Основната битка в изборите на новия парламент на 14 ноември ще бъде за второто място между БСП и "Продължаваме промяната". Румен Радев запазва шанс за победа на първия тур от вота за президент, макар че това изглежда по-трудно в сравнение с периода преди няколко седмици и остава по-малко вероятният вариант.
Това са част от изводите от социологическо проучване на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е национално и представително, проведено е по между 1 и 9 ноември сред 1006 пълнолетни българи, по метода лице в лице. Направено по поръчка на БНР.
Резултатите показват, че ГЕРБ биха получили 23.5% от вота. „Продължаваме промяната“ и БСП са с равни шансове - съответно с 15.5% и 15.2%. Битката между тях е от решаващо значение, тъй като спечелилият второто място ще получи ключовия за съставяне на редовно правителство втори мандат. На практика изравнени са „Има такъв народ“ (11.4%) и ДПС (11.3%). „Демократична България“ остава на шесто място с 9.6% от гласовете. „Възраждане“ е изборът на 3.5% от възнамеряващите да гласуват, а 3.4% биха предпочели ИБГНИ.
Дистанциите са малки и структурата на вота ще зависи от активността и степените на мобилизация на различните електорати. По традиция около 15 до 20 процента от вота се решава в последните няколко дни и в самия изборен ден. Затова и данните от изследвания, като това, са моментни снимки преди финалната права, а не прогнози за изборен резултат, подчертават предпазливо от социологическата агенция.
До секциите заявяват, че ще отидат 58.4 процента от анкетираните. Възможна е широка вариация на избирателната активност - от една страна, ковид и машинният вот възпират някои гласоподаватели, но изборите 2 в 1 насърчават други да отидат.
Преезидентският вот
Стремящият се към втори мандат Румен Радев продължава да води категорично с 48.6%. Евентуална победа още от първи тур ще зависи от способностите му да активизира вот във финалните дни, твърдят социолозите. Почти двойно по-ниска (25.3%) е подкрепата за Анастас Герджиков, зад когото стои ГЕРБ. Той ще бъде и противникът на Радев, ако се стигне до втори тур. Трети с 9.1% е партийният водач на ДПС Мустафа Карадайъ. С 5.2% от гласовете разполага председателят на ВКС Лозан Панов - но това е резултат преди да бъде отчетен сблъсъкът му с подкрепящата го "Демократична България". 3 на сто събира лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов, а 1.5 на сто - кандидатът на ВМРО Милен Михов. Поп фолк певицата Луна Йорданова получава 1.1% подкрепа.
58.2 на сто заявяват, че ще гласуват за президент и вицепрезидент.
АЛТЕРНАТИВНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ НА "АЛФА РИСЪРЧ"
Три дни преди парламентарните избори коалицията ГЕРБ-СДС води пред останалите претенденти за новия парламент с 24.1%, следвани от "Продължаваме промяната" на Кирил Петков и Асен Василев с 16.5%, а БСП получава 16 процента подкрепа. На четвърта позиция е "Демократична България" с 10.2%, следвана от "Има такъв народ", която взима 9.9%. Малко след партията на Трифонов с 9.8% е ДПС, което е и на последно място в класирането за бъдещия парламент. Това сочи най-новото изследване на Алфа Рисърч, проведено в периода 7 – 9 ноември 2021 г. и реализирано със собствени средства. Проучването е проведено сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна.
"ГЕРБ-СДС запазват лидерското си място с подкрепа от 24.1% от твърдо решилите да гласуват като увеличават дистанцията пред преките си опоненти. Бившите управляващи успяват да възвърнат част от оттеглилите се от тях през юли избиратели в столицата и големите градове. Преднината им се допълва и от динамичния обмен на симпатизанти между протестните формации, който не позволява на нито една от тях да се открои като безапелационен носител на промяната", коментират от Алфа Рисърч данните.
