Временната комисия по ревизията в НС ще се опита да разгледа на закрито заседание документите, предоставени от агробизнесмена Светослав Илчовски. Илчовски твърди, че е помогнал на фирма "Градус" АД да завиши фиктивно оборота си преди листване на борсата с цел повишаване на стойността на акциите. Според него е имало и натиск върху пенсионни фондове да купуват тези акции.
Предложението да се обсъдят документите на закрито заседание бе направено от Тома Биков от ГЕРБ, но още миналата седмица стана ясно, че останалите партии също считат за нужно въпросът да не се гледа публично заради чувствителна информация за пенсионните фондове. Не е ясно дали ще се стигне до това закрито заседание, защото напрежението в залата отново започна да се нагнетява. Думата взе Николай Бареков, който твърди, че комисията няма критерии по каква поредност разглежда сигналите. Неговите сигнали не били предвижени, макар председателят на комисията да твърди, че всички получени сигнали са препратени на съответните институции.
Тома Биков също счита, че няма критерии. В същото време комисията прие решение кои сигнали да разглежда с предимство още на първото си заседание, като повечето теми са в областта на държавни дружества, саниране, енергетика. От ГЕРБ продължават да настояват, че комисията не е трябвало да изсушва Светослав Илчовски. "Какво общо има Илчовски с публичните пари", настояват от ГЕРБ. В драматургията се включи и журналист, който въведе в залата неназован човек, който също искал да говори и ако били верни уверенията, че всеки гражданин може да присъства, следва да получи думата. В тарапаната регионалният министър Петя Аврамова отново си тръгна, но тя все пак стоя в залата от началото на заседанието в 13 часа.
Точка №1 на заседанието днес бе изслушване на регионалния министър в оставка Петя Аврамова по три теми - договорите, изпълнявани от държавното дружество "Автомагистрали", изпълнението на националната програма за саниране и дейността на създадения през 2020 г. ВиК холдинг. Въпросите към "Автомагистрали" са основно за изпълнението на договорите за строителство на магистрала "Хемус" и укрепването на свлачища, като е публична тайна, че за тях дружеството разчита на външни изпълнители. Държавата фирма избира партньорите си на тъмно без обществени поръчки. В същото време "Автомагистрали" на свой ред получават без обществена поръчка директно от АПИ милиарди левове за изпълнение на тези дейности.
Не криете информация, но не я и давате
Днес стана ясно, че "Автомагистрали" ЕАД още не е предоставило поисканата информация за изпълнението на договорите - била много обемна, обясни Аврамова. Изпълнителният директор Стоян Беличев уточни, че документите бил 1,2 млн. страници, а и дружеството не получило инструкции къде и как да представят информацията. "Изумително е, че има шеф на държавно дружество, който не знае адреса на парламента", възкликна председателката на комисията Мая Манолова. "Не крием информация, времето бе малко, не ни стигна, но животът е пред нас, ние пак сме тук, за да можем да отговорим на вашите въпроси, пък и скоро ще има служебни министри", оправда се регионалният министър Аврамова. "Разбирам, че вие не криете информация, госпожо министър, но не я давате. За нас беше важно първо да се запознаем с информацията и да задаваме въпроси после, очевидно това няма да стане", контрира зам.-председателят на комисията Калоян Янков.
"Комисията е задала очевидно глупави въпроси. И това, че комисията е действала глупаво, не означава, че тези хора не трябва да спят и да ви осигурят информация в милиони страници", защити "Автомагистрали" Тома Биков. Със сходни аргументи информация отказа да предостави и държавното дружество "Булгартрансгаз", данни не са дошли и от Българската банка за развитие.
"От публична информация става ясно, че изпълняваните проекти от "Автомагистрали" за периода 2018-2019 г. са на стойност 4,9 млрд. лв. Дружеството не разполага с необходимите техника и персонал за изпълнение на договори в такъв мащаб. Строителни дейности са превъзлагани на други фирми през договори за наем на техника и доставка на материали. Тоест "Автомагистрали" е един буфер, каса, през която минават милиарди. Така че въпросите как се избират изпълнителите, какви са цените, провеждани ли са общестсвени поръчки, стоят", коментира председателят на комисията Мая Манолова. Тя изтъкна, че са получавани и огромни авансови суми - по над 100 млн., от отделни фирми. "Смисълът на вътрешното възлагане е възлагане на държавно или общинско дружество на дейности, които то самото може да изпълни. Тук има огромни плащания, впечатлението е, че става въпрос за заобикаляне на закона и насочването на суми към конкретни фирми, коментира Манолова.
Няма подизпълнители, но има куп външни доставчици
И регионалният министър Петя Аврамова, и шефът на автомагистрали Стоян Беличев настояха, че държавното предприятие "Автомагистрали" не било длъжно да обявява обществени поръчки, но силно се доближавало до процедурите по ЗОП. Ръководството било утвърдило "вътрешни правила", по които си намирало партньори - изпращало покани и после комисия класирала кандидатите. Фирмата имала вътрешни правила, на базата на които избирала с кого да работи.
