Осъдената на 6 години затвор за корупция бивша кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева ще заведе дело в Европейския съд за правата на човека. Това каза пред "Сега" адвокатът ѝ Николай Хаджигенов. Засега той се въздържа да разкрие каква точно ще е претенцията пред съда в Страсбург.
Делото "Иванчева" обаче ще се запомни с показното нарушаване на правата на обвиняемите. В мотивите си първата инстанция, макар да определи тежките наказания от 20, 15 и 12 години затвор съответно за Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров, признава, че "присъствието на множество униформени, а част от тях и маскирани лица на КПКОНПИ няма законово основание". Съдът приема, че по време на ареста на Иванчева е била нарушена презумпцията за невинността ѝ, която е гарантирана от националното и европейското законодателство. Нарушението е, че тя е участвала в следствените действия с белезници, както и "публичността на нейното оковаване с белезници зад гърба ѝ". "Това е драстично нарушение на презумпцията за невинност", приема първата инстанция.
Пред спецапелативния съд адвокат Хаджигенов пледира, че презумпцията за невиновност на подсъдимите е нарушена, а с това е опорочено производството, защото заместник-главният прокурор, а впоследствие и главен прокурор Иван Гешев лично и всички ангажирани в наказателното производство публични лица и политически фигури, както и свидетелят Александър Ваклин са представяли месеци наред пред медиите Иванчева като виновна.
Апелативните магистрати обаче отговориха: "Безспорно презумпцията за невиновност е основополагащ принцип не само в българското национално право, но и в европейското такова. Без значение е за съда, по какъв начин е бил представен определен подсъдим в публичното пространство, а последното не се контролира от съда, нито същият може да се намесва в свободата на словото, да контролира или да държи сметка за публично оповестяване на факти, за субективни лични оценки или израз на медийни нагласи." Съдиите допълват, че принципът за невиновност не е нарушен, защото те са правораздавали само въз основа на закона и събраните по делото.
От сагата ще се запомнят и снимките на Иванчева, водена за лекарски преглед с пранги на краката, както и мизерните условия в килията ѝ за задържане. След обществения скандал по темата, бяха променени правилата за конвоирането, но това не пречи тя да потърси обезщетение от Страсбург.
По закон когато с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение, което има съществено значение за наказателното дело, може да се иска неговото възобновяване въпреки присъдата, която вече е в сила. Нарушаването на правото на справедлив процес би било такова нарушение. Често обаче минават години, докато ЕСПЧ се произнесе. Затова дори Иванчева да спечели, това едва ли ще се ползва като основание да се иска възобновяване.
Задържането под стража и домашният арест по време на делото се зачитат като изтърпяна присъда. Така че осъдените ще имат право и да поискат условно предсрочно освобождаване. По закон съдът може да го постанови, когато осъденият е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически поне половината от наложеното наказание.
В случая с Иванчева тя реално е изтърпяла половината си присъда предварително. Съдии обаче обясниха пред "Сега", че няма как веднага да бъде пусната предсрочно, защото не може да представи доказателства, че се е поправила. Те допуснаха, че това може да се случи след около година.
ДО ПРЕЗИДЕНТА
Представители на сдружение "Зелен Младост" внесоха в президентството молбата за помилване Иванчева и Петрова. Искането за помилване е придружено от подписка с около четири хиляди подписа, събрани на хартия и по електронен път, съобщиха от сдружението при внасянето на документите, цитирани от БТА. "Те са невинни и набедени. Не заслужават нито час повече да прекарат в Сливенския затвор", посочи Петър Кърджилов, представител на организацията. Той припомни, че Десислава Иванчева има малко дете, което след дни ще навърши една година и за което тя трябва да се грижи. Кърджилов обяви, че се подготвя и информационна изложба с протоколи от самия съдебен процес, която, според него, ще докаже пред обществеността тяхната невинност.
Правото да упражнява висша държавна милост президентът Румен Радев е делегирал на вицето си Илияна Йотова. Осъдените може да бъдат помилвани както с цялата си оставаща присъда, така и с част от нея. Обичайно обаче това се прави при изключителни случаи, например когато осъденият е неизлечимо болен, или когато е дал безспорни доказателства, че се е поправил. Целта на помилването не е да пререшава дела. Затова и помилването на Иванчева е малко вероятно.
