Масово хората в България не вярват, че в изборите за различни регулатори и други институции, които в момента провежда парламентът, ще спечелят кандидатите, чиито професионални качества ги правят подходящи за ключовите постове в държавата. Общо 82% смятат, че ще бъдат избрани приближени до политическите сили лица, 77% са на мнение, че ще бъдат избрани/назначени лица, които биха обслужвали интересите на политическите сили, които са ги излъчили, а 74% смятат, че ще има много отлагания и скандали в процеса на избор.
Данните са от национално представително проучване, поръчано от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) на "Глобал метрикс".
Макар и да са убедени, че изборите няма да са честни, много малко хора ги следят отблизо. Едва 11% посочват, че следят внимателно и с подробности случващото се, докато 47% се интересуват, но само най-общо.
Почти половината от анкетираните смятат, че работата на регулаторите става публично известна на обществото покрай скандали. 40% от хората мислят, че те работят в интерес на определени корпорации или в полза на олигархията (38%).
Ето как се възприемат потенциалните избрани - хора без почтеност и без професионализъм, които са зависими и обвързани с политически и икономически кръгове (общо 34% дават този отговор) или почтени професионалисти, които имат обществен авторитет, но които не са независими (22%).
За широката общественост обаче най-приемливи биха били почтени професионалисти, които са независими, макар и без обществен авторитет. В този контекст 36% са склонни да „преглътнат“ политическите и икономическите обвързаности. Други 38% смятат, че е по-добре да бъдат избрани лица, които освен, че са почтени и професионалисти и все пак имат обществен авторитет, макар и да знаят, че те не са напълно независими.
Преобладаващата част от запитаните (над 90%) смятат, че гражданското общество трябва да участва под някаква форма в процедурите по избор на органи от Народното събрание, почти половината смятат, че това е възможно, като се даде право на гражданските организации да номинират кандидати.
"Назначенията изместват нормалния законодателен процес. Само с кадруване се занимава НС приоритетно тези дни. Квотното партийно разпределение за тези органи е факт, местата вече са договорени и разпределени", коментира пред БНР Теодор Славев от БИПИ. Според него, ако има някаква изненада, тя следва логиката си от това, че ДПС-НН вече замества ДПС на Ахмед Доган в подкрепа на управляващите и те всъщност кадруват заедно с мнозинството.
В момента текат избори за над 90 позиции. Част от тях вече бяха заети, оправдавайки очакванията на хората. Припомнете си тук кои постове трябва да запълни Народното събрание:
"Тези институции биха осигурили феърплей. Ако те обслужват силните на деня, то те се сменят през някакъв период. Ако те обслужват неговите интереси в един момент, в другия може да се обърнат като бухалка, което сме наблюдавали и което е страхът и да не се тръгне към избор на ВСС в момента, Инспекторат и антикорупционна комисия. Макар да са готови в комисия процедурните правила за тях, не минаха през пленарна зала през проваляне на кворума, именно защото не може да се гарантира в момента, че мнозинство (трябва квалифицирано мнозинство от 160 души) ще осигури такива послушни хора", коментира Славев.