"Подизпълнители не съществуват, знаете какъв е текстът на закона. Инхаус процедурата е абсолютно законна. Има контрагенти, които се избират по нарочна методика, няма подизпълнители", коментира Нанков. АДФИ констатирала, че няма нарушения на договорите - нито при строителството на "Хемус", нито при укрепването на свлачища. Нанков обяви, че и проверката на Сметната палата не била отрила нередности.
"Наистина ли твърдите, че е нормално да се изразходват милиарди с процедури по вътрешни правила", изуми се Мая Манолова. "Вие сте прехвърлили 4,9 млрд. лв. на една държавна фирма. Разпределяте почти 5% от БВП на една тройка управители, които сте назначии и не е ясно как те са избрали фирмите – на бележка ли са ги писали, не е важно. Тук трябва да влязат контролни институции, но не такива, които проспиват стотици милиони щети за хазната", коментира и Румен Гечев от БСП. "Какво се получава при договора за свлачищата - от 411 млн. превъзлагате 87%. Плащате огромни аванси, без изобщо да има възложено проектиране. Тук може да отречете, но в съда не", заяви Георги Свиленски от БСП.
"Зад една буква от закона се прикрива заобикалянето на 90% от законодателството. Забравя се много важен принцип на законодателство – методът за възлагане не може да се използва така, щото да се заобикалят основните принципи за договора за функциониране на ЕС - лоялна и честна конкуренция, равнопоставеност, недопускане на дискриминация. "Демократична България" е сигнализирала ЕК доколко тук не се нарушава европейското законодателство. АПИ следва да даде и отговор какъв е легитимният критерий, по който решава едни дейности да се възлагат инхаус и кои – по обичайния ред. Вторият въпрос – как се образува цената? Да, в правилника за прилагане на ЗОП има методика как следва да се направят изчисленията, така че да се гарантира пазарна цена. Къде са тези изчисления, на наше питане получихме един литературен разказ", попита Надежда Йорданова от "Демократична България".
Огромни аванси за избрани фирми, липса на отговорност
Избраните по вътрешна методика частни фирми, с които работи "Автомагистрали", получават огромни аванси. Те са раздавани на базата на анекси към рамковите споразумения с външните изпълнители, които са били сключени в края на 2019 година и средата на 2020 г. Давани са огромни аванси, в размер на 30% от сумите по договорите, потвърди шефът на дружесвото Беличев. По сметки на Мая Манолова става въпрос за авансирани над 1 млрд. лв. Според Беличев обаче в авансите няма нищо лошо, защото големите инфраструктурни проекти имали дълъг живот. "Без авансиране ние не можем да осъществим този проект" коментира Беличев. Другите пари, които не били платени по аванси, стоят в БНБ. "За какво се ползва авансът - с него се капарират материали, машиносмени на техника, при която за целия период да задържим тази цена", даде пример Беличев. Той се впусна в подробности за динамиката в цената на желязото, на цената на труда.
Председателят на комисията Мая Манолова призова темата да не се размива и изчете подробен списък от фирми, сключили рамкови договори за изпълнение на дейности, които би следвало да се извършват от "Автомагистрали". "Наистина трябва да се обясни редно ли е дружество без капацитет да сключва договори с един куп фирми", попита Манолова.
Аврамова и екипът й не успяха да отговорят как точно са обезпечени качеството и сроковете на "услугите", които се възлагат на други фирми. Затова пък признаха, че цялата отговорност за спазването на срокове и технически показатели при строителството на магистрали и при ремонтите на пътища и укрепване на свлачища се носи единствено и само от държавното дружество, въпреки че огромната част от работата се върши от негови "помощници".
Явор Божанков от БСП обяви, че има обекти, които държавната "Автомагистрали" изцяло са превъзложила на други фирми - като укрепването на свлачището край Рилския манастир. Той намекна, че фирмата подизпълнител "Джамбо 33" е свързана с бивш депутат от ДПС.
Всичко, което не е изрично забранено от закона, е разрешено, повтаряха безпомощно бранещите се пред комисията. В горещата дискусия стана ясно, че Законът за обществените поръчки нарочно е преправян през последните години, за да позволи безотчетното и потайно харчене на бюджетни средства чрез държавни фирми касички като "Автомагистрали".
"Не сме на курс по ЗОП и по европейски практики", намеси се в кресчендо депутатката от ГЕРБ Росица Кирова. Гневът й се отприщи, след като Стоян Мирчев от БСП заговори за крадене. "Кои са крадците, посочете го поименно", настоя тя и се обяви против "лепенето на етикети". Кирова призова "народният съд" да остави правораздавателните органи да си вършат работата. Ивайло Мирчев от ДБ обеща, че в близките дни от коалицията ще представят таблички и схеми, които разкриват как точно работи "Автомагистрали" с частните си партньори. "Те не крадат, те си вземат, защото законът е такъв", саркастично обобщи Явор Божанков от БСП. Материалите от заседанието заедно със стенограмата ще бъдат изпратени на всички контролни органи и на прокуратурата, реши комисията.
