Quantcast
Гешев пак обедини ГЕРБ, ДПС и БСП в парламента | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / България

Гешев пак обедини ГЕРБ, ДПС и БСП в парламента

Новите формации поискаха редовни изслушвания на главния прокурор, а старите добавиха и шефовете на върховните съдилища
Обновена
18 481
 БГНЕС
Христо Иванов

Поредица от скандали разтърсиха пленарната зала на Народното събрание заради измененията в парламентарния правилник.

Беше одобрена промяна, внесена от „Демократична България”, с която главният прокурор Иван Гешев беше задължен да се явява пред парламентарната правна комисия за изслушване най-малко веднъж на всеки три месеца. Пред членовете на комисията Гешев ще докладва за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, законодателни промени, резултати в борбата с корупцията и др. Такава разпоредба съществуваше и досега, но шефът на държавното обвинение не беше длъжен да отговори на поканата на комисията.

Разпрата избухна, когато депутатът от ДПС Хамид Хамид предложи същото задължение да се вмени и на председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС). Хамид се оплака, че единият от двамата на няколко пъти е канен в предния парламент, но не се е явил с обяснението, че има друга работа. Подразбра се, че има предвид шефа на ВКС Лозан Панов.

"Така като сме ги подкарали по домова книга, г-н Хамид, да се възползваме от предимството на нашата парламентарна група – ние имаме арменски поп, да викнем и него”, саркастично реагира Николай Хаджигенов от „Изправи се! Мутри вън!”. И се зачуди: „Какъв въпрос бихме могли да зададем на председателите на върховните съдилища? Защо си осъдил, както си осъдил ли?”

Обширен коментар направи съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов: "Има решение на Конституционния съд, което ясно казва: главният прокурор отговаря за прилагането на държавната наказателна политика. Противно на това, което един окръжен съдия в Пловдив беше казал, съдът няма политика. Затова Венецианската комисия ви принуди не да въвеждате процедура за отчетност на "тримата големи", а на главния прокурор. Той упражнява различна власт, прилага държавна политика и затова е логично да бъде много по-близко до парламента и да се отчита пред него, за разлика от председателите на върховните съдилища, които са едни администратори.”

Предложението на Хамид Хамид обаче беше прието с подкрепата на собствената му партия, на ГЕРБ-СДС и на БСП. Това предизвика острата реакция на „Демократична България”. „Видя се отново задкулисието, което досега крепеше главния прокурор като рохко яйце!”, нападна трите формации десният депутат Стела Николова. Христо Иванов се обърна директно към соцлидера Корнелия Нинова: „Г-жо Нинова, понеже се правеха тук големи изказвания за мнозинствата, искам да кажа: видя се мнозинството на главния прокурор.”

„Спокойно, главният прокурор ще дойде, ние ще подкрепим това предложение. Но вие няма да продължавате да криете Лозан Панов от Народното събрание!”, закани се в отговор Хамид. Обади се и засегнатата Нинова, която излезе на трибуната, за да обяви, че процедурата за изслушване на шефа на държавното обвинение е била създадена в миналия парламент по искане на БСП. "Когато дойде г-н Гешев да си представи доклада от тази трибуна, ние гласувахме против доклада и тук пред очите му му поискахме оставката веднага. Така че не манипулирайте общественото мнение”, надхвърли се водачът на левицата върху Иванов.

При окончателното гласуване предложението за изслушванията на тримата големи беше прието с пълно единодушие – 189 депутати гласуваха "за".

"Пришиването" на председателите на двете върховни съдилища към главния прокурор не е нов похват. Бившият правосъден министър Данаил Кирилов например по същия начин закачи двамата съдии към процедурата по отстраняване и разследване, която трябваше да бъде въведена за главния прокурор заради всички европейски препоръки и заради все още неизпълненото решение на съда в Страсбург от 2009 г. "Колеви срещу България". Точно с оправданието, че "Европа така иска" ГЕРБ се опита да неглижира проблема с безконтролността на главния прокурор, като сложи в тази графа и шефовете на ВКС и ВАС. Венецианската комисия обаче разби на пух и прах това предложение и в крайна сметка то не мина.

Призракът на партийното номадство

Тежък скандал провокира и предложението на Николай Хаджигенов, Мария Капон и Арман Бабикян от „Изправи се! Мутри вън!” да се позволи на депутати, изпаднали от парламентарни групи, да се присъединяват към други такива или да образуват нови.

Това логично и очаквано предизвика порой от обвинения, че се прави опит да се възстанови практиката на партийното номадство, при което народни представители от една парламентарна група се присъединяваха към друга, и така се подменяше вотът на избирателите. „Новото начало на този парламент ни връща към добре забравени стари практики. Може би ще се върне и гласуването с чужди карти”, иронично коментира депутатът от ГЕРБ-СДС Христо Гаджев.

„Това за политическото номадство го слушаме от 30 години. Опитваме се да се предпазим от това две парламентарни групи да се съберат в един алианс, в което не виждам никакво политическо кръвосмешение, ако те са си близки”, отвърна Арман Бабикян. Той откри връзка между предлаганата практика и мажоритарността, макар че не стана съвсем ясно в какво точно се състои.

