Проектът на ПП-ДБ за промени в Конституцията няма да се реализира във вида, в който беше представен. Така поне са подразбира от изявленията на депутатите от ГЕРБ-СДС в парламентарната комисия по конституционни въпроси, която днес проведе първото си заседание, макар че беше създадена още през май.
В проекта на десните се предвижда разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на два съвета - на прокурорите и на съдиите; свеждането на главния прокурор до административен ръководител; редовното правителство да изпълнява ролята на служебно преди избори, като се така се избегне назначаването му от президента; ограничаване на мандатите на кметовете до два поредни, както е с държавния глава; въвеждане на индивидуална конституционна жалба. Досега обаче страстите се разгорещиха най-вече от предложението 24 май да стане национален празник на България.
На днешното заседание Екатерина Захариева - депутат от ГЕРБ-СДС и бивш външен министър, коментира накратко десния проект. По отношение на промените, засягащи съдебната власт, които са в основата на замисъла на ПП-ДБ, тя беше крайно лаконична. Както се очакваше, герберите подкрепят разделението на ВСС, така че съдиите да бъдат по-независими, а прокуратурата да бъде подложена на по-сериозен обществен контрол. Но уточни, че самостоятелността на съдиите трябва също да върви с контрол и отговорност, което ще означава прецизиране на предложените текстове.
Захариева посочи, че герберите държат на промяна, засягаща Инспектората към ВСС, който проверява магистратите за почтеност, конфликт на интереси и имущество. Според Захариева трябва да се засили независимостта на органа, като за целта инспекторите не бива да се връщат на постове в съдебната власт, след като изтекат позволените им от Конституцията до два мандата. Тя допусна, че е било грешка извеждането на Инспектората от правосъдното министерство и придаването му към ВСС.
По повод идеята на ПП-ДБ редовното правителство да поеме функциите на служебно, Захариева меко порица десните, че трябва да се намери по-балансиран вариант от това, което предлагат. По думите й, служебният кабинет трябва да се съгласува с парламентарните формации, преди да бъде назначен. Тя се изказа в полза на т.нар. гръцки модел, при който шефът на Сметната палата оглавява кабинета. Дори от такова кратичко мнение се разбра, че герберите няма да приемат варианта, предложен от коалиционните им партньори. Изглежда десните са очаквали такава реакция, защото при представянето на проекта единият от лидерите им Христо Иванов предпазливо заяви, че преструктурирането на служебния кабинет е дискусионна тема.
Доста по-категорична беше Захариева за изцяло новата идея да се ограничат до два мандатите на кметовете. Тя заяви, че това предложение няма да получи подкрепата на ГЕРБ-СДС. Според бившия външен министър при промените в Конституцията не бива да се търсят политически дивиденти. Така Захариева косвено потвърди нападките на критиците на ПП-ДБ, че предлагат ограничаването на мандатите, само защото нямат собствени кметове.
ПРЕДПАЗЛИВОСТ
Правосъдният министър Атанас Славов, излъчен от ПП-ДБ, предпазливо заобиколи критичните бележки от страна на ГЕРБ-СДС. Той предпочете да наблегне на това, че е постигнато известно съгласие за посоката на конституционната реформа в няколко посоки: разделянето на ВСС на две при спазване на баланс между професионална и парламентарна квота; реформа на функциите и правомощията на главния прокурор, които да бъдат балансирани с повече контрол и колективни органи; достъпът на гражданите до Конституционния съд; въвеждане на стандарти за работа на служебните правителства.
Славов дълго говори за това, че в дебата трябва да бъде поставен и въпросът за националната конституционна идентичност, особено в условията на задълбочаваща се европейска интеграция. "Нашата конституция е почти стерилна откъм позоваване на нашата историческа традиция", отбеляза той. Министърът напомни, че в основния закон е записано единството на българската нация. Според него това единство трябва да се разглежда в граждански смисъл - всички български граждани, независимо от етноса и езика им, са равни и свободни, и заедно формират нацията. Това не бива да се подменя с теорията на национализма, завърши той.
АМБИЦИИ
В комисията влизат 9 депутати, а председател е Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС. Членовете й трябваше да бъдат 12, но ИТН не излъчи представители, а БСП прати само един. За около 3 седмици член на конституционната комисия беше санкционираният за корупция по закона "Магнитски" депутат от ДПС Делян Пеевски. В крайна сметка той напусна комисията в края на юни. "Аз правя крачка назад в името на България и Конституцията, защото промените са неотложни", каза тогава Пеевски.
