С приближаването на 31 май неразбориите за настанените в морските хотели украинци се увеличават. Сред най-новите е доплащането, което се изисква за продължаване на хотелския подслон. Свидетелствата са различни, но повечето хотелиери се стремят да докарат около 30 лв. приход на нощувка. Това означава бежанците да дават от личния си джоб средно 15 лв., колкото е и държавното финансиране.
Както е известно, правителството удължи програмата за хотелския подслон с 3 месеца след 31 май, но при нови условия - хотелите ще получават по 15 лв. за спане и трикратно хранене на ден, вместо досегашните 40 лв. (има и опция за 10 лв. без храна, но тя не среща отклик). Веднага заваляха оплаквания, че сумата не стига за нищо. В резултат се появи публично искане от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) да се даде на украинците възможност да доплащат за "по-богато меню или допълнителни услуги". И вече валят сигнали - бежанци споделят за искани допълнително 10,13,15 и дори 20 лв. "Това е над 800 лв. на месец. Ако си намерим работа, вероятно ще си го позволим, но към момента не можем"; "Дали ако ги имахме тия пари, щяхме да разчитаме на държавната помощ?" - това споделиха пред "Сега" две двучленни семейства от "Св. Св. Константин и Елена".
Валят притесненията и в социалните мрежи. В трогателен пост украинка е написала: "Изправени сме пред ситуация, в която има много бежанци, които не могат да си позволят никакво доплащане. Не е ясно какво ще правят точно тези хора. Много от тях не могат да се върнат у дома, защото къщата вече я няма. Майки с малки деца не могат да си намерят работа, защото няма къде да настанят децата си. Самите българи казват, че им е трудно да уредят дете в детска градина, какво да кажем за украинците? Какво трябва да правят пенсионерите, които нямат пари и възможност да работят? Хората са в отчаяние! Те нямат нищо против да бъдат настанени в държавни бази, но досега няма яснота също кои са те, в кои градове, вид и т.н.".
ПРОДАВАЧИ И КЛИЕНТИ
Във вторник правителството съобщи, че има записани над 23 000 легла по програмата за 15 лв. Това бе отчетено като голям интерес, още повече след като срокът за регистрация бе кратък. Той бе удължен до 27 май. Като цяло личи стремеж на хотелиерите хем да не изтърват украинците като клиенти, хем да докарат нощувката на "прилични" търговски цени. Към момента бежанците разказват, че представителите на институциите не реагират на изискването за доплащане, защото то е доброволен акт, а и никой не може да пречи на продавач да предлага допълнителни услуги. В тази връзка и искането на БХРА да се разреши доплащането буди недоумение.
ПОМОЩИ
Агенцията за социално подпомагане е издала 27 301 заповеди за отпускане на еднократна помощ от 375 лв. за посрещане на належащи нужди на украинските граждани у нас. 1813 заявления са в процес на обработка, а отказите са много малко - 229. Подадените до 25 май заявления са 29 343. Това съобщиха от агенцията в отговор на въпроси на "Сега". От данните излиза, че от бюджета са изплатени около 10,2 млн. лв. на потърсилите подслон у нас под формата на директни парични помощи.
В последните дни настанени по морето се оплакаха, че са подали заявления за помощта, но не са я получили и ще се приберат в Украйна без нея. По този повод от АСП изпратиха и данни за работата в дирекция "Социално подпомагане" в Созопол, която отговаря за общините Созопол и Приморско (сигналът за конкретния хотел бе в Китен, който е част от община Приморско). Към 23 май там са подадени 2258 заявления за помощ, а са издадени 1996 заповеди за 3679 лица. 262 заявления са в процес на обработка. Отказани са само 11 заявления, поради оттеглено заявление или липса на предоставена временна закрила. В Китен мобилните екипи са приели 894 заявления, а са изплатени 819 броя еднократни суми и според агенцията забавяне няма.
В петък за социалните помощи имаше спор между вицепремиера Калина Константинова и депутата от ГЕРБ Христо Гаджев. Тогава Константинова спомена около 10 000 отпуснати помощи, въпреки че към 12 май от правителството обявиха, че вече са успели да изплатят сумите на 16 000 украинци. Гаджев пък използва ниския брой да извади изводи, че има административни пречки пред получаването на парите - липсата на адресна регистрация за хората в хотелите. Всъщност настаняването в хотел не е пречка пред социалното подпомагане и много бежанци получават сумите именно там.
