Съдебната сага около изграждането на небостъргача "Златен век" в столичния квартал "Лозенец" няма скоро да приключи. Върховният административен съд върна делото на стартова позиция, като отмени решението на първоинстанционния съд - Административен съд - София. Според решението на ВАС съдът не е положил достатъчно усилия да събере всички доказателства по делото и не ги е обсъдил в съвкупност, което е довело до взимане на необосновано решение. По ирония долната инстанция изтъкваше липсата на доказателства точно в обратната посока - за установените нарушения от ДНСК.
Както "Сега" писа, ДНСК не спря строежа заради липсата на валидно разрешително, както твърди инициативен комитет "Лозенец" и Столична община, а се хвана за отделни нарушения в хода на строителството. С този аргумент строежът бе спрян, а по темата валидност на разрешението за строеж ДНСК реши, че писмено становище трябва да даде главният архитект на София. Скандалът с небостъргача се разгоря на фона на "Апартаментгейт" и закупен свръхлуксозен апартамент от Цветан Цветанов и други фигури в ГЕРБ в други обекти на възложителя на строежа. За капак се оказа, че валидността на разрешението за строеж виси на междувременно приета поправка в закона за устройство на територията, прочула се като поправката "Артекс".
На първа инстанция аргументите на ДНСК за спиране на строежа бяха разгромени от съда. Съдът бе категоричен, че институцията, която следва да коментира валидността на разрешението, е ДНСК. АС-София бе категоричен, че с поправката "Артекс" валидността на разрешението за строеж е автоматично удължена от 5 на 10 години. Първоинстанционният съд отсъди и че ДНСК е нарушила поне два принципа при издаването на административни актове - принципа за истинност и принципа за съразмерност. Заповедта за временно спиране на строежа е издадена, без строителният контрол да си е направил труда да провери междувременно предприетите мерки за отстраняване на нередностите. Така към момента на издаване на заповедта визираните в нея нарушения са били отстранени и не е достатъчно строителният контрол да се оправдава, че това е станало, преди фирмата да е получила изрични указания кое и как да поправи. Така незаконен според ДНСК изкоп в съседен имот се е оказал несъществуващ при проверката на вещите лица, а допуснати отклонения в процеса на строителство са били временни, от технологичен характер, без да засягат конструкцията, изтъкна съдът.
Върховният административен съд сега изобщо не коментира фактологията около валидноста на разрешението. Съставът обаче счита, че при строежа са извършени съществени нарушения, с които е засегната устойчивостта на цялата конструкция, а фактът, че те са междувременно отстранени, било признание, че са извършени. ВАС не приема становището на назначената експертиза по делото, защото тя е оспорвана от ДНСК и счита, че първоинстанционния съд е следвало да допусне повторна експертиза с поставяне на нови задачи за доизясняване.
Сега делото ще се гледа отново, от различен състав, и може да се очаква, че в близката година няма да приключи. Предходното решение на първоинстанцияонния съд бе постановено на 30 юли, 2019 г.
