В България виждам по-голяма концентрация на конкретни агенти на руските служби. Това обясни журналистът от "Белингкат" Христо Грозев. Той беше изслушан от парламентарната комисия за контрол над спецслужбите по искане на "Демократична България". Поводът за изслушването му, което се проведе онлайн, е обявяването на Грозев за издирване от Русия. "Имаме доста лежерно отношение към даване на визи и разрешения на живеене на хора, които имат имоти", обясни Грозев.
По думите му тук инфилтрацията на агенти на руските служби е голяма. Но според него това не е необратим процес. "Може би ще се открият стотици и хиляди", каза той. Но подчерта, че процесът не е необратим, ако контролът е по-стриктен.
Според Грозев България е една от ключовите страни по отношение на интереса на специалните служби на Русия. "Те възприемат България като лесна плячка", посочи той.
Той съобщи още, че разполага с доказателства за руски финансови потоци към български медии. Средствата преминавали през македонски гражданин, който се подвизава като кореспондент в България - Дарко Тодоровски.
Грозев смята, че това, което се случва с него, е "предупредителен изстрел към други колеги в Европа и САЩ". Той посочи, че той има и друг бизнес, но други журналисти нямат този лукс. "За тях ограничение да пътуват в чужбина означава край на кариерата им. Прави се опит да се заглуши работата на журналисти по целия свят по руската тема", каза Грозев пред депутатите.
"Ако се разхождам в родния си Пловдив или на морето, опасността е много сериозна."
На въпрос от залата Грозев отговори, че се чувства заплашен, ако се върне в България. "Ако се разхождам в родния си Пловдив или на морето, опасността е много сериозна. В страната, където сме със семейството ми, имам денонощна защита от местната полиция", призна той.
Според него причините Русия да желае да спре дейността му като журналист са повече от очевидни. Като възможна конкретна причина Грозев посочи разследване, което преди около месец и половина е идентифицирало секретен отдел в руското военно министерство, който отговаря за програмирането на маршрутите на ракетите, които причиниха смъртта на много невинни жертви и инфраструктурата на Украйна. Тези техни действия могат да се разглеждат като военни престъпления. И 33-ма военнослужещи, които отговарят за тези ракети, са санкционирани от ЕК преди 2 седмици, т. е. непосредствено преди обявяването на Грозев за издирване. "За мен това е възможна хипотеза", каза той на депутатите.
Даниел Митов (ГЕРБ) го попита какви конкретни национални действия биха били полезни за него и за други журналисти. "За мен това е шанс България да застане не само зад интереса на български гражданин, а да направи категорично ясно, че е недопустимо прилагане на закон за цензура към граждани и пребиваващи в ЕС", посочи той. И припомни, че на около 150 руски журналисти се е наложило да напуснат страната и сега в Европа. "Би било от национален интерес да разшири този казус извън конкретния казус, към правата на всички журналисти", подчерта той. И по-късно уточни, че ако България подслони тези журналисти, Русия няма да й прости лесно, но пък репутацията й в Европейско ниво ще се вдигне.
За разследванията на Грозев, свързани с български лица и фирми и развитието по тях пък беше един от въпросите на Ивайло Мирчев (ДБ). Грозев повтори известната информация, че разследването за отравянето на бизнесмена Емилиян Гебрев през 2015 г. от представители на руското военно разузнаване, е спряно, защото Русия отказва да екстрадира обвиняемите. "Така се спира публичността за случилото се на българска територия. Отсъствието на такава информация е информационно затъмнение за заплахите за националната сигурност", посочи той.
Лъже ли българската прокуратура, за да прикрива руските служби?
Припомни и за другите разследвания на "Белингкат", свързани с взривове в български военни складове. Те "не се движат със скоростта, с която бих очаквал", каза Грозев. И обясни, че е свидетел как се движат подобни разследвания в други страни - Чехия, Украйна, Великобритания. "Моето общуване с някои от правоохранителните органи в тези страни, показва, че информацията, споделена от българската прокуратура с тези страни, е меко казано подвеждаща", каза Грозев. И обясни, че българските власти отричат пред чуждите възможното участие на ГРУ във взривовете - информация, която тук следствените органи имат. Пред чуждите колеги тези инциденти се представят като нарушение на правилата за безопасност, каза той. "Това означава, че България практически прикрива участието на ГРУ в българските взривове", поясни Грозев. И допълни, че взривовете са организирани от 7 души от ГРУ, които сега са назначени от Путин като негови лични представители в различни региони на Русия. "Те са публични политически лица. Това би дало възможност на българското общество да бъде запознато кои са източниците на опасност за националната сигурност на България", обясни Грозев.
От отговорите му на депутатските въпроси се разбра още, че след обявяването му за издирване от Русия, от българските институции той е бил потърсен единствено от ДАНС, която е проявила интерес към безопасността му. "Нямам общуване с МС, Външно, прокуратурата", каза Грозев.
Ивайло Чорбов от "Възраждане" пък се включи в дискусията с въпроса защо България да защитава "един платен военен разузнавач на САЩ".
