Един от най-съществените проблеми, които заплашват парламентарните избори на 4 април, е, че предстоящият вот ще бъде по-непрозрачен в сравнение с предишните. Причината е в поправки в Изборния кодекс, приети в края на 2020 г. С промените отпадна задължението на секционните избирателни комисии (СИК) да попълват редица данни в протоколите с изборните резултати.
Преди общият брой на гласоподавателите в избирателния списък и броят на онези, които бяха вписвани в допълнителната страница на списъка в изборния ден, бяха отбелязвани в протокола на отделни редове. След промените тези две числа ще влизат в обща графа, което няма да позволи да се разбере колко от избирателите са били отразени в предварителния списък и колко са били дописани в него в изборния ден. А това е информация, която е необходима заради големия нерешен проблем с истинността на избирателните списъци. Също така, редица други данни, които досега бяха вписвани поотделно, вече ще бъдат събирани заедно – различните видове недействителни бюлетини, сгрешените бюлетини, унищожените от СИК бюлетини. Така се губи информация за различните причини, които правят бюлетините невалидни. Няма да се вписват отделно и неизползваните бюлетини. Отпадна и разбивката на недействителните гласове по кандидатски листи – така няма да знаем на кои партии се падат най-много невалидни бюлетини.
ОПРАВДАНИЯТА
Управляващите оправдаха предложенията си с аргумента, че е необходимо да се опростят протоколите, за да се улесни работата на секционните комисии и да се намали огромният брой грешки. „Следва да се подчертае, че броят на унищожените, сгрешените и трите вида недействителни бюлетини е пренебрежимо малък, поради което вписването им поотделно на самостоятелни редове е излишно и само утежнява секционния протокол, без да носи някаква информация”, пишеше в мотивите към законопроекта. Управляващите твърдяха, че са почерпили своите доводи от предложенията за подобряване на изборното законодателство, направени от Централната избирателна комисия (ЦИК).
Заслужава да се цитира в пълнота обяснението на ГЕРБ защо не трябва да се описват невалидните гласове, подадени за различните участници в изборите: „Практиката досега по всички видове избори показа, че това е неработещо. На първо място, подобно разпределение на недействителните гласове няма никакво отношение към изборния резултат. На второ място, някои секционни избирателни комисии в действителност не извършват реално това разпределение и вписват нули във всички полета, въпреки проведеното обучение. На следващо място, контролата в секционния протокол, свързана с разпределението на недействителните гласове по партии, е сред най-често сгрешените протоколи. Също така, записаните в протоколите данни от разпределението на недействителните гласове по кандидатски листи се различават толкова много от реалните данни, че само могат да доведат изследователите до погрешни изводи.” Този коментар разкрива не само отношението на партията към публичната информация от изборния процес, но и слабата подготовка и работа на изборната администрация.
СЪПРОТИВАТА
Поправките бяха внесени от ГЕРБ през август 2020 г. и окончателно влязоха в сила през октомври. Не получиха особена гласност, тъй като основният казус тогава беше машинното гласуване. Тези конкретни промени обаче попаднаха във ветото, което наложи президентът Румен Радев на законодателната инициатива на управляващите. В мотивите си държавният глава подчерта, че ефектът от промените ще бъде точно обратният на обявените от ГЕРБ: „Предвиденото формално обединяване на графи в секционните протоколи на практика не би улеснило работата на членовете на секционните избирателни комисии по отношение обработката на данните за недействителните бюлетини ... , за сгрешените бюлетини и унищожените от секционната комисия бюлетини. Напротив, създава се необходимост от допълнителни технически операции, свързани със сумиране на общия брой на тези видове бюлетини, който следва да бъде отразен в протоколите. Не е без значение, че с „облекчените“ протоколи държавата се отказва от информация, която да способства за по-добра организация на следващите избори и повишаване на обучителните дейности.”
На „опростяването” на протоколите се противопостави и БСП при разглеждането на предложението в пленарната зала на парламента. „Има разлика дали се изписват данните последователно в различни редове, или се вписват в куп. Това разбирате ли го – че когато ги съберете, губите информация? Ясно ли е това, или не е ясно?”, обърна се рязко соцдепутатът Крум Зарков към управляващите по проблема.
Казусът беше засегнат и от неправителствения сектор. От Асоциация „Прозрачност без граници” посочиха в становище по промените в Изборния кодекс, че протоколите „съдържат твърде много ненужни данни, затрудняват членовете на комисиите при попълването и създават условия за неволни грешки. Същевременно това опростяване ограничава възможност за публичност на данни, които имат важно значение за обществения контрол върху работата на секционните комисии. Такива са например данните за броя на неизползваните бюлетини.”
Всички тези съображения обаче не достигнаха до депутатите от ГЕРБ, които прокараха промените според първоначалния си замисъл. Последиците ще станат видими след провеждането на изборите.
