Колкото и големи да бяха последиците от конституционното дело за изборите, засега не изглежда, че това ще разклати статуквото в парламента. Да, мнозинството намаля до критичния минимум от 121 депутати, от които 19 принадлежат към групата на ДПС-ДПС, която не може да реши дали е част от управлението или опозицията. В Народното събрание също влязоха 10 нови депутати от партия "Величие", която (поне публично) изглежда враждебно настроена към управляващите. Но тройката ГЕРБ-СДС – БСП – ИТН не смята да се разделя, а гърба й пази ДПС-НН на Делян Пеевски, който внезапно преобърна отношението си към коалиционното правителство и вече много държи на опазването му.
Самият Пеевски твърди, че това е заради държавния бюджет и еврозоната. Сигурно, но изпъква още една причина, за която управляващите не говорят много. А именно стартиралите назначения на нови членове в 18 мандатни държавни органи. Става въпрос за 87 души с изтекли или предсрочно прекратени мандати (по данни на Българския институт за правни инициативи) в институции, които популярно свикнахме да наричаме регулатори, макар че изпълняват всевъзможни функции и задачи.
За 15 от тези органи управляващите бързичко започнаха процедури за избор на нови членове (засега не се занимават с такива като Висшия съдебен съвет и неговия Инспекторат, които изискват квалифицирано мнозинство, извънредно трудно за постигане в този разпокъсан парламент). Вече бяха избрани управител на НЗОК и конституционен съдия от парламентарната квота. Процедурите продължават и положението ще става все по-сложно, защото изисква напасването на много апетити и интереси.
Трудностите в поддържането на управляващото мнозинство се фокусират основно върху въпроса в каква посока ще поемат двете фракции на разцепеното ДПС.
Групата на Ахмед Доган е големият губещ от настоящото положение.
Доганистите подкрепиха създаването на правителството и очакваха в замяна да получат позиции в изпълнителната власт – зам.-министри и областни управители, вероятно също и кадри на по-ниско равнище. А засега остават с празни ръце. Затова парламентарната им група почти ежедневно отправя полуоткрити закани, че може да напусне мнозинството.
Затова доганистите залагат много на назначенията в регулаторите. Това е големият им шанс да се закрепят в държавните институции, да наберат влияние и да закрепят повехналата си организация. Затова усилено лансират старите си кадри за постове – Четин Казак в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Ремзи Осман в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Рушен Риза в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и др.
Дали тройката ГЕРБ-СДС – БСП – ИТН ще им даде желаното? Засега не изглежда много вероятно. Те държат твърда линия срещу доганистите, с нищо не показват, че са уплашени от заканите им да напуснат мнозинството, и даже директно ги конкурират – Ремзи Осман трябва да се съревновава за шеф на направлението ВиК в КЕВР с кандидата на ИТН Александра Богословска.
Провал претърпяха хората на Доган и когато пробваха да прокарат коалиционния си партньор
Николай Цонев за член на Националното бюро за контрол върху СРС. Той е бивш военен министър в кабинета "Станишев" и лидер на партията "Нова алтернатива", наскоро преименувала се на СБОР, която подаде ръка на Доган в момент, когато той търсеше с кого да участва в избориге. Оказа се обаче, че Цонев дори няма нужния по закон стаж за бюрото. Затова кандидатурата му беше отхвърлена още на предварителния етап от парламентарната комисия, която пресява номинациите за свръхважния орган, контролиращ употребата на техниката за подслушване.
И въпреки това доганистите изненадващо подкрепиха избора на Петко Стефановски за управител на НЗОК, който беше предложение на ГЕРБ-СДС. Така даже се наредиха до заклетите си врагове – депутатите на Делян Пеевски, които също застанаха зад номинацията на герберите. А предната вечер представители на фракцията на Доган се включиха в протеста срещу Делян Пеевски пред Съдебната палата, където стояха рамо до рамо с водещи фигури на ПП-ДБ.
