Интересът на руснаците към български визи видимо се повлиява от мобилизациите и утежняващите се мерки срещу отклоняване от военна служба, които последваха провалите на руската армия. Такъв любопитен извод може да се направи от данните, които българското външно министерство предостави на „Сега“ за визите, издадени на руски граждани от началото на нашествието в Украйна, след запитване по Закона за достъп до обществена информация. Запитването беше отправено в края на август т.г., а данните бяха получени в началото на октомври. По закон срокът за отговор е 14 дни. От МВнР обясниха забавянето на отговора с технически причини.
От избухването на войната на 24 февруари 2022 г. до 31 юли 2023 г. българската държава е издала общо 86 589 визи на граждани на Руската федерация. Отказите са само 697. Спадът в сравнение с миналото е видим – 134 971 руски граждани са влезли у нас през 2021 г., сочат данните на НСИ, а това беше година, която премина под сянката на ковид. С други думи, почти същият брой хора, колкото за 17-те военни месеца, отчетени в данните на дипломатическата ни служба.
Тенденциите в броя на издадените визи следват неблагоприятния за Русия ход на войната, както се забелязва от месечната справка, която „Сега“ получи от МВнР. През март 2022 г. – месецът след началото на руската агресия, са издадени 4585 визи. През април те падат почти двойно (2503), а през следващите три месеца са едва по няколкостотин броя – 143 през май, 335 през юни и 498 през юли. Шокът от избухването на войната и преминаването на Русия на военна нога видимо карат руснаците да бъдат по-предпазливи, когато планират пътувания, включително до „близката чужбина“, за каквато броят нашата страна.
Това много рязко се променя през август и септември, когато става ясно, че войната ще се затегне, а руските власти започват да предприемат по-крути мерки, за да попълнят осакатената си армия. В средата на 2022 г. вече се провеждат опити за скрита мобилизация чрез създаване на „доброволчески“ формации и набиране на затворници. На 21 септември руският президент Владимир Путин обяви първата официална мобилизация, която целеше да привика 300 000 запасняци в армията. Точно тогава интересът към българските визи скача многократно – през август са издадени 5764, а през септември те вече са 9265.
Потресът от мобилизацията беше толкова силен, че предизвика масово бягство на руснаци в мобилизационна възраст от страната и това принуди властите да ограничат движението през държавните граници. Това се отразява и на търсенето на визи – през октомври издадените такива вече са 6663, през ноември – 4995, а през декември падат до 3738.
Във втората година на войната бройката на визите се движи между 3 и 5 хиляди за месеците от януари до април. Това отново се променя към средата на годината. Трябва да се припомни, че през април т.г. руският парламент въведе електронни повиквателни и забрани на отклонилите се от военна служба да вземат кредити, да напускат страната и да продават недвижима собственост. Така получилите български визи руски граждани скачат от 4830 през април 2023 г. на 8986 през май – тоест, двойно повече. През юни достигат своеобразен връх – 10 239, а през юли намаляват до 7160, но се движат около нивото от първата мобилизация през септември 2022 г.
Вероятно и сега е така, тъй като ограниченията над руснаците в мобилизационна възраст продължават да се трупат. Така, например, в средата на юли руският парламент повиши с 5 години възрастта възрастта, в която руснаците се причисляват към мобилизационния резерв. А в края на същия месец Путин подписа закон, с който наложи нови, огромни глоби на хората, които се опитват да се отклонят от военна служба.
