Българите посрещат изкуствения интелект с повече тревога, отколкото с надежда. Но икономически активните хора и донякъде по-младите, които реално ползват услуги с изкуствен интелект, са осезаемо по-ентусиазирани. Това са основните изводи от проучване по темата на социолозите от агенция "Мяра".

68.3% от българите не са имали досег с изкуствения интелект. 31.4% твърдят, че по един или друг начин вече са го ползвали. Тук преобладават младите и активните възрасти – хора, които преимуществено живеят в столицата и другите по-големи градове.

18.7% приемат изкуствения интелект по-скоро с ентусиазъм, 42.2% виждат повече поводи за притеснение, а 37% признават, че не са достатъчно запознати с този въпрос, за да заемат позиция.

В групата на хората между 30 и 44 години делът на ентусиазираните се покачва до близо една трета, а притеснението спада също до близки до една трета стойности, макар и да остава малко повече от ентусиазма. В такива възрастови групи са и най-представени хората, които твърдят, че реално са ползвали изкуствен интелект.

Само 21.1% очакват, че изкуственият интелект по-скоро може да донесе повече облекчение за хората в тяхната работа. Над половината от анкетираните (54.2%) очакват по-скоро загуба на работни места. 20% признават, че не са достатъчно запознати, а 4.6% не могат да определят. При 18-29 и 30-44-годишните делът на оптимистите приближава до близо 30%, което показва, че картината на нагласите по темата е закономерно зависима от поколенията.

Данните са от независим телефонен сондаж на социологическа агенция "Мяра", проведен между 14 и 18 март 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.