Кабинетът Денков-Габриел одобри управленската си програма за първите 18 месеца от мандата. Документът е дълъг 146 страници и представлява в основните си части списък от изменения в закони и поднормативна уредба без особена конкретика за духа на реформите, които се планират. Правителството си поставя 5 основни приоритета – Шенген, еврозона, инфлация, изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост и ефективно управление на общинските проекти. Много от мерките всъщност представляват наваксване на изостанали дейности. 

Присъединяване към еврозоната от 1 януари, 2025 г.

След като политическите партии не проявиха особен ентусиазъм за влизане в зоната по първоначално изготвения график, сега датата 1 януари, 2025 г. се обявява като твърд приоритет. В тази връзка и бюджет 2023, и бюджет 2024 г. следва да са с дефицит до 3% от БВП. Правителството поставя нови срокове на приемането на ключово и вече забавено законодателство. Според новия график Националният  оперативен план за въвеждане на еврото трябва да бъде изменен с включване на новата дана най-късно до септември, 2023 г. До септември, 2023 г. трябва да са готови и промените в Закона за БНБ с цел гарантиране на интегрираността на централната банка с евросистемата. В същите срокове ще има и мащабна разяснителна кампания. Законопроектът за въвеждане на еврото е с предложен малко отдалечен във времето срок – април, 2024 г. 

 
Присъединяване към Шенген до края на 2023 г.

Правителството вярва, че най-сетне България е на финалната права за присъединяване към Шенген. Очаква се това да стане до края на годината, като приоритетна мярка се сочи диалога със скептичните държави Нидерландия и Австрия. Правителството си поставя за задача да работи в тясна координация с Румъния, както и с испанското председателство на съвета на ЕС. 

За овладяването на инфлацията няма конкретика

След служебния кабинет опити да овладява инфлацията – ключов показател и за членство в еврозоната, ще прави и кабинетът Денков-Габриел. В тази посока програмата не дава никаква конкретика – обещава се най-общо, че правителството ще предприеме мерки и реформи за стабилизиране на цените и за създаване на благоприятна икономическа среда за бизнеса и гражданите. Ще се засилва развитието на инвестициите, както и контролът върху предоставянето на субсидиите. 

Повече контрол върху общините и ефективно управление на проектите

В година на местни избори приоритет в програмата е подобряване на ефективността и прозрачността на управлението на общинските проекти. За проекти на общините ще бъде заделен целеви финансов ресурс. Отново ще се прави опит за капиталово бюджетиране и одобряване на общински и национални проекти за ново строителството на базата на ясни приоритети, като за целта в МФ ще бъде създадена отделна дирекция. Очаква се фондът за общински проекти да финансира разнообразни дейности – като пътища, ВиК, спортна инфраструктура и др. 

По плана за възстановяване – плащане най-рано през декември, 2023

От поставените от кабинета срокове се вижда и изоставането по плана за възстановяване. Второто плащане по плана, което е ключово за изпълнението на бюджет 2023, се чака през декември, 2023 г. Това е и срокът за подаване на преработен план покрай реформата в декарбонизацията на енергийния сектор. 
По отделните секторни политики също се обещават реформи, някои с повече, други – с по-малко конкретика. Сред най-амбициозните планове на кабинета е провеждането на пенсионна реформа до края на 2024 г. 

Какво предвижда управленската програма по сектори:

ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Правителството заявява, че външната политика на страната, като член на ЕС и НАТО е „трайно определена, от евроатлантическите ценности и принадлежността ни към общността на свободните и демократични държави“. Като приоритети на българската дипломация се открояват присъединяването към Шенгенското пространство и членството в еврозоната.

- Република Северна Македония (РСМ) - кабинетът се зарича да отстоява досегашната българска позиция. Това означава, че ще изисква ефективно изпълнение на договора за добросъседство от 2017 г.; гарантиране на правата на македонските българи, включително чрез записването им в Конституцията на РСМ; усилия да се получат гаранции от Скопие, че стереотипите за България в РСМ ще бъдат преодолени, както по отношение на езика на омразата, така и срещу опитите да се попречи на свободата на сдружаване на македонските българи.

