Европейската комисия ще се посрами идната седмица, когато представи втория си доклад за върховенството на закона в ЕС, защото поне в частта му за България няма да може да отчете никакъв напредък в борбата с корупцията на високо равнище. Вестник "Сега" разполага с проект на доклада, който се очаква да се появи на 20 юли, и от него личи безсилието на новия контролен механизъм, който трябваше да замени досегашния Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), замрял след 14-годишна употреба.

Почти по всички разгледани области в сферата на правосъдието и свободата на медиите констатацията е една и съща: "предизвикателствата остават", която преведена на обикновен език означава, че проблемите са все такива, каквито са били по времето на предишния (първия) доклад, появил се на 30 септември 2020 г.  Особено много внимание е отделено на непоправимостта на прокуратурата, където "остава предизвикателството с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор" (Иван Гешев). Посочени са съществуващите широки възможности той да влияе върху работата на прокурорите и дори на съдийската колегия, като използва положението си във Висшия съдебен съвет.

Изтъкната е продължаващата вредна практика за командироване за продължително време на прокурори и съдии, вместо да се организират конкурси за редовни назначения. Забелязано е от Брюксел, че "понякога командировките за попълване на високи постове продължават 90-100 месеца и повече". Напомня се, че "според европейските стандарти издигането в кариерата трябва да се основава на заслуги, а командироването да бъде временно и в изключителни случаи". Констатирано е, че "когато няма развитие по заслуги, може да се засегне съдебната независимост".

За корупцията на високо равнище се казва, че в България все още няма окончателни присъди въпреки засилената следователска дейност и увеличените ресурси. Българските власти са се отчели през периода 2014-2020 г. с присъди срещу 8 служители на КАТ, обвинени в корупция.

В раздела за свободата на медиите, който не съществуваше в докладите на стария мониторингов механизъм, също не е отбелязано никакво подобрение. "Липсата на прозрачност в медийната собственост продължава да предизвиква угриженост", пише в проектодоклада. "Липсват правила за честно и прозрачно възлагане на държавни реклами (...) Продължава политическата намеса в медиите (...) Работната среда и безопасността на журналистите продължават да будят тревога (...) Държавата не предостави никакви преки помощи на медиите по време на пандемията" и пр.

Законодателите са критикувани, че се укриват от обществен контрол, като променят важни закони през преходни и заключителни разпоредби на други закони, внасят значителни поправки в проектите между две четения в парламента, не правят оценки на въздействието на промененото законодателство и пр.

Всички тези грехове се свързват с управлението на Бойко Борисов, но неговото име не се споменава, както се избягва посочването и на други имена. За разлика от докладите по МСП вече няма препоръки и срокове за преодоляване на недостатъците. В  този смисъл новата мониторингова процедура е с по-малък шанс да повлияе в положителна посока на властите да уважават върховенството на закона.