Коалиционни разногласия започват да спъват управението. Системата за предварително съгласуване между министерствата не работи достатъчно добре въпреки наличието на партийни съветници в част от ведомствата. Така в Министерския съвет се стига до одобряване на редица документи на вносител с уточненението, че по тях тепърва ще се работи. Това показва последната стенограма от заседанието на кабинета, като дори лаконичността на министрите заради войната в Украйна не е осуетило противопоставянията по отделни теми.
По четири теми от дневния ред не е имало съгласие, като такова не се очертава и след изтъкването на аргументите в хода на заседанието. Сред горещите теми е новият стратегически план за развитието на земеделието и селските райони в периода 2021-2027 г. Премиерът Кирил Петков е похвалил земеделския министър Иван Иванов, че са се справили много добре и за пръв път се допуска такова високо национално финансиране, но това не е помогнало за гласуване на точката. От стенограмата става ясно, че земеделското министерство отказва да приложи ключов принцип при разпределянето на парите – изискването да се правят интегрирани териториални инвестиции на ниво райони на планиране, а не на ниво отделни общини. Според земеделският министър сдружението на общините не е съгласно с този принцип на планиране на средствата при общинските мерки и той бил изкуствено наложен. На този аргумент регионалният министър Гроздан Караджов, който управлява програмата за регионално развитие, е заявил, че няма начин България да не прилага интегрирани териториални инвестиции и ако отказва да го направи, ще загуби парите. Каквото и да реши Министерският съвет, този принцип ще остане, е заявил Караджов. Въпреки отказът на МРРБ да съгласува в цялост документа МС е одобрил пращането му в ЕК, защото и без това планът се бави.
На заседанието е възникнал разнобой по друга ключова промяна, залегнала и в коалиционното споразумение – прехвърлянето на процесуалното представителство на държавата по съдебни и арбитражни дела от финансовото към правосъдното министерство. Съответните промени в Гражданския процесуален докес бяха първо вкарани през задната врата в преходни и заключителни разпоредби на закона за държавния бюджет, но след скандал отпаднаха и сега се гледат като отделен проект. Проектът е много спорен - заради наличието на много сериозен опит в МФ, натрупан в течения на десетилетия, заради риска от възникването на конфликт на правомощия с прехвърлянето към на правосъдното министерство, заради прекалено широките правомощия за упълномощяване от страна на министъра на правосъдието към засегнатите държавни органи сами да се представляват. Възражения срещу упълномощяването на други органи е повдигнало на заседанието на кабинета и вътрешното министерство, забележки е имал и регионалният министър и вицепремиер Гроздан Караджов, която е настоял въпросът да може да се гледа повторно на заседание на МС.
Неразбории има и между министерства, управлявани от една и съща партия. Министерство на здравеопазването и министерство на вътрешните работи не могат да се разберат кое ведомство да е водещо в работата по изграждане на бъдещата европейска агенция по наркотиците. От МВР настояват, че ЕК е разпределил това досие към здравното министерство, от МЗ твърдят, че правомощията са в ресора на вътрешния министър. Ведомствата най-чистосърдечно са си признали, че не са успели да се помирят въпреки опитите и сега ще се опитват да постигнат съгласие с личен разговор при премиера Кирил Петков.
Партиите в коалицията и министрите не са успели да постигнат съгласие и по изготвени от МФ промени в закона за публичното предлагане на ценни книжа, като проектът изцяло е изтеглен от дневния ред. Премиерът Кирил Петков е обяснил лаконично, че точката пада заради необходимостта да се обсъди в коалиционния съвет. В същото време този проект е на сайта на финансовото министерство от декември месец, по него е проведено обществено обсъждане и е имало достатъчно време за изразяване на становища. Справка в обобщената информация показва, че към проекта е имало доста критики. Промените уреждат прилагането на няколко евродирективи, свързани с предтавянето на услуги за колективно финансиране на стартиращи и малки и средни предприятия, като има и становище на БНБ, че законът за публично предлагане на ценни книжа не е мястото за уреждане на тези въпроси и те следва да се регламентират в отделен нормативен акт.
