Иранецът д-р Абдулах Заргар, който от години оглавява болницата в Исперих, вече няма как да остане на поста заради законови промени, изискващи българско гражданство. "Сега" вече писа за случая, както и че здравният министър проф. Костадин Ангелов се е ангажирал да съдейства за натурализацията на лекаря. През 2015 г. здравният министър е поискал д-р Заргар да получи българско гражданство по заслуги. През 2016 г. то му е отказано, тъй като лекарят е осъждан през 2004 г. за това, че влизайки в България, не е декларирал парична сума.
Всъщност, през 2015 г., когато започва процедурата по натурализацията му, той отдавна би трябвало да е бил реабилитиран за тази присъда, т.е. да са заличени последствията от нея. Освен това гражданство може да бъде дадено по заслуги и без кандидатът да отговаря на условията, които законът поставя: човекът да е пълнолетен, да има разрешение за постоянно пребиваване от преди поне 5 години, да не е осъждан и срещу него да не се води дело, освен ако е реабилитиран, да има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в страната, да владее български, да е освободено от досегашното си гражданство.
Тъй като новината за осъждането на лекаря разбуни духовете, той се свърза с редакцията с молба да бъде дадена гласност на историята му.
Следва пълният разказ на д-р Заргар:
През 2004 г. кандидатствах за следдипломно обучение във Варна. За да получа виза, се наложи да доказвам, че имам финансови ресурси пред посолство на България. Получих визата. При пътуването не успях да декларирам на границата в Малко Търново средствата, които вече бях декларирал пред българското посолство в Иран. Може би знаете, че от 1980 г. заради ембаргото не е възможно да се прaви банков превод в европейски държави от Иран. Нямаше причина да не декларирам парите, които трябваше да внеса по сметката на университета, за следдипломното ми обучение. Влязох в България без една стотинка, защото всичките ми пари бяха конфискувани на границата. Без познати, без да владея езика и без средства много бързо ме осъдиха без право на обжалване в Бургас. Продължих обучението и работата си до 2012 г. във Варна, след което заминах за Великобритания, където почнах да работя отново.
В началото на 2013 г. дойде предложение да помогна на местната болница в Исперих. По това време от около една година община Исперих търсеше управител на една фалирала болница със запорирани сметки. За мен беше неприемливо да откажа да помогна на хората, които искаха да запазят болницата. Колебаех се в началото, но направих тази крачка за добро. С помощта на колегите, персонала на болницата, общинския съвет и общината успяхме за една година да излезем от дълговете и да покрием основните нужди на пациентите в общината.
На базата на успеха, който имахме, реших, че съм вече изпълнил поставената задача пред мен и подадох оставка още през 2014 г. Следователно обявиха конкурс за избор на нов управител, но за съжаление нямаше кандидат за поста. Втори опит за оставка подадох около една година по-късно, но при пореден обявен конкурс също нямаше кандидат. Продължих да съм управител и с общи усилия успяхме да създадем още по добри условия в общинската болница. За последен път депозирах оставка на 31 януари 2020 г, но поради пандемията не беше обявен конкурс.
През 2020 г., без да чакаме някой да ни нареди, заявихме готовност за разкриване на колкото се може повече допълнителни легла (над 50% леглова база) за лечение на пациенти с коронавирус. МБАЛ-Исперих мобилизира всички собствени ресурси, за да задоволи нуждите както на пациенти, така и на персонала. В един момент имахме десетки пациенти от различни региони и приемахме пациенти от Шумен, за да намалим натиска върху Шуменската болница.
Ние успяхме благодарение на местна инициатива от дарители, общината и с активното съдействие на Министерството на здравеопазване.
Нито съм, нито имам претенция, че съм добър или умеещ мениджър, заемам този пост, защото досега нямаше друг желаещ. Аз съм един обикновен лекар с лимитирани възможности, но се радвам, като виждам, че едно колело се върти за добро, което не се върти без мен.
Гостувам в България почти 16 години, много съм благодарен на България и българския народ, че ме толерират, особено Лудогорието, тук се чувствам като у дома. Където и да съм, искам да съм полезен, много държа и да има уважение, ако няма тези елементи, всичко друго губи смисъла за мен. Kойто ме познава, познава. Който не ме познава, познава като себе си.
Кампанията, която прави местното население в община Исперих, подкрепена на национално ниво, за мен е голяма чест и огромна отговорност, дано някак да успея дори частично да се реванширам за този жест.
В даден момент очаквам резултата от пореден конкурс за избор на нов управител на МБАЛ-Исперих, но вече без значение дали има кандидат или не, аз няма да мога да продължа да съм управител заради промени в Закона за публичните предприятия.
