На 27 декември официално стартира поредната експедиция на България до Антарктида. Макар след 1967 г. български крак да е стъпвал многократно там, сегашното пътуване е уникално. Включен е кораб. За първи път наш плавателен съд ще акостира на континента, при това след дълъг пробег, което не се случва често в антарктическите експедиции.
ИСТОРИЯТА
Корабът се казва „Св. Св. Кирил и Методий“. За Антарктида тръгна от Варна. Той представлява своеобразна научно-изследователска лаборатория, а и съдбата му е прелюбопитна, разказва БНТ.
Построен през 1984 г. в Норвегия, той дълго време пори северните води. После се оказва в Русия, а преди десетина години и във Варна, за да се ползва при „Южен поток“ - за целта е пригоден за научни дейности. Но провалът на тръбопровода го закотвя ненужен в морския град. Дълго време корабът стои неизползваем, а страната ни, в лицето на консорциум от Военноморското училище, Антарктическият институт и Софийският университет, успява да го купи за 1.2 млн. лв. Идеята е не само да плава до Антарктида, но и да се ползва за учебни нужди от Морското училище, институти, за хидроложки и други научни цели от ВМС. Флагът е вдигнат през лятото на 2021 г., кръстница става актрисата Мария Бакалова.
Следват работа, инвестиции и обучение на екипаж за пътуването до Антарктида. Норвежката стомана се оказва здрава – износването след почти 40 години живот е минимално. Резултатът в крайна сметка е съд, годен за рисковото, но и много престижно плаване. "Моят екипаж вече усеща всеки шум като жив организъм. Изключително горд съм от свършеното. Имаме кораб, който, живот и здраве, ще стане част от полярния флот на света", казва пред телевизията кап. II ранг Николай Данаилов, командир на "Св. св. Кирил и Методий".
Така един северен плавателен съд, пристигнал за други цели, по стечение на обстоятелствата, но и след усърдие и инициативност на нашата научна и военна общност, намира важно приложение в България.
А капитан Данаилов продължава: „Маневрените елементи - въртящи се на 360 градуса азимутни витла и две подрулващи устройства - са прекрасни. Корабът буквално може да стои в една точка спрямо морската повърхност, за да осигурява дълбоководни геоложки изследвания и водолазни спускания".
ЗАДАЧИТЕ
Именно с маневреността е свързана една от задачите на „Св. Св. Кирил и Методий“ – да изследва замърсяването на водите край ледения континент. Друга е да пренесе оборудване и техника за лабораторията ни на остров Ливингстън. И, разбира се, да превози екипажа. На борда са учени, военни моряци, лекари, журналисти, 24 курсанти от Морското училище и преподавателите им. Трима от курсантите ще продължат до Антарктида, а останалите ще пътуват само до Картахена, Испания, като част от учебната си практика.
По план корабът трябва да акостира в Ливингстън в средата на февруари. Връщането ще трябва да стане след около 4 месеца Основният екипаж е специално обучен за действия в екстремните ледени условия, включително навигация. Особена трудност е проливът Дрейк. „Там много бързо се мени хидрометерологичната обстановка. В рамките на 4-5 часа има голяма промяна на времето, ще трябва да уцелим точния прозорец за минаване, Има ледоход, постоянно присъствие на морски лед. Знаем как да управляваме и безопасно да водим кораба в тези води", добавя пред БНТ кап. III ранг Радко Муевски, старши помощник-командир.
31 ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Първият българин на Антарктида е метеорологът Цончо Чапанов. Той е част от съветска експедиция през 1967 г. 20 години по-късно наши учени участват в британска и съветска програма. Тогава е сложено началото на полярната ни станция на Ливинстън, която нататък се увеличава значително. Настоящото българско посещение е тридесет и първото. Всъщност, водената от проф. Христо Пампирев експедиция се придвижва на части. Една пристигна на остров Ливингстън преди двадесетина дни, пътувайки със самолет, а на финала с чилийски военен кораб; основната е на „Св. св. Кирил и Методий“, а успоредно със самолет потегли трета група.
СЛЕД ПЕТИЯ ДЕН
В момента корабът е в Средиземно море, движи се по план. На 4 януари се очаква да е в Картахена. Ще продължи към Мар дел Плата (Аржентина), а после към Ливингстън.
