Управляващите направиха рядко изключение от обичайната си неотстъпчивост като се съгласиха да съобразят изборните правила в условията на пандемия с изискванията на Централната избирателна комисия (ЦИК). Това стана с поправки в закона за извънредното положение, одобрени на второ четене от парламентарната правна комисия в сряда. Ситуацията подсказваше, че влияние в случая е оказала позицията на ДПС, което беше благосклонно настроено към изборната администрация.
С първоначалното предложение на ГЕРБ и „Обединени патриоти” се възлагаше на ЦИК да приеме правилата, осигуряващи живота и здравето на избирателите и участниците в изборния процес. На здравните власти – в лицето на Националния оперативен щаб (НОЩ) и Националния ваксинационен щаб – беше отредена само консултативна роля. Така на практика управляващите искаха да прехвърлят отговорността за здравните мерки върху изборните комисари – също както направиха и с машинното гласуване миналата година. Депутатите от парламентарното мнозинство дори не посмяха изрично да уточнят в законопроекта си по какъв начин ще гласуват гражданите, поставени под карантина или в изолация, а оставиха и това решение на ЦИК.
От изборната администрация възразиха, че здравният министър е компетентният орган по Закона за здравето, който трябва да определи правилата за безопасност. Също така, предложиха да се възложи на Министерския съвет да обезпечи изборния процес със защитни средства и настояха да се разпише ясно, че изолираните граждани ще гласуват с подвижни избирателни кутии, наричани още мобилни секции.
ПРЕСЕЧНАТА ТОЧКА МЕЖДУ ГЕРБ, ОП И ДПС
Депутатите от ДПС подкрепиха законопроекта на управляващите на първо четене. Но го направиха с уговорката, че ще внесат предложения за второто четене, съобразени със становището на ЦИК, за които ще очакват подкрепата на ГЕРБ и патриотите. На 26 януари хората на Ахмед Доган внесоха текстове, с които се предлага здравният министър, главният държавен санитарен инспектор, НОЩ и ваксинационният щаб да определят здравните мерки за парламентарните избори; правителството да обезпечи изборния процес със защитни средства; избирателите, затворени у дома, да гласуват чрез мобилни секции. Така депутатите на ДПС дадоха да се разбере, че няма да подкрепят законопроекта на управляващите, ако остане в първоначалния си вид.
Малко по-късно същия ден ГЕРБ и патриотите внесоха собствени предложения, които почти напълно повтаряха тези на ДПС. Разликата беше, че мнозинството искаше здравният министър и главният инспектор да определят противоепидемични мерки, които да важат за всички избори през 2021 г. – тоест, не само за парламентарните, но и за президентските. Управляващите се съгласиха и с искането изрично да се запише, че гласуването в изолация ще стане с подвижни кутии, както и че Министерският съвет ще се погрижи за нужните защитни средства.
КОМПРОМИС ЗА ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ
По време на заседанието на правната комисия, на което се обсъждаше законопроектът, ГЕРБ и патриотите възприеха и идеите на ДПС по отношение на предизборната кампания в условията на пандемия. В собствения си проект управляващите записаха, че кампанията ще се провежда при спазване на въведените противоепидемични мерки. По искане на депутатите на Доган обаче допълниха, че „по време на всички партийни мероприятия на закрито, свързани с изборите, се прилагат разпоредбите, отнасящи се за посещения на кина, театри и концертни зали”.
ЮРИДИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ
От БСП приветстваха готовността на управляващите да се съобразят с опозицията и ЦИК. В същото време предупредиха за юридически проблеми, които потенциално могат да възникнат, ако бъдат окончателно одобрени законовите поправки. Соцдепутатът Крум Зарков изтъкна, че според конституцията организацията и редът за провеждане на избори се определят със закон, а не с правила от министър или неясни органи като здравните щабове. Посочи и противоречия между предлаганите разпоредби в извънредния закон и действащите текстове на Изборния кодекс. Например в предложенията на управляващите се казва, че мобилните секции ще се състоят от поне трима членове, а в действащия закон са въведени принципи, които определят по-висок брой. Затова социалистите препоръчаха поправките да се направят в Изборния кодекс, което би позволило и някои други промени, например въвеждането на видеонаблюдение в избирателните секции.
Депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов отхвърли твърдението на опозицията, че предложенията на партията му могат да влязат в колизия с Изборния кодекс. Но отказа да се аргументира по-подробно с мотива, че дебатът трябва да бъде оставен за пленарната зала, където законопроектът ще се гледа на второ четене в четвъртък.
ПОРЕДНИЯТ ПРАВЕН АБСУРД
От ГЕРБ отново поднесоха неприятен законодателен сюрприз. Депутати от партията, начело с шефа на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова, използваха случая, за да внесат през заключителните разпоредби на извънредния закон поправки в Закона за хазарта. С промените беше удължен от 6 на 9 месеца срокът, в който трябва да се приключат започнатите производства от бившата Държавна комисия по хазарта (ДКХ). Като мотив за поправката управляващите посочиха, че тя е в интерес на искателите по висящи административни производства, образувани пред ДКХ, които сега се довършват от Националната агенция по приходите (НАП).
За опозицията оставаше само да изкаже изумлението си, че промени в извънредния закон, засягащи изборите, се употребяват, за да се изменя Законът за хазарта. И предположиха, че става дума за грешка, която управляващите ще коригират, като оттеглят предложението си. Нищо подобно не се случи.
