Ежегодните летни пожари буквално доубиха и без това трудния живот в Сакар. "Гори от 2006 г. - постоянно", споделиха пред "Сега" местни жители. Оттогава досега са изгорели десетки къщи, а населението е намаляло около пет пъти . В пограничното село Присадец от 35 души са останали 5, в близкото Филипово намаляват от 25 на 6, а Варник тези дни е бил напуснат от последната баба - точно след единия от двата пожара там. Непрекъснатият огън унищожава всякакви наченки на поминък, а пораженията върху природата са неизчислими. Ориентир за апокалипсиса може да бъде стар екологичен доклад на местните общини, в който се сочи, че само в периода  2013 - 2017 г. е имало 26 пожара в планината, които са унищожили към 250 000 декара - около една шеста от територията й.

На хората далеч от Сакар може да им се струва, че пожарите са били винаги присъщи за района, заради, да кажем, леснозапалимата растителност. Но не е така. Всичко започва през 2006 г. "Нито през социализма е имало такива стихии, нито после в демократичното време до 2006-а", заявяват хората там. Защо именно средата на миналото десетилетие се явява вододел, не могат да кажат. Но е налице дълга тенденция от натрупвания - първо изчезнало земеделието, след това животновъдството, успоредно нивите се превърнали в пасища, а после и в леснозапалими храсталаци, защото няма кой да изяжда растителността. Наред с всичко това намяляла държавната превенция и реакция. Местните хора дават много примери за закъснели огнеборци, а и за необезпокоявани коли, които потеглят с мръсна газ малко след поява на пламък. Защо точно се пали трудно може да се каже, но хората в района се чудят как може за толкова години държавата да не се справи и да се повтаря едно и също.

Като виновник за един от пожарите в района през това лято институциите посочиха турски тираджия, хвърлил фас. Повечето от инцидентите през годините са без официален причинител. Но хората разказват за част от тях: "Бежанците. Мине човекът турската границата, не знае къде е точно - и пали огън, за да бъде намерен от българските власти". Това се случвало основно преди появата на телената ограда, но, всъщност, преобладаваща оценка за нея е: "Не върши работа".

Интересно е, че хората в района твърдят, че мигранти постоянно са се движели. Имало ги при войните в Ирак, Афганистан, но започнало да се шуми едва след глобалните спорове за съдбата на бежанците през 2015 г. Друго любопитно е, че периодично службите залавят трафиканти на дрога в региона. Пожарите и общата липса на поминък гонят населението, а няма ли го - територията се ползва за други цели.

ОБИДНО ЗА ПАМЕТТА

Унищожаването на Сакар, особено на района до самата граница, е обидно и за историята. Браздата се мести няколко пъти през Балканските войни, за да остане накрая в България. Пожарите заличават и църкви. А в село Варник изгарят т.нар. шаронски къщи, строени през войните. Носят името на французина Рене Шарон, тогавашен комисар за бежанците към Обществото на народите. Къщите са предоставяли уникална за времето си функционалност. Докато повечето български селски семейства живеели в обща стая, близо до животните, тези постройки разполагали с хол и стаи със самостоятелен достъп.