Орлин Колев не може да е докладчик по конституционното дело, което трябва да реши дали да отмени законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор. Причината е, че преди да бъде избран за конституционен съдия от Народното събрание, той вече е правил публични твърдения, че въпросните текстове от Закона за съдебната власт нарушават Конституцията. А това поставя под въпрос неговата безпристрастност и непредубеденост.
Това коментират юристи във връзка с новината, че точно Колев поема дело №5/2025 г., образувано по искането на състав на Върховния административен съд за обявяване за противоконституционна на забраната Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира тримата големи в съдебната система, както и на прекратяването на процедурата за избор на главен прокурор. ВАС се обърна към КС по искане на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, който беше на косъм да бъде гласуван за титуляр на поста, но дни преди това парламентът прие промените в съдебния закон, които прекратиха процедурата му.
Орлин Колев беше избран с мнозинството на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски в парламента и встъпи в длъжност на 27 март т.г. В КС делата се разпределят по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се "вмества" в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години. На практика е ясно кой ще поеме следващото дело.
"Налага се конституционният съдия Орлин Колев да си даде отвод по делото за прекратената процедура по избора на главен прокурор. Това е така, тъй като е налице очевидна предубеденост, при това изразена публично и многократно", коментира във “Фейсбук” адвокат Грета Ганева. Тя припомня и изказвания на Колев от времето преди да бъде избран за конституционен съдия: "Има сериозни аргументи в посока на това, че прекратяването на започналата процедура по избор на главен прокурор е противоконституционна мярка от страна на законодателя." Предубеденост е налице, когато вътрешното убеждение на съдията не се базира на преценка на събраните по делото доказателства, а на предварително формирани разбирания.
Подобно поведение е в разрез със стандарта за справедлив процес и въобще със справедливостта, пише още Ганева и напомня, че предубеден съдия не може да бъде съдия, той не може да реши делото свободно и независимо. Тя признава, че "нито Конституцията, нито законът предвиждат процедура за отвод на конституционен съдия, но това е така, най-вероятно поради факта, че законодателят не е и допускал подобно поведение, нито пък дори и намерение лице, заявило публично конкретна теза, да бъде избрано за конституционен съдия, за да може после да бъде докладчик по относимото дело и да облече тезата си с решение на КС". Ганева настоява да се инициира спешна промяна в Закона за Конституционния съд, така щото предубеден конституционен съдия не само да не може да бъде докладчик, но и да не може да гласува.
Същата теза застъпи пред "Сега" и адвокат Велислав Величков от "Правосъдие за всеки". "Колев вече публично е разпространил вътрешното си убеждение и категоричното си мнение, че тези текстове са противоконституционни. Той е пристрастен, няма как да е обективен", коментира Величков. Факт е, че КС приема решенията си с мнозинство, но е редно Колев да си направи отвод и друг съдия да поеме делото, смята Величков. Според него дори законът да не урежда ситуации като тази с Колев, то е правно неприемливо положение той да остане докладчик по делото.
"Сега" се свърза и със съдия Орлин Колев, но той препрати питанията към пресцентъра на КС (какъвто няма) и каза, че ако коментира, ще наруши медийната политика на съда. "Сега" изпрати въпроси до КС, но до момента няма отговор. Дело №5/25 тепърва ще се обсъжда по допустимост.
Бившият конституционен съдия Константин Пенчев обаче коментира пред "Сега", че в КС не може да има отводи, тъй като отвод се прави, за да се замести един магистрат с друг. По думите му не е и редно да има процедура за отвод на конституционен съдия. "Иначе всеки ще може да си каже - я по-добре да не участвам, не ми е приятно, но ми е удобно. Но да си съдия в КС е отговорност", каза Пенчев. "Приема се, че в КС са толкова морални и достойни юристи, че няма как да бъдат заинтересовани", добави той. Според него няма никаква пречка Колев да не поддържа мнението си за промените в Закона за съдебната власт, ако по време на обсъжданията чуе аргументи. Освен това докладчикът е 1 от 12 съдии, той не решава делото. И ако по време на обсъжданията мнозинство събере теза, различна от неговата, той трябва да напише такова решение, а от свое има изготвя особено мнение.
При образуването на дело №5/25 никой от останалите конституционни съдии не е възразил, научи "Сега". Няма и механизъм те да "отведат" колегата си, той сам трябва да се откаже да участва във вземането на решението, ако прецени. Няма и практика да се променя докладчикът. Още повече, че в момента конституционен съдия е и доскорошната партийка Десислава Атанасова, която като депутат от ГЕРБ е приемала законите, които сега са атакувани в КС. Друг съдия обаче - Галина Тонева, която беше зам.-председател на Върховния касационен съд и е участвала в обсъждания на закони в правната комисия на парламента, е поставила въпроса дали е редно да участва в дела, по които е изразявала становище. Колегите ѝ са били категорични, че проблем няма, защото тогава тя е била в друго качество и освен това не е имала глас при гласуването в НС.
ПРОГНОЗА
Атанаска Дишева от Висшия съдебен съвет коментира в предаването "Денят с В. Дремджиев", че има вероятност процедурата по избора на Сарафов да се върне за продължаване от етапа преди прекратяването, тоест да се проведе изслушване на единствения кандидат и гласуване. "Изборът на момента, в който да бъде сезиран КС вероятно не е случаен - макар да е предварително ясно кой ще бъде докладчик по делото, все пак решенията в КС се взимат с мнозинство. Същественото в случая обаче е, че с последното попълване на състава на КС изглежда мнозинството да е осигурено", смята тя.
Има намерение за събаряне на текстовете от Закона за съдебната власт, които ограничават този ВСС с изтекъл мандат да избере главен прокурор и председател на Върховния административен съд, смята Дишева.
Тя припомни обаче, че на 16 януари, когато ВСС трябваше да изслуша Сарафов като единствен кандидат в процедурата за избор на главен прокурор, той не се яви. По това време вече бяха приети промените в ЗСВ, но все още не бяха обнародвани и в сила. "Никой не го е изрекъл, но това (неявяване) е самостоятелно основание за прекратяване на процедурата. Но тогава фокусът беше върху промяната на закона. Никой не даде обяснение защо той не се яви пред ВСС. Чисто формално, нямаше пречка той да бъде изслушан, да се проведе гласуване, не бяха обнародвани промените", обясни Дишева. Тя обаче допълни, че не е наивна да смята, че ако по силата на решение на КС процедурата се върне във ВСС мнозинството там ще приеме, че трябва да я прекрати заради немотивирания бойкот на Сарафов на 16 януари.
