено засегнатите - имотите, в които е предвидено да се изгражда публична инфраструктура или тези, за които се установяват ограничения на собствеността. "Това представлява драстично ограничаване на правото на обжалване и влиза в колизия и с Конституцията, и с вече постановени конституционни решения", изтъкват архитектите.
ОТ КАБ са категорично против и недомислените текстове за височините на сградите, за които „Сега“ писа. Гилдията счита, че проблемът със застрояването в отделни защитени райони като крайбрежието и зоните с ниско застрояване следва да се решават с приемане на специфични правила, вместо да се налагат недомислени правила спрямо цялата територия на страната.
НЕДОУМЕНИЕ
Участвали в заседанията на ресорната регионална комисия в парламента недоумяват и от начина, по който се взимат решения без никаква подготовка на депутатите, без време за задълбочен дебат и без яснота какво точно се приема. „Комисията се състои от 22 членове, на заседанието присъстваха петима, които гласуваха от името на 11 души. Хората с реален опит от тях в проектирането се броят на пръсти“, коментираха присъствали на заседанието. Според позицията на КАБ с подобни внесени на второ четене предложения от депутати характерът на законопроекта е променен изцяло. На фона на многото извънредни изменения законопроектът мълчи за обявения за противоконституционен срок от 15 години за отчуждаване на имоти, отредени за озеленяване, изтъкват още от КАБ.
АРГУМЕНТИТЕ НА ЗЕЛЕНИТЕ
Ограничаването на правото на обжалване на общите устройствени планове се атакува в позиция до президента Румен Радев и от "Зелени закони". Според инициативата свиването на кръга от заинтересовани да обжалват само до пряко засегнатите, без възможност контролът да се извършва от граждани и природозащитни организации, ще направи невъзможна защитата на интересите на гражданското общество, когато плановете, приемани от общините, увреждат природата. От "Зелени закони" изтъкват, че по темата с обжалваемостта има и конституционно решение от 2020 г., а България е заплашена от срамно отнемане на права заради неспазване на Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда. Според "Зелени закони" други промени в ЗУТ - за вида на индивидуалните пречиствателни системи, които ще се ползват от домакинствата, могат да доведат до наказателна процедура срещу България. Промените в ЗУТ позволяват ползването на водоплътни ями вместо канализация, но без да регламентира начин за регистрацията и контрола им. От екоинициативата оспорват и новите текстове в ЗУТ, регламентиращи реда за екологична оценка и оценка за съвместимост с Натура 2000 на проектите за устройствени планове. Според "Зелени закони" промените овластяват кметовете да преценяват сами дали са необходими тези оценки, което е недопустимо.
