Правителството настоява да падне съществуващата в момента забрана, според която адвокатите не могат да се рекламират. Това стана ясно след като Министерски съвет прие промени в закона за адвокатурата и настоява те да бъдат приети от парламента.
Една от основните причини за бързането е, че през 2020 г. Европейската комисия стартира процедура за нарушение срещу България поради констатирано противоречие на разпоредбите на Закона за адвокатурата, свързани с рекламата и забраната за привличането на клиенти чрез посредник, с изискванията на Директива 2006/12З/ЕО относно услугите на вътрешния пазар.
За отстраняването на тези противоречия сегашните проектопромени предвиждат да бъдат премахнати общите забрани към търговските съобщения на адвокатите. С тях се въвеждат и правила по отношение на рекламата и посредничеството при предоставянето на адвокатските услуги.
Лицата, упражняващи професията адвокат, ще могат свободно да популяризират своята дейност, качества, квалификация и опит, както и да използват посредник за привличането на потенциални клиенти, но при спазване на предвидените в закона изисквания, които целят да гарантират, че дейността на адвоката е съобразена и отговаря на високите етични норми и принципи, които са присъщи за тази професия.
Със закона се конкретизират непозволените средства за реклама и привличане на клиенти и се въвеждат изисквания, които да ограничат възможността за нарушения при установяване на връзката между адвокат и клиент и за нерегламентирано предоставяне на адвокатски услуги от лица, които не са адвокати.
С промените се въвеждат и пет забрани за адвокатите при рекламиране:
- да си служи с невярна или подвеждаща информация, включително за цени или безплатни услуги;
- да прави необосновано сравнение с други адвокати, когато такова сравнение може да бъде подвеждащо по отношение на дейности, които се извършват с оглед на личността на адвоката и зависят от конкретни фактически и правни обстоятелства, поради което са несравними;
- да разкрива сведения за имената на предишни или настоящи клиенти или техните дела, освен с изрично писмено съгласие на клиента, дадено за тази цел;
- да поражда неоправдани очаквания за постигане на резултат, който не зависи само от професионалната дейност на адвоката;
- да адресира рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица и близки на лица, които са пострадали, жертви или по друг начин са поставени в уязвимо положение, непосредствено след настъпване на конкретното обстоятелство, довело до това състояние, когато засегнатите лица нямат ясно съзнание и пълна свобода при избора на адвокат.
Това е втори път за съобразяване с упреците на ЕК, но поради постоянната смяна на правителства и парламенти, това все не се случва.
"СЕГА" припомня:
Очевидно промените в адвокатския закон са много важни и спешни, защото само преди дни и ГЕРБ изненадващо вкара в деловодството на парламента промени в закона за адвокатурата. Те са свързани с разноските за адвокат и с минималните хонорари на адвокатите.
Шестима депутати от ГЕРБ - Анна Александрова, Александър Ненков, Марин Маринов, Бранимир Балачев, Иван Минев и Николай Братованов, предлагат заедно с промените в закона за адвокатурата и изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В мотивите си те са обяснили че законодателните промени са спешни заради решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург от януари т.г. Депутатите твърдят, че е необходимо да се премахнат минималните адвокатски хонорари, които съществуват в момента, както и предвидената с тях дисциплинарна отговорност, ако се уговорят по-ниски хонорари. Промените били свързани и с отпадане на съществуващото ограничение на съда при определяне на отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение да е обвързан от подобен минимален размер. Според СЕС минималните хонорари, както и ограничението на съда да определя възнаграждение под тях са ограничение на конкуренцията.
С промените се предвижда пак да има наредба за възнагражденията, но тя да е с необвързващ характер и да урежда критерии за примерни адвокатски възнаграждения. Наредбата ще се приема от Министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет. Тя ще се използва и от съда при възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от насрещната страна.
