Както и в други градове на България, и в София най-сетне заработи временен кризисен център за подкрепа и съдействие на хора, търсещи закрила във връзка с кризата в Украйна. В него се оказва съдействие за транспорт настаняване, изхранване, здравно и социално обслужване, заетост, образование, привличане на неправителствени организации и физически лица, предлагащи доброволна помощ. Новосъздаденият временен център се намира на територията на централна ж.п. гара, на втория етаж, оборудван е с всичко необходимо.
В две помещения са разположени легла, маси, столове, храна, санитарни хигиенни принадлежности, включително храна за малки деца и памперси. На разположение са и три микробуса, които ще превозват украинските граждани до летището, до местата за настаняване, при необходимост и до агенцията за бежанците при СДВР, за да се регистрират и придобият статут на бежанци. Временният център е създаден с цел украинците да преминават през него и да престояват за кратко няколко часа или ден, докато бъдат регистрирани и превозени до местата за настаняване, а в последствие да бъдат подпомогнати с търсенето на работа. Първите, които са преминали през центъра в София, са пристигнали снощи с влака от Русе, съобщават от областната управа.
Това е пореден пример как на третата седмица от войната властите започнаха да се пробуждат за нуждите на бежанците. Тепърва се обмислят законови промени, свързани с правата на хората от Украйна. Активност в тази посока има от здравното министерство, но не и бързане. В интервю за БНТ председателят на здравната комисия в НС Антон Тонев обясни, че съответните законови промени ще могат да са факт най-рано в края на март, началото на април. Тонев обаче обеща държавата да разплати със задна дата всички разходи, направени междувременно от болниците.
"До момента имаме 40-50 случая на потърсена здравна помощ, не очакваме вълната да натовари сериозно здравната система, защото у нас пристигат предимно млади и здрави хора", коментира Тонев. Той обясни, че готвените от здравно министерство промени в три закона - за здравното осигуряване, за здравето и за бежанците, ще бъдат внесени в НС идната седмица. "Знаете, че за приемането им на комисии са нужни две-три седмици, така че в края на март, началото на април ще има действащи текстове", каза Тонев. Не се разбра защо в тази извънредна ситуация няма да се използват възможностите за съкратена процедура на гласуване.
"Ще платим абсолютно всички разходи на системата, направени от началото на войната до 31 март, в този луфт", обясни Тонев. От думите му излезе, че до 31 март системата не следва да отказва никакъв вид помощ - независимо, че в момента няма действащ механизъм на финансиране. Не е ясно дали това ще се случи на практика. Здравните власти обещават да изплатят парите със задна дата, през промените в съответните закони. От 1 април обаче нататък обаче хората трябва да решат дали ще искат временна закрила у нас - по реда на новозадействаната директива на ЕС, дали ще кандидатстват за статут на бежанец или само ще пребивават у нас в очакване на края на войната. "Хората, които не поискат временна закрила, ще имат достъп само до спешна помощ, като всички останали бежанци. Хората, които поискат временна или международна закрила, ще се ползват с правата на българските граждани", обясни Тонев. От обяснението на Тонев се разбра, че този подход ще се приложи и спрямо останалите права, които бежанците имат. Той уточни, че парите за здравното обслужване на потърсилите закрила у нас ще се осигурят по линия на НЗОК и към момента има резерви, така че да не се налага промяна в закона за бюджета на касата.
Успокоеният идват на фона на липса на информация и множество конкретни питания на бежанци по форумите във фейсбук. Особено проблемно е лечението на хронично болните. Тонев бе категоричен, че то ще бъде осигурено, макар че някои хронично болни не разполагат с медицинската документация за заболяването си. "В тези случаи ще се проведат съответните изследвания, за да се получи информация. Те също ще бъдат поети от държавата", коментира Тонев.
ПАЗАР НА ТРУДА
На въпрос дали украински лекари, медицински сестри, фармацевти ще могат да работят в България Тонев обясни, че процесът не е лесен. Те трябва да работят с българи, да попълват документация на български, да изписват лекарства, типични за българския пазар. Това не може да стане без допълнителна подготовка, има такава възможност, но не може да е веднага, обясни Тонев.
Бежанците, упражняващи регулирани професии, няма как да започнат работа у нас, без да потвърдят квалификацията си, стана ясно и след брифинг на икономическия министър Даниел Лорер, който днес се срещна с работодатели и с Агенцията по заетостта. За останалите обаче е предложен декларативен характер, т.е. ако декларират, че имат нужните умения и отговарят на образователните изисквания, могат да бъдат наемани от работодателите и без оригинален документ за образование.
От Агенцията по заетостта съобщиха, че са създали мобилни екипи, които да анкетират на място украинските бежанци за желанието и възможностите им за работа у нас. Те ще бъдат питани за образователния им статус, къде са работили, уменията, които имат, както и дали биха желали да почнат работа. Целта е навременното набиране на база данни за бързо и адекватно съдействие за работа на пострадалите от конфликта в Украйна. "Имаме готовност за над 100 екипа, във всяка община, която е подала заявка към нас - да пратим екип", коментира Смилен Вълов, шеф не АЗ. Анкетата може да се попълни и онлайн - чрез електронен формуляр на украински език бежанците могат да посочат в коя икономическа област или конкретна професия биха желали да работят, както и какви са нагласите им за включване в обучения по български език. Успоредно с това се проучват и потенциалните пречки, възпрепятстващи започването на работа. В друг електронен формуляр (в рубриката "Възможности за работа на украински граждани" на сайта на АЗ) пък работодателите ще могат да отразят желанието си да наемат пристигащи от Украйна граждани, като посочат изискванията си към кандидатите с цел бързо съвпадение на профилите на предлаганата и търсената работна сила. На базата на получената информация АЗ ще организира групови и индивидуални срещи между търсещи лица и работодатели.
"През България са минали около 80 000 бежанци от Украйна, а 40 хиляди остават у нас. Много от тях могат да останат за постоянно в България. Затова трябва да помислим как да подсигурим работа", съобщи още министър Лорер. По думите му днес ще бъдат публикувани конкретни данни за това какви са възможностите за работа в различни сектори на стопанството. Към момента обаче вече имаме заявки от секторите за поне 150 хиляди поста, които са потенциални работни места, а не съществуващи. По думите на министъра има 23 хиляди потенциални работни места в сектор транспорт, 30 хиляди - в комуникационни и софтуерни технологии, 23 хиляди - в туризма, 24 хиляди - в строителството, 20 хиляди - в текстил и 10 хиляди - в електроника.
