Сравнително лекият удар, който България понесе в пандемията от COVID-19, не помага на българите да са оптимисти за бъдещето. Известно е, че страната ни трайно е в дъното на европейските изследвания по стандарт на живот, удовлетвореност на хората и т.н., но тя изпъква с това и на всеобщия мрачен фон. Това показва изследване на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд (Еurofound), проведено чрез онлайн анкета.
Анкетата е отворена за участие от 9 април и продължава да набира впечатления от европейци. Към 30 април в нея са се включили над 85 000 души, като при обобщаването на резултатите е взет предвид демографският профил на съответната страна. Eurofound е агенция на Европейския съюз (ЕС) със седалище в Дъблин, която предоставя информация за разработването на социални и трудови политики. На всеки 4 години организацията провежда мащабни изследвания за благосъстоянието на хората в ЕС. Окончателният доклад по настоящото изследване ще бъде публикуван през септември.
Най-тежко засегнатият континент е в плен на кризата - много хора са самотни, страхуват се за бъдещето, нямат работа, въобще - благосъстоянието им е влошено, отбелязват авторите на изследването. Доверието в ЕС и националните правителства драматично се срива почти навсякъде. Много хора работят дистанционно, но и много хора се чувстват несигурни за работата си, а работното време драстично е намаляло.
НЕДОВОЛНИТЕ
Удовлетворението от живота в ЕС през април е 6.3 пункта по десетстепенна скала, а щастието - 6.4. И двата показателя се понижават в сравнение с предишни изследвания - през 2016 г. средното удовлетворение от живота бе 7 пункта, а усещането за щастие - 7.4. Любопитно е, че въпреки по-тежките последици на COVID-19 за по-възрастните, именно хората на 50 и повече години показват по-висока степен на удовлетвореност и щастие от младите и хората в средна възраст.
В подредбата на европейските страни по удовлетвореност на техните граждани от живота нещата в голяма степен са както преди кризата - очаквано Дания и Финландия са с най-висок рейтинг, съответно 7.4 и 7.3, но Франция сменя мястото си и слиза в групата на недоволните, където от години сме и ние. Удовлетворението на французите е 5.9 - нетипично ниско за тях. По удовлетвореност България с малко изпреварва Гърция, за да не заеме последно място - и при двете резултатът е около 5.
БЪДЕЩЕТО
Не са необходими изследвания, за да се знае, че пандемията е подкопала оптимизма на хората за бъдещето. Едва 45% от европейците гледат оптимистично на собственото си бъдеще при 64% в изследването от 2016 г. Най-песимистично са настроени хората от най-тежко засегнатите страни - Белгия, Франция, Италия и Испания, като техните резултати спадат под средното за Европа. За Белгия и Испания това е промяна - преди те бяха над средното ниво оптимизъм за ЕС.
ТРЕВОГИ
Социалната изолация беше една много отчетлива промяна в живота на много хора в последните месеци. Затова може да се очаква, че усещането за самота ще се задълбочи. 16% от респондентите и 20% от тези под 35-годишна възраст казват, че са били самотни през цялото време в предходните две седмици. Това е доста различно от картината, която даваха предишните изследвания - през 2016 г. като самотни се определяха едва 6% от хората (4% за хората под 35 г.). Тези данни подсказват, че младите хора са усетили по-остро ограниченията от другите възрастови групи поради по-активния си социален живот. Тук отново най-самотни се оказват французите (23%), а най-малко такъв проблем посочват във Финландия (9%).
Разбираемо, тревогите за здравето и социалните и икономически последици от кризата също са повсеместни. 18% от участвалите в изследването казват, че са били напрегнати почти през цялото време през последните две седмици при 11% посочили този отговор през 2016 г. Въпреки че България бе пощадена от много жертви и претоварени болници, българите са били най-стресирани в ЕС - тук 30% от хората казват, че са били притеснени през последните две седмици, докато на другия полюс е Дания с 6% посочили такъв отговор. 13% от хората казват, че се чувстват депресирани и потиснати почти през цялото време, като тук отново България е на първо място в компанията на Гърция, Полша и Франция.
ИНСТИТУЦИИ
Коронавирусът променя и доверието на хората в институциите. Кризата можеше да е възможност медиите да възвърнат своите позиции, тъй като хората много повече следяха новините, но това не се случи - в почти две трети от страните в ЕС рейтингът на медиите остава под 5 пункта при скала от 1 до 10, отбелязва Eurofound. Спада и доверието в националните правителства и институциите, които са отговорни за въвеждането на мерки по време на кризата - то е 4.8 пункта средно за ЕС. Липсата на единен отговор на кризата на европейско ниво закономерно срина и доверието към съюза - то получава 4.6 от 10 възможни точки, като най-голямо доверие в него имат във Финландия, Ирландия и Дания, а най-малко - във Франция, Чехия и Гърция. По-ниското доверие в ЕС спрямо това към националните правителства е необичайно явление - европейците обикновено вярват много повече в съюза, отколкото в собствените си власти, коментират авторите на изследването. Липсата на сериозна криза в здравната система не е повишила доверието на българите в нея - само в Унгария то е по-ниско отколкото у нас, като и в двете страни е около 4 пункта. В тежко засегнатата Испания доверието в здравната система е почти двойно по-високо от нашето.
ПАЗАР НА ТРУДА
Социалната изолация на практика постави икономиката във фризера. 5% от участниците в изследването казват, че са загубили работата си за постоянно, а 23% - временно. Въпреки бодрата статистика на социалното министерство България се отличава с най-висок дял на хората, които смятат, че е много вероятно да загубят работата си заради кризата - 20%. Всеки втори в съюза работи с намалено работно време., като по този показател сме малко по-близо до средното за ЕС.
Гъвкавата работа не беше много разпространена в България преди кризата и съответно не успяваме да наваксаме и сега - под една трета от българите са работили дистанционно, докато във Финландия делът им е почти 60%. Изследването потвърждава и още една емпирично установена особеност на извънредното положение - 18% от хората казват, че работят в свободното си време най-малко през ден, но това се случва още по-често на тези, които работят отвкъщи - 27% от тях казват, че най-малко през ден крадат от свободното си време, за да си свършат работата. Съчетаването на работния и личния живот е друга област, където границите се размиват с новото нормално - близо 30% от хората казват, че продължават да се тревожат по служебни въпроси и в извънработно време.
СТАНДАРТ НА ЖИВОТ
38% от хората посочват, че финансовото им състояние се е влошило - значително повече от хората, които са отбелязали такова развитие в изследването от 2016 г. Същият е делът и на хората, които очакват състоянието им да се влоши в следващите 3 месеца. И тук българите са най-зле в ЕС - почти 60% казват, че са по-зле финансово в сравнение с три месеца по-рано, а 62% очакват влошаване в следващите 3 месеца. В Дания тези проценти са 10-12%.
Над половината участници в допитването - 56%, казват, че не могат да поддържат същия стандарт на живот за повече от три месеца при липса на доходи. 27% нямат никакви спестявания, а 29% имат само колкото да изкарат три месеца. Дори в по-богатите страни над една трета от хората казват, че нямат достатъчно спестявания, за да се справят без доходи за повече от три месеца - делът им е 35% в Люксембург, 40% в Австрия, 42% в Швеция, 43% в Дания и 46% в Нидерландия. В най-тежко засегнатите страни този показател доста варира - в Италия например делът на хората, които могат да се справят до три месеца без доходи е близък до този на другите - 45%, но в Испания и Франция е по-висок - съответно 53% и 59%.
От хората, останали без работа, 44% казват, че не са имали спестявания, а 35% - че имат колкото да преживеят три месеца. Тези данни подчертават необходимостта в такива случаи да се мисли за социална закрила, отбелязват авторите на изследването.
47% от домакинствата трудно свързват двата края. През 2016 г. този дял беше 41%. Особено голямо е увеличението на хората, които казват, че им е изключително трудно да се справят - 10% при 6% преди. Такива проблеми най-малко изпитват в Дания (2%), Естония (4%), Нидерландия и Австрия (5%). Отново най-висок е делът на хората в подобна ситуация в Гърция и България - съответно 24% и 20%, Хърватия - 18%, Словакия - 17%. За сравнение през 2016 г. в 12 страни делът на хората с големи трудности е бил под 5%, докато сега е под тази граница само в две.
