Тежък срив в резултатите на "Има такъв народ" (ИТН) отчетоха паралелно две различни социологически агенции. И двете изследвания категорично показват, че партията на Слави Трифонов бързо пада надолу в сравнение с постигнатия резултат на изборите от 11 юли.
Данните на "Алфа Рисърч"
Налице са сериозни размествания в електоралните нагласи, отчитат от „Алфа Рисърч” в национално-представително проучване, проведено в периода 8 - 15 септември 2021 г. Според социолозите тези размествания могат да бъдат разглеждани като „пряка санкция на избирателите към цялостното поведение на партиите в 46-ия парламент и специално, към проявената отговорност и компетентност в опитите за съставяне на правителство”.
Най-големи щети търпи победителят от изборите на 11 юли - ИТН, към която имаше и най-големи нереализирани очаквания. С 16.9% от твърдо заявилите намерение да гласуват, партията на Слави Трифонов бележи спад от над 7 процента спрямо резултата си от последните парламентарни избори и губи първото място.
То вече се заема от ГЕРБ с 21.1%, която не повишава резултата си, но съумява в голяма степен да запази твърдите си привърженици. Оставайки встрани от най-яростните скандали и обиди в парламента, бившите управляващи запазват твърдото си ядро, но липсата на перспектива, вкл. поради отсъствието на обединяваща президентска кандидатура, дърпа и техният резултат надолу, констатират социолозите.
В тази ситуация БСП, които направиха доста опити за компромиси, повишават резултата си до 16.5%, почти застигайки ИТН. На малка дистанция след левицата, също затвърждавайки позициите си от месец юли, е "Демократична България" с 13.2%. ДПС запазва традиционните си позиции – 9.6%.
Поради възвръщането на позициите на БСП, а и поради скандалите, в които се въвлече, „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ е на ръба за влизане в парламента (4.1%). От националистическия спектър най-близо, но все още стабилно под 4-процентния праг, е "Възраждане" (3.5 на сто).
Непосредствено преди разпускането на парламента 51.7% от пълнолетните граждани декларират готовност да участват в следващите парламентарни избори, а 55.4% - в президентските.
Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция Алфа Рисърч. Представените данни са от проведеното в периода 8 - 15 септември 2021г. национално-представително проучване сред извадка от 1017 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране - пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.
Данните на "Галъп интернешънъл"
Второто изследване е на "Галъп" - също национално и представително, но проведено в малко по-различен период - между 2 и 10 септември. Ако изборите за Народно събрание се провеждаха в първата половина на септември, резултатите биха били следните, сочи проучването: ГЕРБ-СДС с електорална готовност при 22.5% от пълнолетните българи, БСП – при 16.1%. „Демократична България“ – 15.8%, „Има такъв народ“ – 15.5%, ДПС – 11.9%. Близо над бариерата изглежда ИБГНИ с 4,8%. Под бариерата личат най-вече две формации: „Възраждане“ – с 3,1% и ВМРО – с 2,4%.
47.1% казват, че със сигурност възнамеряват да гласуват на парламентарните избори. Други 23.8% вероятно биха гласували, но още не могат да кажат със сигурност. Това означава, че вероятно ще гласуват повече от 3 милиона българи, като изследването не отчита гласове в чужбина. Тепърва ще се отчете какво ще е влиянието на провеждането на парламентарни и президентски избори в един и същи ден, уточняват от "Галъп".
Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено между 2 и 10 септември сред 1007 души по метода „лице в лице“. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.
Политическият проект на Кирил Петков и Асен Василев
Три тенденции могат да бъдат прочетени в настоящите електорални нагласи, смятат в "Алфа Рисърч" – отлив на избиратели, прегрупиране, засилване на конформизма, като реакция срещу радикализацията на политическите партии. Тази заредена с кризи и неизвестности ситуация отваря нишата за нови политически проекти.
Първото тестване на проекта на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев в проучването показва, че двамата разполагат с потенциал от 8-9% от твърдо решилите да гласуват. "На тази база може да се смята, че този проект категорично се цели в резултат не по-малък от „десетка“, но дали ще запази това ниво, или ще бележи по-големи флуктуации надолу или нагоре, ще зависи от поне няколко ключови фактора – политическата плътност и интегритет на конкурентните политически сили, усещането за автентичност на новата партия и от това как този нов звезден отбор ще си партнира и подава топката с президентския отбор", посочват от "Алфа Рисърч".
Според изследователите появата на проекта вещае няколко труса в сега действащите политически субекти: най-голяма се очертава щетата за ИБГНИ, която идването на бившите министри потапя под бариерата. На второ място, засилва и без друго започналата ерозия в ИТН, която може да падне до трета или четвърта позиция. На трето, прекъсва възходящият тренд при "Демократична България". И на четвърто, може да разклати периферията на системните партии.
От "Галъп" посочват, че изследването им няма как да установи недвусмислено подкрепата за тепърва създаващата се формация на Петков и Василев, тъй като теренът на изследването е преди обявяването на намеренията им. Но изтъкват, че двамата са сред политическите фигури у нас с най-бързорастящ личен рейтинг. При бившия премиер Бойко Борисов, например, то е 15.1% (което е исторически минимум за него), докато при Кирил Петков през този месец е 33.8%. Това го нарежда сред първите в класацията на най-харесваните политици, която е оглавява от Румен Радев (с лично доверие от 65.5% през този месец).
Оценки за служебното правителство
Според "Алфа Рисърч" най-висока оценка получава правителството от гражданите за организацията на изборите на 11 юли – 63% положителни мнения. Ограничаването на корупцията и разхищението на държавни средства се определя като успешно от 43.7% от анкетираните.
В други две ключови сфери обаче преобладават критичните оценки. Едва 27% смятат, че правителството се е справило с подпомагане на бизнеса и със социалната политика, а 45.6% са на противоположното мнение. Като най-слаби се оценяват действията на кабинета по ограничаването на ковид пандемията и по ваксинацията – 24.2% положителни срещу 42% отрицателни мнения.
Така цялостната дейност на служебното правителство до този момент се ползва с 44.9% одобрение срещу 30.9% неодобрение. Служебният премиер Стефан Янев е с по-висок рейтинг от кабинета – той получава 48.7% положителни оценки, едва 18.9% отрицателни, а почти всеки трети (32.4%) няма определено мнение.