- Украйна - кабинетът обещава „активно участие и ангажираност в подкрепа на Украйна в защитата на нейния суверенитет и териториална цялост“. Не се дават подробности какво означава това. Уточнява се, че България ще продължи подкрепата за Украйна по линия на създадения в ЕС инструментариум и ще заема активна позиция срещу руската военна агресия. Правителството се ангажира да осигурява „практическа подкрепа на НАТО по отношение на Украйна“, както и да помага Киев да получи ясна пътна карта за членство в пакта.

- стратегически партньорства - за отбелязване е, че на първите две места са посочени страни, които не са членки на ЕС. Първо, Съединените щати, където се набляга на развитието на отношенията в области като сигурност и отбрана, енергетика и диверсификация и др., и, конкретно, се предвижда провеждане във Вашингтон на втора сесия на стратегически диалог на високо равнище до края на 2023 г. Второ, с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, където се очаква да се финализира и подпише съвместна декларация за стратегическо партньорство между двете страни до края на 2023 г.

- други приоритетни направления – държавите-членки на ЕС; Латинска Америка и Карибите, по-конкретно Чили, Мексико, Аржентина, Колумбия и Перу; Азиатско-тихоокеанският регион – Япония, Индия; Близък Изток и Северна Африка, както и регионът на Субсахарска Африка (РЮА, ФР Нигерия, Намибия, Ангола, Гана, Руанда).

ФИНАНСИ

В бюджет 2024 – нова формула за ръст на МРЗ и осигурителния доход

Правителството ще търси формули, по които да се изчислява годишното увеличение на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход. Целта е да има прогнозируемост при увеличенията на двата показателя. Предвижда се това да стане с бюджет 2024.

Проектобюджет 2024 ще бъде внесен най-късно до края на октомври. Извън МРЗ и максималния осигурителен доход не се съобщават никакви особени детайли за данъчната политика, която ще се преследва с него. Очаква се да отпаднат редица временни данъчни облекчения, от които хазната губи пари, но това не е обявено като намерение. 

Новост в проектобюджет 2024 се очаква да бъде и целевото финансиране на общини по обща методика. Ще се оптимизират и капиталовите разходи на всички други разпоредители с бюджет. Ще бъде пратено искане до ЕК за вдигане на минималния праг за регистрация по ДДС на 166 000 лв. До ноември, 2023 г. трябва да е готов и законопроект за прилагане на санкциите на ЕК.

ИКОНОМИКА И ИНДУСТРИЯ

Изреждат се редица мерки, които да се приемат на законодателно и правителствено равнище. Сред най-съществените са следните:

-да се определят „допустими и пазарни мерки“срещу високите цени за потребителите, като това се направи в диалог с големите хранителни вериги и други субекти в бизнеса – до септември 2023 г.;

-да се провери дали управителните съвети на 223 публични предприятия са избрани според законовите изисквания – до септември 2023 г.;

-да се проведе пълен финансов одит на Държавната консолидационна компания, на всички предприятия към министъра на икономиката, техните дъщерни дружества и основни проекти – до август 2023 г.;

-да се организират конкурси за всички ръководни длъжности и за бордовете на предприятията към министъра на икономиката, които да се проведат от комисии с участието на представители на парламентарните групи – до август 2023 г.;

-да се избере изпълнител на проект за създаване на национален инвестиционен портал, чрез който да се дигитализира обслужването на местни и чуждестранни инвеститори, и да се намали административната тежест – до март 2024 г.;

-да се разработи стратегия за създаване на бранд „България“, чрез който да се популяризира страната като инвестиционна дестинация – до март 2024 г.

ВЪТРЕШНИ РАБОТИ, ПРАВОСЪДИЕ И ОТБРАНА

Очаквано много място е отделено в програмата на тези три области. Специално за сферата на вътрешните работи прави впечатление мярката, според която упраляащите ще преразгледат режима за притежаване на оръжия и боеприпаси. Не се казва конкретно какво ще се прави, но се предлога, че то ще се ограничава. Като мярка са записани промени в закона за движение по пътищата, с които да се връчват по-лесно актове и фишове, както и да се събират по-бързо глобите, но не се посочва как точно ще стане това.