После, като че ли да компенсира за Стефановски, ДПС-ДПС отхвърли Орлин Колев, издигнат от ГЕРБ-СДС за конституционен съдия. В същото време обаче, отказа да подкрепи съперника му за поста Йонко Грозев. А той беше номиниран от ПП-ДБ – единственият реален съюзник на хората на Доган. Това двусмислено поведение на доганистите започва да изглежда като сигнал към управляващата тройка – дайте ни каквото искаме и ще ви подкрепяме; не го ли дадете, не ни бройте за мнозинството.
За да получат желаното обаче,
те трябва да се съревновават с Делян Пеевски.
Доскоро вождът на ДПС-НН ежедневно настояваше за нови предсрочни избори. Сега изведнъж се обърна и уверява, че лично ще се погрижи правителството да остане здраво. Така сякаш потвърди съмненията, които съпровождаха раждането на кабинета "Желязков" - че Пеевски е скритият партньор в управлението. И сега няма нищо против да стане и открито такъв.
Никой вече не вярва на твърденията му, че не участва в разпределението на регулаторите. Орлин Колев, новият член на КС, директно беше обявен от опозицията за номинация на Пеевски. Сега бурята, която се изля върху Колев, се събира отново, този път над кандидатурата на Росен Карадимов за председател на КЗК. Той е дългогодишен кадър на БСП, но политическата мълва го обвързва с Пеевски още от управлението на тройната коалиция. Тези нападки се засилиха, когато Карадимов стана министър на иновациите в кабинета "Главчев", сега както ДПС-ДПС, така и ПП-ДБ го обвиняват във връзки с лидера на "Новото начало".
Стигна се дотам, че Бойко Борисов обяви, че герберите няма да подкрепят Карадимов за КЗК, ако депутатите на Пеевски застанат зад него. Борисов даже поиска от "Позитано" 20 да се обяснят защо са го номинирали. Пеевски пък обяви, че не би предложил такъв кандидат за поста, ако зависеше от него. Означава ли това, че няма разбирателство между водачите на ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС-НН, или всичкото това е просто театър за пред обществеността, докато зад кулисите е постигната договорка? Скоро ще разберем.
На втория план в битката за регулаторите стоят ПП и ДБ.
Напук на цялата си вражда с обединението, герберите винаги са показвали, че са склонни не само на сътрудничество, но дори и на съвместно управление (каквото видяхме при т.нар. сглобка). Ако има подходящ момент, в който управляващите да направят жест към най-големите си опоненти, това е именно при избора на регулаторите. Още повече, че когато дойде време за ВСС и неговия Инспекторат, тройката ще се нуждае от външна подкрепа и без ПП-ДБ едва ли ще успее да ги попълни.
Пък и в обединението съвсем не са се отказали да участват в назначенията, колкото и да говорят с презрение, че целта на управляващите е да "презаредят" влиянието на Пеевски в регулаторите. ПП-ДБ са излъчили свои кандидати за много органи, а някои тихомълком са оставили на управляващите. Например, поста на управител на здравната каса, където Петко Стефановски беше единствен претендент. ПП-ДБ не оказват съпротива и на кандидатурата на Радослав Миленков за подуправител на БНБ. А той е предложен от управителя на банката Димитър Радев, издигнат на поста от ГЕРБ и ДПС. Ако остане подуправител, Миленков ще бъде един от потенциалните служебни премиери. Какъвто е и бъдещият омбудсман, за когото също тече процедура за избор. А за този пост ПП-ДБ също не излъчиха претендент.
На много места ПП-ДБ предлагат един и същи човек за председател и член на съответния орган. Изглежда надеждата им е, че ако не успеят да прокарат кандидата си за шеф, поне могат да го наместят за член и все пак да получат известно влияние и тежест. А това ще изисква съдействието на управляващите. И тук политическата комбинация става съвсем сложна, тъй като трябва да се вземат предвид и конфликтните интереси на двете фракции в ДПС.
Битката за регулаторите далеч не е предрешена и със сигурност ще бъде тежка. Най-важното е, че ще покаже кой кой е в това Народно събрание (включително и къде ще стоят десетимата новаци от "Величие"). Както и дали ДПС-ДПС ще спечели поне някаква власт, което ще му даде основание да остане в мнозинството, или ще бъде напълно победена и изтикана в ъгъла от агресивното "Ново начало".
