Президентът трябва да представи в Конституционния съд декларацията, подадена от Кирил Петков, че няма друго гражданство освен българско, преди да стане служебен министър на икономиката. Това определи КС днес, след като допусна делото за гражданството на Петков.
То бе образувано по искане на ГЕРБ, след като ИТН разгласиха информацията, че Петков има двойно гражданство - българско и канадско. По Конституция членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани. Затова и ГЕРБ атакуваха в КС президентския указ за назначаването на служебния кабинет в частта, с която Петков е определен за министър.
Според ГЕРБ към момента на назначаване на Кирил Петков за служебен министър на икономиката, той не е бил освободен от канадското си гражданство. В искането си депутатите на Бойко Борисов поддържат тезата, че за загубване на канадското гражданство не е достатъчно лицето да е направило волеизявление за освобождаване от гражданство, а трябва да има и акт от Канада.
КС нарежда още министърът на правосъдието да представи документ, удостоверяващ наличието или липсата на българско гражданство на Петков към 10 май, откогато е указът на президента за назначаване на служебно правителство.
Външният министър трябва по дипломатически път да поиска писмена информация от Канада дали към 10 май Петков има канадско гражданство.
Самият Петков трябва да представи в КС официален писмен документ от компетентния държавен орган на Канада, удостоверяващ освобождаване от канадско гражданство с посочена дата на това освобождаване.
Като страни по делото са конституирани Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министърът на правосъдието и министърът на външните работи. Те имат едномесечен срок за становища.
Да дадат правно мнение по казуса са поканени проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Наталия Киселова.
ОЩЕ ДВЕ ДЕЛА
КС днес допусна до разглеждане и още две дела.
Едното е по искане на правосъдния министър Янаки Стоилов да бъде тълкувано дали има право да иска предсрочното освобождаване на главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища. Казусът възникна, след като Висшият съдебен съвет отказа да разгледа искането на Стоилов за освобождаването на главния прокурор Иван Гешев.
Второто допуснато дело е по искане на Висшия адвокатски съвет. То е свързано с мораториума за придобиване по давност на общински и държавни имоти. Той беше въведен през 1996 г. и оттогава непрекъснато бива удължаван. Последното удължаване е от 2018 г. с обещанието, че привилегията за държавата и общините ще отпадне от 2023 г.