Много мерки са предвидени по линия на приемане в Шенген като се започне от граничен режим, мине се през закон за чужнеците, та се стигне до общи действия с Румъния.

По линия на правосъдието най-много място е отделено на примане на нормативната база за КПКОНПИ, промени в Търговския закон, НПК, АПК. Ще се преглежда уредбата за таксите, събирани от съдилищата.

В областта на отбраната впечатление прави мярката "анализ и прилагане на поуките от съвременните бойни действия с цел усъършенстване на подготовката". Иначе е посочено, че разходите за отбрана за 2024 г. ще бъдат 2 на сто от БВП. Предижда се приемане на Програма за приоритетните инвестиционни разходи в МО, но изрично е посочено, че тя е в процес на изработване.

НОВИ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ - ЧАК ОТ 2025/26

В сферата на образованието прави впечатление, че програмата на правителството е доста добре структурирана, а мерките са подробно разяснени. С уточнението обаче, че обвхващат почти всички нерешени проблеми с сферата от години насам и едва ли ще могат да бъдат изпълнени до края на 2024 г. Сред тях са промени в цели 5 закона, за които крайната дума ще има НС, както и още 23 мерки, за които ще отговаря МОН.

Нови учебни програми например се очаква да има за учениците от учебната 2025/26 г. Според програмата до декември т.г. следва да е готова визията за промяна на учебните програми с цел облекчаване им от ненужни факти, а самите нови програми да са готови до ноември 2024 г. Влизането им в сила обаче ще е вероятно ще е възможно най-рано от учебната 2025/26 г. Междувременно МОН ще се захване и с разработване на цялостна концептуална промяна за преминаване към рамкови учебни програми, които да насочени към компетентностите - до края на 2023 г. До декември 2023 г. е и срокът, до който следва да бъде разработена визия за реформа в оценяването - от изпитване за знания към мерене на умения и използване на инструменти за формиращо оценяване. Сред задачите пред МОН до ноември т.г. са още развитие на платформата "Дигитална раница" и допълването й с образователни ресурси, както и промяна в правилата за провеждане на конкурси за училищни директори. 

До ноември 2024 г. е срокът за промяна на наредбите за намаляване на административната тежест, както и за изработване на дългоочаквания стандарт за качество в училищното образование. До ноември т.г. трябва да бъдат внесени в НС промени в законите за професионалното обучение и за висшето образование (с цел въвеждане на 3 г. бакалавър), а до февруари 2024 г. - в училищния закон (по посока разширяване на иновативните училища, ранното детско развитие, квалификацията на учители и др). До февруари 2024 г. кабинетът следва да въведе национална система за проследяване на ранното детско развитие в яслите и в детските градини, до май 2024 г. - да анализира резултатите от изпитите през последните 3 г., а до ноември 2024 г. - да е готова концепция за езикова интеграция и регламентирането й в образователната система.

ЕНЕРГЕТИКА

Правителството предвижда:

-да се създаде Национален фонд за декарбонизация, който да насърчава енергийната ефективност и използването на възобновяеми източници в сгради – до октомври 2023 г.;

-да се публикува доклад за текущите доставки на природен газ, както и да се осигури прозрачност при договарянето на дългосрочни договори – до август 2023 г. за представяне на доклада;

-да се проведат преговори с Украйна за продажба на оборудването от проекта „Белене“ - до септември 2023 г.;

-да се обявят търгове за изграждане на поне 285 MW капацитет за производство на евтина електроенергия от възобновяеми енергийни източници – до октомври 2023 г.;

-да започне ускорен ремонт и рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“ с цел връщането й в микса на производствените мощности – до декември 2024 г.;

-да се изготви предложение до Министерския съвет за изграждане на нови ядрени мощности в Козлодуй – до декември 2024 г.;

-да се подкрепят 10 000 домакинства за производство на енергия от ВЕИ – до декември 2024 г.

Говори се още за ефективно управление на енергийния преход на комплекса „Марица-Изток“, търсене на природен газ в Черно море, развитие на водородни технологии, производство на зелен водород, геотермална енергия, подкрепа за общините за енергийно ефективни системи за улично осветление.