По повод излязлата във в. "Гардиън" статия, от която става ясно, че България е изнасяла оръжие за Украйна през Полша, премиерът в оставка Кирил Петков заяви, че това не е вярно. От Брюксел, където е на европейски съвет, той каза, че правителството спазва решението на НС да не изпращаме оръжие на Украйна, а само да ремонтираме военна техника.
"Да, ние изнасяме всякакви амуниции и оръжия за наши партньори в ЕС. Много ясно трябва да се разграничи - няма скрит внос в Украйна. Нашата стъпка е износ към Полша". Петков добави, че интервюто е било обърнато и разпространено от българските медии.
По-рано днес се появи информация, че Кирил Петков е признал индиректно в интервю за британското издание “Гардиън”, че България изнася оръжие за Украйна. Без да споменава думата "оръжие" от статията се разбира, че, че ако не е успее да сглоби нова коалиция, то това ще означава, че "част от нашия износ [на помощи] за Полша ще бъде рязко намален".
Освен това той критикува президента Румен Радев, че бил "много категорично против" доставката на оръжия за Украйна чрез трети страни. "Ние бяхме много категорични за това", казва Петков.
Именно изнасянето на българско оръжие за Украйна през Полша и Чехия бе една от тезите, които разви бивш шеф на "Кинтекс" преди време. Александър Михайлов разказа, че версията как изнасяме оръжие за Варшава и Прага просто не е вярна, защото те имат собствено производство и то много сериозно, защото техните армии вече са минали към натовските стандарти и защото тези обеми, които се изнасят натам, те няма как да ги поемат. Веднага след това той натърти, че в същото време изделията, отговарят точно на тези, които се използват в боевете в Украйна.
Отделно и в."Ню Йорк таймс" разказа история за износ на българско оръжие през американска фирма и отново през Полша. Правеше впечатление и обстоятелството, че украинският президент Володимир Зеленски през цялото време изказваше благодарности към премиера Кирил Петков за оказваната от България помощ, без да конкретизира за каква помощ изобщо става дума.
"Страхувам се, че тя ще стане много по-плаха, мека държава по отношение на реториката срещу войната и че част от нашия износ [на помощи] за Полша ще бъде рязко намален - казва Кирил Петков сега в интервюто за "Гардиън", което е отпреди гласуването на вота на недоверие. - Опасявам се, че твърдата позиция на ниво Европейска комисия и Европейски съвет ще се превърне в много повече предпазна мярка, отколкото в силен глас срещу Русия.
Веднага след появата на твърденията на премиера пред "Гардиън", правителството реагира със специално съобщение. "Във връзка с появилите се в медиите публикации за оказвана помощ от България за Украйна, сме длъжни да уточним, че страната ни изпълнява стриктно решението на Народното събрание от 04.05.2022 г. и предоставя помощ единствено и само съобразно документа", обявиха от Министерски съвет и пуснаха линк към парламентарно решение: https://www.parliament.bg/bg/desision/ID/164134
Гледайки към вота на недоверие, който правителството му беше обречено да загуби, българският министър-председател Кирил Петков въздъхна, докато се включваше към видеовръзка, разказва още британското издание за интервюто на Петков. "Предстоят ни няколко трудни дни. Ние се борим упорито, за да останем от правилната страна на историята", казва Петков.
Петков посочва два проблема за неприятностите в своята коалиция: корупционните интереси и проруското влияние в България, които, според него, са "обединили сили", за да свалят правителството му.
Член на НАТО и ЕС, България зае неочаквано силна проукраинска позиция въпреки традиционните си връзки с Русия, която преди войната доставяше около 90% от природния й газ. "Изненадахме всички в Европа и изненадахме Русия с тези силни политики", каза той и добави, че вътрешнополитическата криза означава, че България сега рискува да се върне към "традиционната си роля на мека държава" по отношение на критиките към Русия.
Депутатите от опозицията свалиха правителствената коалиция, след като тя се сблъска с вътрешни спорове относно бюджета и ветото върху преговорите на Скопие за присъединяване към ЕС . Петков и неговите съюзници нарекоха тези въпроси димна завеса.
Но с разпадането на правителствената коалиция, след само шест месеца на власт, един от резултатите ще бъде рискът за позицията на България срещу инвазията на Кремъл, която може да стане жертва на политическите вълнения.
Според "Гардиън" тази промяна в политиката не е сигурна, тъй като по-голямата част от неговата коалиция изрази подкрепа за предоставянето на оръжия и друга военно-техническа помощ за Украйна. Но Петков заявява пред изданието, че едно временно правителство би могло бързо да сключи сделка с "Газпром", в резултат на която България ще се съгласи на схема за плащане на газа в рубли и ще бъде по-внимателна в противопоставянето си на войната.
"Русия наистина иска да свали това правителство, защото така ще покаже, че ако не играеш с нея, правителствата падат", казва той и добавя:"Това ще бъде чудесен пример за това как стратегията за диверсификация на газа не работи. А един не толкова силен глас срещу тях по отношение на санкциите и подкрепата за украинците е нещо, което те биха предпочели".
Петков, който водеше кампания на реформатор за прочистване на политиката, оглави делегация в Киев за среща с украинския президент Володимир Зеленски в края на април.
Той се прицели и в Кремъл, като в един момент се договори със съседните Северна Македония и Черна гора да блокират полета на външния министър Сергей Лавров до съседна Сърбия, което го принуди да отмени посещението. Петков заявява: "Това беше просто решение. Аз взех решение, че той няма да лети. Това е толкова просто".
Разривът във връзка с войната го постави в противоречие с президента Румен Радев, пенсиониран генерал и командир на военновъздушните сили, който заяви, че доставките на оръжие за Украйна само ще удължат войната. Петков заяви, че двамата не са се разбрали за отказа да се изпълни искането на "Газпром" за плащане в рубли - политика, която в крайна сметка доведе до спиране на износа на газ от Русия за България в края на април. А Радев е бил "много категорично против" доставката на оръжия за Украйна чрез трети страни. "Ние бяхме много категорични за това", каза Петков.
Петков, който е на 42 г. и е получил образование на Запад, заяви, че според него руската пропаганда е създала силен стимул за политици като Радев да изберат неутралитет, и 20% от българите са подкрепили Русия във войната, а други 60% "не искат да заемат силна позиция" по отношение на инвазията.
"И може би президентът просто се вглежда в популистките възгледи. Личните му възгледи може би съвпадат с тях и той не вижда същия стремеж, какъвто имаме ние, да дадем лидерство по тези теми и да бъдем на едно мнение с европейските членове и да бъдем възможно най-силен съюзник в НАТО", каза Петков.
Политическата криза има по-непосредствени причини от войната. Въпросите за корупцията, обвиненията в лошо управление и разширяването на ЕС в Западните Балкани играят важна роля. Петков заяви, че няколкодневните масови протести показват, че на улицата има силна подкрепа за неговото правителство. Но в залите на властта, каза той, войната допълнително е поляризирала страните.
"Войната всъщност показа много ясно кой на чия страна е", каза той. "Но за съжаление на правителството тя създаде все по-голяма нестабилност, защото трябва да се вземат трудни решения."
