Правителството не пое ясен ангажимент по искането на общините за компенсации или подкрепа заради високите сметки за електроенергия на общинските институции. Кабинетът вече е сформирал работна група с участието на енергийното и финансовото министерство и търси решение, но и премиерът Кирил Петков, и енергийният министър Александър Николов се усъмниха, че исканията на всички общини са рационални. Засега яснота ще има ли компенсации, кога и какви, няма, но пък се разбра, че правителството ще прати проверки на АДФИ в общините, за да е сигурно, че не точат пари през обществени поръчки.
Това стана ясно след днешното заседание на кабинета.
Искането на общините за допълнителна подкрепа от бюджета заради високите сметки както за улично осветление, така и за общински болници, детски градини и ясли, не е новина. Общините са включени в общата програма на правителството за компенсации на небитови потребители, но въпреки това разходите остават непосилни и общините настояват за допълнително финансиране. Националното сдружение на общините предложи да се мисли за промени в дефинициите на битови и небитови потребители в закона за енергетиката, така че законът да различи публичните институции, както и да се мисли за компенсиране на платените от тях акциз и ДДС за електроенергия и горива за отопление. Отделно от това общините настояха в проектозакона за държавния бюджет да бъде предвиден ред за отпускане на краткосочни безлихвени заеми, както и за промени в закона за енергетиката, които да позволят общинските институции да не се третират като небитови потребители или да има друга форма на компенсации.
"Във връзка с искането на общините за подкрепа действащата работна група с представители на министерство на енергетиката и министерство на финансите трябва да анализира общия размер на необходимите средства и доколко рационални са тези искания, преди да вземе решение", коментира енергийният министър Александър Николов. Той определи като спекулативен проблема за спирането на осветлението в някои общини и обясни, че много от тях са приели да изпълняват проекти за енергийна ефективност и преди да искат пари, трябва да се провери доколко се изпълняват те. Премирът Кирил Петков пък обяви, че паралелно с анализирането на нуждите на общините в тях ще се пратят проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция, за да се гарантира, че липсата на средства не е функиця на непрозрачни обществени поръчки. От обясненията не се разбра в какъв срок може да приключат евентуални такива проверки и кога общините могат да се надяват на подкрепа. От сдружението на общините коментираха,че не се притесняват от проверки и считат, че е нормално да се търси ефективност при харченето на публични средства. Оттам се надяват, че работната група ще намери решение.
Проблемът с високите сметки за електроенергия се задълбочи и покрай липсата на приет бюджет и ограничението общините да се вместват в разходите от миналата година, макар и общо, а не перо по перо. В проектобюджет 2022 има предвиден ръст в разходите за делегирани от държавата дейности на общините, но увеличенията на стандартите влизат в сила от 1 април.
Липсата на яснота идва на фона на политически скандал в НС покрай отхвърленото искане на ГЕРБ за извънредна държавна помощ за общините. Искането не бе прието с аргумента, че този въпрос е в прерогативите на изпълнителната власт.
НЕДОСТИГ
За невъзможност да работят редица общински социални институции предупреди и омбудсманът Диана Ковачева. "Трябва да се намери начин да се облекчи положението с домовете за възрастни хора и центровете за социални услуги заради непосилните за плащане сметки за ток и парно. Те ползват промишлен ток и това надвишава многократно цената на тока за битовите потребители. Търсим вариант за промяна, която обаче да не е в противоречие с директивата, която се отнася до битовите и небитовите потребители, заради която всички те излязоха на свободния пазар", коментира Ковачева, цитирана от БНР.