„За разлика от много други парламентарни групи при нас има свобода – да имаме различно мнение и свободен вот”, обяви Мария Капон. А Мая Манолова се обърна с предупреждение към бившите управляващи: „Парламентарната група на ГЕРБ също никога не е била застрахована от цепещи се електрони. Внимавайте какво говорите, защото със сигурност утре това ще се случи на вас.”

Това отприщи нови атаки към „Изправи се! Мутри вън!”. „Ние кои сме, че да се месим в партийната любов? Някой искал да се събере с ДПС, с БСП, да се омешат, да си лягат. Не чухме нищо за вота на хората. От баба си знам – когато любовта заговори, била тя двойна или тройна, или различна, всичко останало мълчи”, обяви насмешливо депутатът от ГЕРБ-СДС Маноил Манев.

Разговорът се завъртя в толкова странна посока, че стигна до евроинтеграцията на Западните Балкани. Накрая предложението беше отхвърлено с огромно мнозинство.

Непрозрачност на законодателството

Следващата разпра започна заради предложение на „Демократична България”, според което внесените от депутатите законопроекти задължително ще подлежат на обществени консултации в специален раздел на сайта на Народното събрание. Така всъщност се изпълнява изискване на Закона за нормативните актове, с което парламентът досега не се съобразяваше.

На идеята се противопоставиха „Изправи се! Мутри вън!” и БСП, според които нововъведението ще забави твърде много приемането на спешни законодателни промени – например в Изборния кодекс, особено след като е вероятно животът на 45-ото Народно събрание да се окаже кратък. Затова хората на Манолова и Нинова поискаха промяната да залегне в новия правилник на парламента - за който обаче не е ясно кога ще бъде приет.

„Даваме си сметка, че това би затруднило вероятно законодателната инициатива, че би увеличило сроковете, но държа да отбележа, че през последните години в поне няколко европейски доклада, се изтъква следното – непредсказуемият характер на законодателния процес в България”, опита се да защити идеята десният депутат Атанас Славов.

Далеч по-агресивни бяха от ГЕРБ-СДС, за които това беше удобен повод да атакуват опонентите си. „Доколкото разбирам, вие се притеснявате, че ако се приеме този текст, няма да могат да бъдат направени промени в Изборния кодекс – бързи, за една нощ. И по тази причина ще изчакаме да видим този парламент колко ще работи и тогава, след като направим тези промени, ние за постоянно ще приемем това предложение, защото много ще се обсъждат вашите предложения за Изборния кодекс”, скочи Тома Биков от коалицията.

Накрая беше решено, че новата разпоредба няма да засяга внесените до момента законопроекти, които са около 50. От ГЕРБ-СДС възразиха, че така се създава двоен стандарт - за едни законопроекти ще има обществено обсъждане, а за други такова няма да се проведе. "Всеки един от тези закони има финансова обосновка ... Тези проекти ще влязат първо в комисия, след това в пленарна зала. Ще можете да се убедите колко струва всеки един от тях", отвърна Мая Манолова.

Край на злоупотребата с второто четене

Без проблеми беше приета друга изключително важна поправка на „Демократична България”. С текста се забранява на депутатите да внасят на второ четене в законопроектите предложения за промени, които засягат други законодателни актове, освен когато това се налага във връзка с материята, за която е внесен съответният законопроект. Така ще се спре злоупотребата с преходните и заключителните разпоредби, чрез които заобиколно се прокарваха промени в какви ли не други закони.

Завръщането на блицконтрола

По искане на БСП беше възстановена процедурата, според която премиерът и неговите заместници ще отговаря на актуални устни въпроси на депутатите, засягащи общата политика на правителството. Това ще става всеки първи четвъртък на всеки месец. Предложението получи подкрепата и на бившите управляващи, които го отмениха в миналия парламент.

Отхвърлено беше предложението на „Демократична България” да се налагат парични глоби, когато лицата, поканени на изслушване в парламента или неговите комисии, не се явят.

Парите на депутатите

По предложение на "Демократична България" беше решено, че занапред всички депутати ще публикуват на всеки три месеца на сайта на Народното събрание информация за изразходваните от тях средства от допълнителните пари, които получават. Досега това правило важеше само за независимите, а останалите бяха длъжни да информират парламентарните си групи, които по принцип определят начина на разпределение на средствата, контрола и отчетността за харчовете.

До 25 на сто от основната месечна заплата бяха ограничени парите, които могат да получават депутатите, ако са изпълнили допълнителни задачи, възложени им от парламента. Досега размерът на тези средства не беше уточнен. 

Още

Регионалният министър панически избяга от комисията по ревизията

08.05.2021

10556
Христо Иванов: Борисов е най-добрият сводник в бардака на властта

08.05.2021

6988
Краят на 45-ото НС: За народния суверенитет и борбата със самодържеца

07.05.2021

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

3077