На 27 декември 2023 г. се навършват 20 години от атаката с камион-бомба на база „Индия“ в град Кербала. В следствие на адската експлозия загинаха петима военнослужещи от първия български военен контингент, участвал в операцията за стабилизиране и възстановяване на Ирак.
По традиция от години, в края на декември с военни ритуали в различни гарнизони в страната се отдава почит към всички български военнослужещи, загинали в операцията на Многонационалните сили в Ирак.
На 27 декември 2003 г., в 12.45 часа местно време (11.45 часа българско време), цистерна се взриви в близост до оградата, където е щабът на българския батальон. Експлозията причини големи щети в лагера, а бойците бяха евакуирани.
При самоубийствено нападение загинаха петима български военнослужещи, а други 27 души от контингента бяха ранени. Атентатът отне живота на майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев, офицерски кандидат Антон Петров, офицерски кандидат Иван Инджов и офицерски кандидат Свилен Киров.
За целия период на участие в операцията в Ирак - от 22 август 2003 г. до края на 2008 година, България е участвала с 11 контингента с обща численост 3 367 души. В хода на операцията страната ни дава общо 13 жертви, отбелязва Министерство на отбраната. Освен загиналите при атентата в Кербала, живота си губят Димитър Димитров (загинал на 23 април 2004 г.), Владимир Пашов (загинал на 24 октомври 2004 г.), Гърди Гърдев (загинал на 4 март 2005 г.), Преслав Стоянов (загинал на 3 май 2005 г.), Валентин Донев (загинал на 3 май 2005 г.), Марин Милев (загинал на 21 юни 2005 г.), Цветан Камов (загинал на 14 юни 2005 г.) и Паун Георгиев (загинал на 14 юни 2005 г.).
И днес трагичната годишнина беше отбелязана с военни ритуали. В Карлово в панихидата пред паметника на загиналите в борбата срещу световния тероризъм се включиха министърът на отбраната Тодор Тагарев и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
"Сега" припомня:
През януари 2014 г. тогавашният военен министър Ангел Найдедов разсекрети доклада на министерство на отбраната от проверката за трагедията в Кербала. От него стана ясно, че България не е била подготвена за мисията, военните са допуснали много грешки в Кербала, а за част от пропуските по охраната на базата отговорността беше прехвърлена на полското командване.
Въпреки всички тези констатации на проверяващата комисия, тогавашното политическо и военно ръководство не е намерило "длъжностно лице, на което да бъде вменена дисциплинарна отговорност по случая". Данните от проверката са били предадени и на държавното обвинение, но и то не посочи виновни за трагедията.
Комисията, която е разследвала трагедията, е констатирала, че България не е разполагала с щатно формирани и комплектовани военни формирования за операции извън страната. Засечени са пропуски при оборудването на български контингент и недостатъчно време за подготовката му.
Според военното министерство не е имало и достатъчна разузнавателна информация за обстановката на място, а и при наличната не са предприети мерки. Не са били изградени напълно фортификационните съоръжения и не са били разположени правилно гранатометите.
Въпреки че от 18 декември 2003 г. започва да тече информация за потенциални заплахи, не са предложени конкретни мерки за засилване на сигурността на българския контингент.
Проверката е засякла слабости в координацията между българите и и полското командване. Освен това заради ограничените възможности за доставка командването не е отразило искането за доставката на бетонни блокове, а са били разположени телени заграждения.
Месец преди атентата, в периода 27-29 ноември, състоянието на фортификационното оборудване и инженерните заграждения на база "Индия" е инспектирано от комисия на многонационалната дивизия, под чието командване са били българите, която е излязла с оценка, че сигурността на базата е 85%.
Батальонът е изпратен, въпреки че подготовката му е продължила само 168 часа - една седмица в началото на лятото на 2003 г. Офицерите са преминали едва четиридневен антитерористичен курс. Военните не са били подготвени за борба с тероризма, нито са знаели правилата за поведение в Арабския свят. Последните са били получени точно преди заминаването за Ирак.
В първите дни след пристигането на контингента медиите съобщиха, че рейнджърите са били принудени да си купуват сами оборудването. Ползвали са фенерчета играчки от зърнената закуска "Зрънчо". Тогава ръководството на армията мълчеше. По-късно констатациите от проверката са, че наистина е имало проблем с доставките.
По време на сертифицирането на батальона комисия от Сухопътни войски констатира, че "част от личния състав не познава в пълен обем теорията и практиката за действията за задържане на камикадзе и при опит за проникване в базата на автомобил бомба".
От доклада на командира на батальона е станало ясно, че базата е била организирана като обикновен войскови лагер. Не са били предвидени позиции за гранатохвъргачките, които се използват за спиране на коли бомби. Северният портал е бил от ламарина и незащитен с изкоп.
Според публикации за готвения атентат е имало разузнавателна информация. Военното разузнаване на няколко пъти е изпращало информации, които явно са били пренебрегнати от висшето ръководство на МО и Генералния щаб. Първата информация била изпратена на 18 декември, в която се казва, че може да се очаква активност на "Ал Кайда" и сили на Саддам Хюсеин около Коледа. Втората - на 20 декември, е за повишена активност на иракското разузнаване в Кербала и планирана атака. На 21 и 22 декември имало общо три информации от разузнаването за задаваща се атака. Последната информация била от 26 декември, ден при атентата. В нея се казва, че трябва да се очакват атентати по време на християнските празници. Независимо от това заключенията на комисията са, че разузнаването не е дало конкретна информация и ползвало данни от други служби, а последното не давало възможност за предприемане на адекватни действия.
