Тревогата от разпространението на заразата у нас остава все още висока, но се регистрира спад на стойностите ѝ. Расте тревогата за работното място. Одобрението за действията на правителството се запазва силно, макар и вече не в шоковите стойности, регистрирани в началото на извънредното положение.
Почти всички българи са убедени, че страната ни се справя по-добре със спирането на коронавируса в сравнение с Европа като цяло. Вероятно и заради този успех и отчетливо ниските нива на заболеваемост у нас, расте и нетърпеливостта за облекчаване на мерките, особено по отношение на достъпа до парковете и пътуванията между градовете.
Според мнозинствата, моментът за сериозна демобилизация все пак още не е дошъл, но те не биха желали и удължаване на извънредното положение след средата на май. Обществото вече оценява по различен начин различните мерки. Хората очакват ясна работа на държавата за запазване на икономиката, а мерките досега се оценяват като недостатъчно ефективни и работещи.
Това са изводите от задълбочен социологически сондаж, проведен сред 915 души чрез телефонно интервю в националнопредставителен панел в периода 21-23 април от Центъра за обществени и политически изследвания към "Галъп Интернешънъл". Изследването е пето поредно и позволява отчитане на тенденции, както и сравнение с първия подобен задълбочен сондаж преди месец, уточняват организаторите на анкетата.
Тревогата и надеждата
Обществената тревога остава висока, но намалява в сравнение с предходния месец (първите симптоми за спиране на ръста на тревогата бяха оповестени в сондажа от преди седмица). Белезите на намаляване ясно личат в реакциите на хората на самата епидемия – тези реакции се разбиват на три групи:
- паническата група (приемат, че това е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, които хората са преживявали) се запазва: 24% сега (само с два пункта по-нисък преди месец), но
- тревожната (приемат, че коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип) намалява със седем пункта до 57%, а
- спокойната (приемат, че ситуацията не е опасна и е свързана с повече шумотевица) се увеличава с 6 пункта до 18%.
Очевидно по-висок сега е делът на спокойните, а този на тревожните намалява, макар и да остава най-значим. Към неговата значимост трябва да се добави и константният дял на панически реакции.
В света се оформиха три модела на реакция на епидемията:
- първи, условно наречен "китайски": с драстични мерки и намеса на държавата в личния живот. 13% го подкрепят сега, при 30% подкрепа преди месец;
- втори, условно наречен "европейски": със забрана на струпвания на хора на обществени места. 48% го харесват сега, при 42% преди месец;
- трети, условно наречен "шведски": обикновеният живот продължава нормално, хората преболедуват вируса и добиват масов имунитет. 33% го подкрепят сега, при 23% преди месец;
Приложеният в почти цяла Европа метод се приема най-широко у нас, но "шведският" модел започва да се харесва повече от "китайския". Вероятно, всичко това е отражение и на ниската досега заболеваемост в България. Колкото по-успешни са мерките досега, толкова по-бързо те започват да изглеждат и ненужни в очите на мнозина. Към това трябва да се добави и отбелязваната и досега склонност у нас размерът на заплахата да се поставя под съмнение.
Разбира се, българите остават реалисти: 35% казват, че лично те се страхуват от вируса. Преди месец бяха пак толкова и дори малко повече – 37%. Една трета пък намират за напълно реална възможността да умрат от тази болест, 55% смятат, че същото се отнася за близките им. Дяловете не са никак ниски.
Остава надеждата, че скоро ще има лекарство: 46% я споделят, но 42% – не. Останалите се затрудняват да отговорят.
Общата оценка на обществото за действията на властта
93% приемат, че България се справя добре на фона на останалите европейски страни. Това е много висок атестат за изминатия до този момент път и се регистрира дори ръст – преди месец този дял бе 87%.
Одобрението на оперативната власт остава високо. Заедно с това, наблюдава се и закономерното отдалечаване от екстремните стойности. Това е свързано може би и с нормалната за по-дълъг период ерозия, и с някои проблеми, а и с белезите на успокояване, които дават път и на критични мнения.
Доверието в различните звена на правителството, щаба, премиера Борисов и т. н. е в диапазона между 60 и 80%, а неодобрението – от една пета до една трета. Преди месец одобрението на властта изглеждаше и по-добре, но и сега остава много по-високо от доверието, което тя получава в обичайни обществени ситуации.