В началото на заседанието Чолаков съобщи, че мнозинството в комисията и в Народното събрание (на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС - бел.а.) планира в следващите няколко дни да внесе общ проект за изменение на Конституцията. Това съвпада с плана на десните такъв проект да бъде налице до края на юли. Същинските дебати по него ще започнат през септември, след лятната ваканция на парламента. Тогава ще бъдат приети и процедурните правила, по които депутатите ще извършат измененията на основния закон. Процедурата ще бъде идентична на ползваната при последните промени в Конституцията от 2015 г. Чолаков подчерта, че трябва да се постигне максимален политически консенсус - поне 180 депутати да гласуват за промените, така че да минат по бързата процедура. И предупреди, че нуждата от такова широко съгласие прави недопустим партийния диктат в конституционната реформа.
Засега към въпросния консенсус отказват да се присъединят "Възраждане", БСП и ИТН. Златан Златанов, единият от представителите на "Възраждане" в комисията, обяви, че партията му не подкрепя нито едно от предложенията, направени от "сглобката", както нарече ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Той определи цялото усилие на мнозинството като опит за овладяване на съдебната власт. Мая Димитрова от БСП каза, че левицата ще бъде конструктивна в предстоящия дебат, но засега няма конкретни предложения, нито ще коментира предложенията на другите политически сили. От името на ИТН дори нямаше кой да говори.
За отбелязване беше, че представителите на ДПС Гюнер Ахмед и Ертен Анисова нито дадоха изявления, нито направиха коментари.
В началото на заседанието Радомир Чолаков подари на участниците папка, съдържаща няколко подбрани документа, свързани с българската правна традиция в сферата на съдебната власт - копие на Закона за устройството на съдилищата от 1898 г., протокол от работата на конституционната комисия на 7-ото ВНС, което одобри Конституцията през 1991 г., оригиналния текст на основния закон, първият Закон за съдебната власт от 1994 г. и др. Той обясни, че идеята е членовете на комисията да работят с мисълта за техните предшественици в далечното минало и за създателите на сегашната Конституция.
МНЕНИЯ
На първото заседание бяха поканени няколко специалисти по конституционно право. Липсваха представители на съдебната власт, но Радомир Чолаков обеща, че занапред такива ще има и те ще бъдат консултирани. Присъстващите юристи бяха на едно мнение за това, че когато се обмислят промените, трябва внимателно да се помисли какво може да бъде уредено в обикновен закон и кое трябва да влезе в Конституцията, а също и кое попада в обхвата на Великото Народно събрание.
Бившият конституционен съдия Румен Ненков, известен и с това, че е баща на депутата от ГЕРБ-СДС Александър Ненков, препоръча на вносителите на промените да бъдат по-сдържани в предложенията си. Той напомни, че поправките подлежат на контрол пред Конституционния съд и затова не бива да се предлага нищо, което противоречи на основния закон. Ненков допусна, че може да се направи разместване на съществуващите вече колегии на съдии и прокурори във ВСС, но според него не може обикновен парламент да раздели съвета на две, както се предлага. Той се противопостави и на желанието на десните съдиите да доминират в своя съвет с аргумента, че съществува опасност да се появи съдебна аристокрация. Бившият съдия предупреди и срещу отнемането на твърде много правомощия от главния прокурор, като изтъкна, че става въпрос за конституционен орган, който не бива да се обезличава. За служебния кабинет Ненков заяви, че няма нужда въобще от такъв. А за конституционната жалба посъветва депутатите да поставят съда като един вид филтър, който да прави контрол по допустимост, за да не се стигне до заливането на Конституционния съд с дела.
Промените коментира и юристът и бивш депутат от ДСБ Екатерина Михайлова. Тя подкрепи предложенията на десницата за преструктурирането на ВСС. Но заяви, че планът да се отстрани изцяло президентът от съдебната власт, като отпадне правомощието му да назначава и освобождава с укази председателите на върховните съдилища и главния прокурор, крие рискове, тъй като ще дебалансира системата. Посочи, че с промените ще отпадне правомощието на шефа на обвинението да сезира Конституционния съд, а това може да затвори един от пътищата към съда. За служебния кабинет Михайлова също смята, че такъв по-скоро е ненужен, но премахването му е въпрос за Велико Народно събрание. Тя посочи, че ограничаването на функциите на служебното правителство може да бъде проблем, тъй като то просто няма да има властта да реагира при определени ситуации, в които може да се озове страната. Бившият депутат също предупреди да не се либерализира прекалено режимът с внасянето на конституционна жалба.
"Ще имаме много просветена дискусия през следващите месеци. На мен ми доставя истинско удоволствие този разговор", коментира накрая на заседанието Радомир Чолаков. Той обеща да създаде постоянен експертен съвет към комисията, в който да се включат специалистите конституционалисти. По думите му, започва много дълга дискусия, като общият проект, който предстои да бъде внесен, не я предрешава, а само полага нейното начало.
Вижте тук подробности за това какво предвижда проектът на ПП-ДБ, представен преди дни:
Ето и запис от заседанието на комисията:
