Идеята на "Обединени Патриоти" 24 май да се чества като празник на българската писменост, а не на славянската, раздели тежко обществеността у нас. Причината е, че публичният дебат по темата очаквано се постави изцяло в про- и антируски контекст – че промяна в наименованието ще откъсне България от славянофилските идеи и съответно ще я отдалечи от Русия.

Депутатите избързаха и приеха изменението на първо четене в парламента без да организират истинско обществено обсъждане. Такова се проведе едва след гласуването – в парламентарната образователна комисия, при това без да бъде излъчвано на живо, така че с мненията на поканените специалисти да се запознае и широката публика. А беше важно те да бъдат чути, защото се оказа, че тесните експерти са също толкова разделени по темата, колкото и всички останали. Главно защото оценяват по различен начин последствията от подобна стъпка.

От самото си начало празникът е отбелязван като

честване на славянските апостоли Кирил и Методий,

посочи Слава Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център към БАН, която участва в дискусията. „Не бива да отстъпваме от признанието, че сме станали основа на третия дял на европейската книжовност – славянския. Това ни беше признато, когато влизахме в ЕС. Кирилицата беше наречена най-големият принос на българите за европейската цивилизация. Не бива да отстъпваме от това, премахвайки славянството, защото ще премахнем именно този европейски компонент на нашата кирило-методиевска традиция и ще се затворим в едно патриотично-шовинистично и домашно измерение”, предупреди Бърлиева.

По същия начин разви аргументите си и проф. Анна-Мария Тотоманова от Софийския университет: „С отричането от славянството, от ролята на този език, който приема още от създаването си ролята на език на богослужението, фактически ние се отричаме от една много важна част от нашето културно-историческо наследство и от нашия принос в културата на Европа. Неслучайно папа Йоан Павел II провъзгласи братята Кирил и Методий за съпокровители на Европа – не защото са създали някаква си азбука, а защото езикът, който създават, християнизира нашата част на Европа. Не бива да стесняваме огромното дело на нашите учители, на техните следовници, на нашите владетели, до заиграването с някаква патриотична струна.”

Проф. Лиляна Симеонова от БАН реагира, че не трябва да се говори „непрекъснато за православния славянски свят”. „Това ни е наложено отвън, защото

Русия предпочита да акцентира на славянството,

размивайки и неглижирайки българския принос ... Не виждам нищо лошо да сложим българската писменост в заглавието на празника”, каза Симеонова. По-емоционално реагира Таня Доганова-Христова, създателят на ансамбъла „Йоан Кукузел”: „Където и да сме отишли по света, посрещали са ни като българския състав с български език и представител на българската култура ... Никъде не съм чула: „Ето, славянският състав, който пее на български език””.

Проф. Елка Мирчева от Института за български език изтъкна, че макар и книжовното дело да се развива в българската държава, смисълът му е бил общославянски. „Ако се концентрираме само върху думата „български”, къде отива „Проглас към евангелието”: „Слушайте, цял славянски народе, слушайте словото, що от бога дойде.” Този славянски патос не е измислен”, напомни Мирчева. И предупреди, че трябва да се обмислят много сериозно какви ще бъдат последиците от евентуална промяна.

„Кирилицата е създадена в България, където е другият реален център на славяно-византийската цивилизация. Това е изключителен наш принос. Ние трябва да се гордеем с това и да не позволяваме на други страни да узурпират това наследство. Като премахнем славянската писменост от името на празника, ние

ще дадем картбланш на Русия и на Сърбия да го узурпират”,

подкрепи „славянския” лагер проф. Александър Николов от СУ. А доц. Анна Кочева предложи конкретна формулировка: „ден на българската писменост, просвета и култура и на светите братя Кирил и Методий”.

По-прагматичен поглед към въпроса отправи проф. Магдалена Панайотова от Югозападния университет. „Това, че ще се отделим от думата славянски няма да ни направи повече българи. Трябва да помислим какво ще спечелим от такава промяна в европейски и в славянски мащаб, да мислим за българистиката, която се развива в Европа и по света, да мислим за българските лекторати – дали колегите в тези лекторати ще спечелят от това, че ще се оттеглят от славянството", коментира тя.

Александър Димитров от фондация „Богария” възнегодува, че мнозинството от българите свързват 24 май с Кирил и Методий, които са „написали азбуката”. „Това е толкова невярно и несправедливо спрямо приноса и заслугите на българския гений, който създава тази азбука. Тази азбука е създадена в България,

платена е от българските царе,

това е едно изключително усилие – интелектуално и финансово. Написана е от българи, платена е от българи и в един момент загубва същността си на българска азбука. Това ме е смущавало винаги”, разказа Димитров. Той самият наричал азбуката „българица” – така нямало да има „никакво съмнение в нейния произход и същност”.

В геополитически контекст постави нещата доц. Георги Николов от СУ. „Преди 30-40 години други славянски страни първоначално малко срамежливо се присъединиха към този празник, а след това взеха така да го честват, че сякаш България отсъства от него ... От влизането ни в НАТО в научните среди в нашата област от други ненатовски страни думата „старобългарски” се заменя с думата „старославянски”, „църковославянски” – само и само думата „български” да отсъства”, изтъкна той. А и да се говори за празник на славянската писменост е невярно, смята още Николов. „Поляци, чехи и хървати пишат на друга писменост, сърбите винаги имат една резервна, а пък и Сърбия, и в Северна Македония имат латински букви”, изтъкна историкът.

Дебатът приключи проф. Христина Тончева от Пловдивския университет. „Откъсвайки термина славянски от българската езикова история и култура, ние

даваме една много добра карта в ръцете на антибългарски настроените ни колеги

по цял свят ... Славянската идея е много стара част от кирило-методиевото дело ... С тази промяна, ако бъде осъществена, ние затваряме книжовната дейност изключително и само в българските предели”, подчерта тя. И предложи своя формулировка: „ден на българската азбука и на славянската книжовност”.

Това заинтригува шефът на парламентарната образователна комисия Милена Дамянова, която си записваше идеи. „Просвета и култура отпада, така ли?”, запита тя Тончева. „Без култура! Никаква култура!”, репликира иронично независимият депутат Валери Жаблянов. А Дамянова обеща да обобщи всички предложения и да ги представи на колегите си от парламентарната социална комисия. Причината е, че – колкото и парадоксално да звучи в случая – те ще имат последната дума, тъй като са определени като водещи по законопроекта, с който се променя Кодексът на труда.