Затова и постоянно трябва да се има предвид, че днешните оценки за правителството и неговите инстанции не са обичайният рейтинг, а временни, кризисни оценки по отношение най-вече на ситуацията с коронавируса. Затова и с общественото успокояване, тези оценки също напускат пиковите равнища.
Белезите на успокояването личат и в отговорите на въпроса как се оценяват мерките на властта срещу епидемията:
62% казват, че са достатъчни, при 66% в края на март и 66% в средата на март;
28% твърдят, че са прекалени, при 20% в края на март и 17% в средата на март;
8% смятат, че са недостатъчни, при 12% в края на март и 15% в средата на март;
2% e делът на онези, които не успяват да отговорят.
Мнението, че мерките са адекватни, продължава да преобладава решително, но за последните седмици има осезаем ръст в дела на отговора "прекалени", респективно спад в дяловете на другите отговори. Очевидно, заради успешните мерки досега и някои положителни сигнали от Европа, настъпва и желание за облекчаване на мерките – подсилено и от все по-хубавото време.
Въпреки всичко българите остават съзнателни: "Вече съм доста изнервен от ограниченията" казват 31%, но 69% казват "приемам ограниченията, без да се изнервям". И попитани дали е време ограниченията да започнат да намаляват, 52% казват "рано е". Има обаче и 44%, които смятат, че е време, тоест обществото ни вече е реално разделено по този въпрос.
Нетърпеливостта още не преобладава, но явно не е за подценяване. Може би и затова мнозинство от 53% намира, че извънредното положение не трябва да бъде удължавано и след 13 май. 30% все пак са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Тук вероятно се вплита не само личното мнение, но и надеждата на мнозина за по-бързо справяне със заразата.
Конкретните мерки – за/против
На практика, различните досегашни мерки продължават да се оценяват високо, но като че ли мобилизацията и по този показател спада спрямо предходния месец. Например, забраната на публични събирания като кино, ресторанти, фитнес зали и т. н. се подкрепя сега от 86% (при 94% преди месец). Спирането на достъпа на чужденци събира 81% подкрепа днес, при 90% преди месец. Забраната за пътуване на българи в чужбина: 75% подкрепа сега при 88% преди месец.
Забраната за пътуване между градовете обаче вече не получава подкрепа сред мнозинство – преди месец я подкрепяха 56%, 40% не я подкрепяха, а останалите се колебаеха. Сега картината е обратната: 53% казват, че затварянето на движението между градове не е правилно, а 40% смятат, че е правилно. Останалите се затрудняват да отговорят. Вечерният час, например, преди месец събираше подкрепа от 59%, а 39% бяха на обратното мнение. Сега структурата на мненията е коренно различна: 69% са против, а 27% са за. Останалите се колебаят. Разбира се, тук влияние оказва и фактът, че властите сами се отказаха от някои подобни мерки.
Сериозна критика среща затварянето на парковете: 59% са "против", а 39% са "за". Останалите се затрудняват да отговорят. На другия полюс пък са мненията по отношение на ограниченията за Великден: 77% ги одобряват, при 21% не ги одобряват. Може би картината щеше да е по-различна, ако великденските мерки още бяха в сила в пълния си вариант. Явно българското общество изработва вече познание за ситуацията и може да отсее и оцени различните типове мерки по-хладнокръвно от преди.
Икономиката
Доходите ми намаляха, казват 47% сега, при 36% преди месец;
Работя от вкъщи – 25% сега, при 22% преди месец;
Казват, че са загубили работа: 9% сега, при 3% преди месец;
14% казват, че им предстои да загубят работа, при 12% преди месец;
Намалиха ми работния ден, казват сега 16%, при 14% преди месец;
Всичко това показва ръст, макар и още не драстичен, на безпокойството за работното място. Явно в някои случаи това безпокойство вече започва да надделява над безпокойството от заразата. 7% са вече хората, които по свое решение не ходят на работа, при 11% преди месец. 28% пък са сега самокарантиниралите се, при 36% преди месец. Хората са давали повече от един отговор – станали са потърпевши от различни проблеми и са предприемали различни мерки.
Преди месец 29% се опасяваха, че няма да могат да си плащат кредите. Сега 9% твърдят, че вече са спрели да ги плащат. 5% казват същото за лизингите.
56% още не са усетили ясен план или въобще не са доловили план на държавата за преодоляване на икономическите последици след края на пандемията. 38% вярват много или малко в обратното, а останалите не могат да преценят. Явно обществото действително одобрява работата на държавата за спиране на заразата, но започва все по-ясно да изисква подобна работа и за овладяване на икономическата криза.
