Европейската комисия излезе с обща препоръка към държавите-членки, която да позволи въвеждането на бързите антигенни тестове като ефективна алтернатива на  PCR тестове. PCR тестовете остават златния стандарт, но бързите антигенни тестове имат серия от предимства - по-просто лабораторно оборудване и нужда от специализиран персонал, по-ниски цени и бързи резултати. В редица ситуации тези предимства надделяват над риска от неточни резултати, счита Брюксел. Българските здравни власти очакваха общите препоръки на ниво ЕС, за да вземат национално решение по темата. 

Препоръките на ЕК са групирани в няколко теми - какви антигенни тестове следва да се използват, в какви случаи, какви следва да са условия за провеждане на тестовете и как да става валидирането и взаимното признаване на резултатите. 

В частта избор на вид бързи антигенни тестове Брюксел препоръчва да се ползват такива с над 80% чувствителност и над 97% специфичност на резултатите с цел максимално точни резултати. Бързите антигенни тестове следва да се направят в рамките на 5 дни от началото на проява на симптомите или до 7 дни след контакта с болен. Тестовете следва да имат маркировка CE. 

ЕК препоръчва серия от ситуации, в които държавите-членки да използват бързите антигенни тестове  като алтернатива на по-сигурните, но по-бавни PCR тестове. Антигенните тестове се препоръчват при хора със симптоми в райони, в които делът на положителните резултати при тестването надхвърля 10%, както и в случаи, в които се провежда епидемиологично проучване или проследяване на контактите (независимо от симптоматиката). С цел да се смекчи натиска върху здравната система и социалните заведения, бързите антигенни тестове следва да се обмислят за прием в болница, както и при извършването на триаж на хора със симптоми, включително и за целите на издаване на предписание за изолация.

Използването на бързи антигенни тестове се препоръчва и при масово тестване на дадена общност или при масово разпространение  с цел да се установят хората с висок потенциал за предаване на болестта. В ситуации на масово разпространение на вируса бързите тестове следва да се прилагат периодично през 2-3 дни при рискови групи като здравни работници, социални заведения, затвори, други служители на първа линия. При по-слабо разпространение бързите тестове следва да се използват с цел навременно установяване на болни за ограничаване на избухването на епидемия при рискови групи като медицински и социални работници. 

Ако бързите тестове се използват сред население с високо разпространение на вируса, отрицателните резултати следва да се препотвърдят с повторен бърз антигенен тест или с PCR тест. Ако общността е с по-ниско разпространение на вируса, следва да се повтръждават положителните резултати - или с нов бърз антигенен тест, или с PCR тест, гласи още препоръката на ЕК.  Преценката дали да се прави препотвърждаване на резултатите следва да изходи от преценката на здравните власти за поносимостта на риска от грешка, се изтъква още в препоръката. 

ПРЕПЯТСТВИЯ

У нас въпросът колко представителни са антигенните тестове е свързан донякъде и с отдавна чаканата промяна личните лекари да получат право да издават електронни направления за тестове. Първоначално те трябваше да предписват антигенни тестове, но това означаваше човек после да трябва да се подложи на потвърдителен PCR тест, за да получи право на болничен и пр. Затова в последния проект за анекс към националния рамков договор е дадена възможност личните лекари да изписват PCR тест. Възможно е този проект сега да бъде преразгледан, още повече, че пред сключването му изникна нова пречка - цената, на която касата плаща PCR тестовете. Както е известно, тя превежда за всеки тест 60 лв., но сега в анекса е предложена корекция на цената, само че неизвестно в каква посока и за какъв размер, тъй като това поле е оставено празно в публикувания проект. Управителят на касата Петко Салчев смята, че 60 лв. са прекалено висока цена, тъй като доставната цена на теста е 17-25 лв. В същото време лабораториите искат около 120 лв., което е най-високата цена в Европа, съизмеримо с минималната заплата в страната. БЛС вече се обяви против намаление на цената, на която плаща касата.

ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ

Признаването на антигенните тестове означава и промяна в статистиката, която се събира за COVID-19 на европейско ниво. В момента тя отразява само потвърдените с PCR случаи. Много страни предприеха масов скрийнинг с антигенни тестове. Ние не само че не правим това, но и все още тестването ни е на скандално ниски нива - България от месеци е на последно място по брой тестове на 100 000 души население. Ние едва преминахме границата от 1000 теста на 100 000, докато много държави вече правят около 2000, а има и такива като Дания и Люксембург, където се тества практически всеки, който пожелае - Дания прави почти 8000 теста на 100 000 души, а Люксембург - над 11 000.

У нас тестовете са недостъпни за голяма част от населението, поради което хора с COVID симптоми нито влизат в статистиката, нито успяват да ползват болничен и карантина. Част от хората пък целенасочено избягват потвърждението с тест именно с цел да не подлежат на контрол дали спазват задължителната изолация.

ВАКСИНИ

На днешното заседание на кабинета министрите одобриха и вноска в размер на 6 374 930 лв. в общия Инструмент за спешна подкрепа на ЕС. По линия на механизма се финансират и сключваните от ЕК споразумение за закупуване на ваксини. „Ваксинацията ще се извършва абсолютно безплатно и доброволно, като вече е налице готовност и за поставянето й“, е заявил на заседанието премиерът Бойко Борисов. От изказване на главния здравен инспектор Ангел Кунчев обаче става ясно, че България е далеч от готовност за извършване на ваксиации. "В момента здравното министерство прави разчети за необходимите средства, които трябва да отдели за закупуване на хладилници, поддържащи от -78 до -80 градуса температура. Те ще бъдат използвани за съхранението на две от потенциалните  ваксини срещу COVID-19, които предстои да бъдат доставени у нас", коментира Кунчев. Според него цената на един такъв хладилник започва от 25 000 лв. нагоре, като за закупуването на цялото необходимо количество за съхранение ще са необходими милиони. Техниката трябва да се достави и за кратки срокове, като най-трудна ще е логистиката около самото поставяне на ваксините. 

 „Мен ме плаши това, че ще работим с такъв тип ваксина, тъй като тя изисква много добра логистика. Ние разполагаме само с два дни от извеждането от тази хладилна среда до прилагането на хора, което значи, че за този кратък срок, тя трябва от РЗИ да стигне до общопрактикуващите лекари, те да си направят списъка, хората да са на лице и в рамките на няколко часа да бъдат обхванати и отчетени, което не никак лесна задача“, обясни Кунчев. Според него основните количества ваксини ще дойдат март-април и уверенията за доставки още в края на тази година са по-скоро търговско съревнование между производителите.