Вероятно мнозина считат, че да се пише за местните избори в Бургас е безсмислено. И, наистина, Димитър Николов (ГЕРБ) се е устремил безпроблемно към нов мандат, кампанията не ражда новини. Но за Бургас трябва да се пише, защото е ярък пример за бруталната измама в българската политика. Въпреки по-ранните си клетви т. нар. опозиция в града въобще не скочи срещу кмета. Имитира дейност. Борба липсва. Впрочем, такава е ситуацията и в доста други градове (Стара Загора, Монтана, Враца, Кюстендил...) - щом настоящият кмет е труден за побеждаване и се очертава да раздава отново порциите, никой не се хаби срещу него.
РАЗСТАНОВКАТА
Кандидатите за кмет в града са общо 12. След люти скандали през лятото ПП-ДБ се разцепи, в момента се състезават двама нейни депутати - близкият до ПП Константин Бачийски от името на партията си "Средна европейска класа" (СЕК) и Димитър Найденов под формата на независим кандидат. Разколът доведе и до две отделни листи - на ПП-ДБ и на СЕК. БСП изнамери за състезанието цял училищен зам.-директор - Станимир Баев от Природо-математическата гимназия. "Възраждане" издигна председателя на местното тракийско дружество Тодор Ангелов. На терена са още общинският съветник Живко Табаков ("Левицата"), ексцентрикът Ивайло Дражев. "Български възход", ИТН и други формации също издигнаха кандидати.
КАМПАНИЯТА
Няма диспути като в София, взаимни обвинения между кандидати като във Варна, граждански и медийни вълнения като в Пловдив. Корупция някой да вземе и да разкрие в общинската администрация - въобще. От време на време Николов изброява придобивките през мандатите, а друг се обажда, че щастието в града е привидно. Иначе - плакати има, срещи с избиратели - също. Периодично се появява и досада сред кандидатите и електората. При някои участници, като СЕК например, личи стремеж да се акцентира върху листата, тоест усилията отиват за група в общинския съвет. А за да се разбере защо всичко е точно така, е необходимо да се погледне по-дълбоко на нещата:
ПЕРФЕКТНАТА СГЛОБКА
Димитър Николов управлява града от 2007 г. Единствено на изборите тогава се яви на балотаж, другите ги печелеше от раз. През 2015 г. дори регистрира феноменалните 84%. Безспорно през всичките тези години Бургас дръпна доста напред, което не се дължи само на кмета (просперираха доста градове в Южна България). Но също така е безспорно, че той е доста комбинативен, комуникативен, харесват го хората, притежава още ред управленски качества. През зимата Бойко Борисов подхвърли, че Николов няма да е кандидат отново (ГЕРБ има правило да не издига хора за повече от три мандата, потъпкано не само в Бургас). Николов се позавъртя край президента Радев, направи още един-два пируета и... отново се оказа кандидат на ГЕРБ. С една дума, човекът си е много добър политик.
Още по-важно е, че политическите му качества включват и способността да обединява. Толкова много, че прогресивно през мандатите не остана една критична към него партия или пък медия. Отявлени противници изведнъж се оказваха приобщени в администрацията или общинския съвет, сайтове изнамираха в местната власт благодетел. Всички се оказаха в сглобката. Същевременно тя знаеше какви точно решения да вземе, в интерес на кой големец да са. Е, случваше се от време на време някой да нададе самостоятелен глас. Но това си бе перфектната сглобка.
Емблематични в целия контекст бяха събитията около сарая в Росенец през размирната пролет на 2020 г. След като мнозинството на Николов в общинския съвет целокупно гласува общинският път да стане частен в услуга на Ахмед Доган, де факто разпалвайки протестите, Николов изведнъж опита да смени ролята - лично ходи при протестиращите, критикувайки полицията за действията ѝ, дори води демонстрантите по пътеките към сарая. А сред подкрепилите решението за пътя бе Димитър Найденов, незнаещ още, че партията му ДБ гръмко ще се обяви наобратно (тогава Найденов се извини; по ирония - против решението бе Бачийски, когото агитките на ДБ не харесват). Ей такива случки като горните се случват в Бургас.
Стигаме до най-важния въпрос: какво трябва да направят партия или партии, наистина искащи да победят политик като Николов - ако например случайно не са участвали в сглобката или им е омръзнало в нея. Отговорът е прост: отрано, в широк съюз с граждански формации, да издигнат уважаван човек, симпатичен, приветлив, извън политиката до този момент; да му направят кампанията, да го представят на хората, да търсят канали за комуникация при прокметския медиен пейзаж...; и да си намерят силен застъпник в София, разбира се - срещу Николов единствено този модел би бил надежден.
Още от пролетта, когато бе времето да бъде позициониран такъв човек, а дори не бе потърсен, стана ясно, че т. нар. местна опозиция е отписала мача. После ПП и Бачийски започнаха да играят самостоятелно, ДБ шокира с Димитър Найденов (буквално! - това е последният човек, който може да победи Николов), за зам.-директора от БСП да не говорим. Колкото до "Възраждане", преди около 3 години партията си имаше вътрешни проблеми на местна почва, които вероятно ще се отразят сега.
И един любопитен факт: Иво Баев, кандидат-кмет на "ДБ - Обединение" през 2019 г. (2.29% резултат), днес е в друга листа. Заема престижното второ място. Листата е на... ГЕРБ! Този любопитен факт е за всички ония симпатизанти на ПП-ДБ, които считат, че техните политици правят глупости, без да искат, от безхаберие. Опитът сочи, че тия симпатизанти са просто наивни.
ИЗХОДНАТА БАЗА
На едни местни избори изходната база за анализ винаги са резултатите от предишните. Ето как гласуваха бургазлии през 2019 г.:
За кмет
Димитър Николов, ГЕРБ - 65.8%
Николай Тишев, БСП - 10.18%
Живко Табаков, "България на гражданите" - 6.4%
Константин Бачийски, "Средна европейска класа" - 5.9%
И др.
Разпределение на мандатите в общински съвет:
ГЕРБ - 24
БСП - 7
"Средна европейска класа" - 5
"България на гражданите" - 4
НФСБ, "Възраждане", СДС, "ДБ - Обединение", Местна коалиция от "Ние, гражданите", Българска пролет" и др. - 2
ДПС - 1
