Разследване за ремонта на столичното Ларго и скандала "Ало, Банов съм" трябва да има. След като бъде образувано делото, то трябва да бъде пратено на ръководената от Лаура Кьовеши европейска прокуратура. Това следва от постановление на апелативната спецпрокуратура, която отменя отказа на долустоящата спецпрокуратура да образува наказателно производство по сигнала. За постановлението съобщи Mediapool. Не е ясно защо досега казусът не е бил препратен към европрокуратурата, която функционира от миналия юни.
Постановлението е на апелативния прокурор Емилия Пашалиева от 19 юли. В него тя пише, че долната инстанция е отказала да се съобрази с препоръките и доклада на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Спецпрокуратурата на два пъти отказа да образува досъдебно производство по този случай, въпреки че получи указания от върховната прокуратура, с които не се е съобразила, пише още в постановлението.
Отказите за образуване на дело са обжалвани от лидера на БСП Корнелия Нинова, тъй като проверките започнаха по сигнал на Елена Йончева, в качеството ѝ на евродепутат от БСП.
Преди година стана ясно, че Европейската комисия не признава над 50% от изхарчените 15,8 млн. лв. евросредства за ремонта на Ларгото в София. Нередностите по проекта "Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика", известен като Ларгото, са установени от ОЛАФ. Европейската служба установява, че финансовият ефект върху бюджета на ЕС в следствие на потенциалните злоупотреби е 4 320 807 евро (без ДДС).
Служебният министър на културата Велислав Минеков разказа лаконично, че ОЛАФ препоръчва да се търси отговорност от трима министри от предишното управление и един кмет. На 22 декември 2020 г. Марк Льометр, директор на Генералната дирекция за регионални и градски политики, уведомява с писмо правителство на Бойко Борисов, че ОЛАФ е приключила своето разследване за измами или нередности за проекта. "Разследването е приключило с препоръка за предприемане на мерки и действия за изключване на европейско финансиране за 4 320 807.77 евро, платени в проекта", пише в писмото.
По последни данни на Министерство на регионалното развитие, целият проект е на стойност 15,8 млн. лв., а получател на средствата за изпълнението му е Министерството на културата.
На 2 февруари 2021 г. следва ново официално писмо от Главна дирекция регионална и градска политика, в което отново се посочва, че нередностите по проекта са за над 4.3 млн. евро. В това писмо обаче Брюксел "приканва" България в рамките на 2 месеца да представи данни за предприетите мерки от страната във връзка с казуса. "Вашият отговор ще бъде напълно анализиран и от това ще стане ясно дали ще се стартира процедура за финансова корекция", се казва в писмото.
Началото на скандала
Изграждането на Ларгото се случи основно под надзора на министър Вежди Рашидов, но в крайна сметка бе запомнен избухналият през 2019 г. скандал около запис на наследника му Боил Банов.
Елена Йончева пусна три записа на телефонни разговори, в които се чува как Банов дава инструкции по какъв начин да се оформят документи за ремонта, така че изпълнителят да не плаща неустойки от поне 700 000 лв. за забавяне на строителните и довършителните дейности. Тогава Банов отрече обвиненията и се обяви за жертва на рекет от страна на служител на министерството.
Прокуратурата отказа да образува разследване по записите с аргумента, че не било сигурно, че не са манипулирани.
Боил Банов на няколко пъти заяви, че не може да бъде обвиняван, че се е опитал да ощети държавата, защото министерството води дело за неустойка. То обаче е заведено не веднага след приключилия със закъснение ремонт, а чак след доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция, в който се казва, че министерството трябвало да поиска обезщетение от строителя. След това се разбра, че Министерството на културата е пропуснало последния срок за обжалване на съдебното решение, с което бе отхвърлена претенцията му за неустойка към строителя.
