Работодателите в частния бизнес с повече от 50 служители ще бъдат задължени да създадат обособено звено в структурата си или да определят човек, който да приема и регистрира сигнали за нарушения. Същото правило ще важи и за всички работодатели в публичния сектор с изключение на общините с по-малко от 10 000 жители. Това предвижда проектът за Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, който е публикуван за обществено обсъждане.
Промяната в законодателството е необходима, за да бъде транспонирана европейската директива от 23 октомври 2019, която урежда условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали. "Чрез подаването на сигнали за нарушения тези лица играят ключова роля за разкриването и предотвратяването им. Въпреки това често пъти те се въздържат да подадат сигнал поради страх от ответни действия. В този контекст значението на предоставянето на ефективна защита се признава все по-често както на равнището на ЕС, така и на международното равнище", пише в мотивите към законопроекта.
Вътрешното звено, което работодателите ще бъдат длъжни да създадат, трябва дава възможност за съхранение на записана на траен носител информация за провеждане на проверка по сигнала за нарушения. Те ще могат да се подават писмено или устно и да бъдат анонимни. Освен това задължените субекти по новия закон са длъжни да предоставят ясна и лесно достъпна информация относно възможностите и реда за подаване на сигнали. Тези дейностни по приемане и регистриране на сигнали ще могат да бъдат изпълнявани както от служител на същия работодател, така и от друга фирма, която е наета за целта.
Проверката по сигнала трябва да бъде извършена в 3-месечен срок. Прекратяването ѝ става с писмено становище, за което се уведомява сигнализиращото лице и засегнатият човек срещу когото е проверката. В случаите, когато сигналът е подаден срещу работодателя, администраторът изпраща в 7-дневен срок становището до Антикорупционната комисия (КПКОНПИ).
Забранява се всяка форма на ответни действия с цел отмъщение спрямо лицата, които подават сигнали за нарушения. Те не могат да бъдат временно отстранявани, уволнявани или да им се прекратява на правоотношението, по което полагат наемен труд. Не могат да бъдат понижавани в длъжност или да им се забавя на повишението, да се изменя мястото или характера на работата им, продължителността на работното време и размерът на трудовото възнаграждение.
Лице, което не изпълни задълженията по новия закон да създаде вътрешен ред по прием на сигнали за нарушения, ще се наказва с глоба в размер от 1 000 до 5 000 лева. Ако става дума за юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лева. За повторно нарушение наказанието е глоба от 5000 до 10 000 лв. или имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.
Глоба в размер от 400 до 4 000 лева ще има и за хората, които препятстват подаването на сигнал или умишлено забавят тяхната проверка. Лицата, които предприемат действие с цел отмъщение срещу подателя на сигнала или инициира производство само с намерение да се увреди другата страна, ще бъдат наказвани е с глоба в размер от 2 000 до 8 000 лева
Освен това със законопроектът се предлага Антикорупционната комисия да действа като централен орган за външно подаване на сигнали. Предвижда се КПКОНПИ да изгради външен канал за подаване на сигнали чрез определяне на служители, които да извършват проверка по тях и да предлагат предприемане на конкретни мерки с цел преустановяване на нарушението в случите, когато е констатирано такова, или сезиране на друг орган, при необходимост от предприемане на действия от негова компетентност. Предвиден е и контрол на решенията на Комисията по направените проверки, като същите подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесулания кодекс.