Според тях най-оспорвана остава втората позиция. "В пряка конкуренция за нея и с променлив успех в периода на кампанията са "Продължаваме промяната" и БСП. Седмица преди вота подкрепата за формацията около бившите служебни министри Петков и Василев е във високо плато от 16.5% и надделява леко над тази за социалистите (16.0%). Изходът от тази битка ще се реши не само от възможността на двете партии да мобилизират симпатизантите си, но и от ситуативни фактори. Влошаване на Ковид ситуацията и машинното гласуване крият рискове за БСП, но не са сериозно предизвикателство за привържениците на "Продължаваме промяната", посочват анализаторите. "Неясният идеологически профил, казусът с двойното гражданство на К. Петков и по-слабата мобилизация могат да имат негативен ефект върху "Продължаваме промяната", твърдят още те.
"Демократична България", "Има такъв народ" и ДПС са другите три партии със сигурно присъствие в следващото Народно Събрание. Техните резултати са силно сближени и е възможно разместване на позиции помежду им в оставащите дни, коментират от Алфа Рисърч.
Според тях обявяването на проекта "Продължаваме промяната“ е нанесъл електорални щети на всички протестни партии. "След първоначалния отлив на симпатизанти, "Демократична България" успява да възстанови част от тази загуба и на финала на кампанията заема 4-то място с 10.2% от твърдо решилите да гласуват", се казва още в анализа.
Победителят от изборите през юли "Има такъв народ" търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и приключва настоящата кампания с 9.9% подкрепа, сочи сондажа.
"ДПС, въпреки активната кампания и кандидатурата на лидера си за президент, не постига обичайното високо равнище на мобилизация на избирателите си (към момента тя е около 65 на сто при обичайно равнище над 85 на сто в предишни избори). Това носи 9.8% за движението, което не му позволява да подобри съществено позициите си от юлския вот", посочват от социологическата агенция.
Според нея "две други формации са близо до 4%-та бариера и запазват шанс за присъствие в парламента. „Възраждане“ с 3.8% частично консолидира фрагментиралия се при последните два избора радикален националистически вот. Обменът на симпатизанти между протестните партии засяга и „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Коалицията около М. Манолова, която също търпи загуби от „Продължаваме промяната“, увеличава леко подкрепата си и с 3.6% също остава близо до изборния праг"
"Последните дни преди вота ще бъдат период на битка за перифериите, която трудно може да промени цялостната картина, но ще е решаваща за второто място и за преминаване на бариерата. При наблюдаваната динамика се очертава отново фрагментиран парламент и трудно сформиране на мнозинство", констатират социолозите.
Президентският вот
"Относително по-ясна е ситуацията около президентските избори. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с най-голям аванс (46.4%), но и с повече трудности в сравнение с месец по-рано. От една страна, предизвикателство пред него е охладеният ентусиазъм към този вот, който трудно ще надскочи нужната активност от 50% за приключване на изборите в един тур. От друга страна, нарастващото в последните седмици разочарование от действията на служебното правителство (особено по здравната криза, инфлацията, цените на електроенергията) разколебава решимостта на част от симпатизантите му. Най-силни поддръжници на Радев са привържениците на БСП и „Продължаваме промяната“. Сред по-широката периферия, която ще е много важна за втория тур обаче е налице известно пропукване", посочват от Алфа Рисърч.
Според нея вторият тур ще е между Радев и проф. Анастас Герджиков. "Професорът влиза в последната седмица от кампанията с подкрепа от 28.3%, която идва основно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни професии и академични кръгове", посочва агенцията.
Активност
Няколко дни преди гласуването "2 в 1" готовност за участие във вота заявяват 47% - 48% от хората с право на глас в страната, други около 1/4 се колебаят дали да отидат до урните. Взаимното влияние и припокриване между президентската и парламентарна кампании в комбинация със съпътстващите я скандали, здравната и социално-икономическа кризи връщат интереса на избирателите към битката за парламент. В началото на кампанията, както обичайно, мажоритарният президентски вот фокусираше по-силно внимание от партийната надпревара. Три седмици по-късно обаче решилите да подкрепят партийна листа надвишават с около 2 пункта участниците в президентските избори, казват от Алфа Рисърч.
-----
Настоящото изследване е проведено в периода 7 – 9 ноември 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
