Нова европейска директива ще натовари с поредни разходи и главоболия голяма част от фирмите в България. След като преди три години бизнесът бе принуден да пише планове и процедури за изпълнение на затегнатите мерки срещу прането на пари и за въвеждането на Европейския регламент за защита на личните данни GDPR, сега Брюксел стоварва нова директива - за защита на лицата, сигнализиращи нередности на европейското законодателство.
Тя задължава всички фирми с над 50 души, наред с държавните и общински организации, да създадат канал за подаване на сигнали за законови нарушения в самата фирма, а специално назначен служител да координира тези сигнали да получат разрешение, включително и да бъдат изпратени към съответния контролен орган - прокуратурата (ако има съмнение за престъпление), НАП или някой регулатор, който наблюдава съответния пазар.
Възможните нередности, от които може да се жалват служителите на компаниите, са най-разнообразни - от корупционни обществени поръчки и данъчни и осигурителни измами, през предлагане на опасни стоки и услуги и подвеждане на потребителите до замърсяване на околната среда и тормоз на работното място.
Според директивата назначеният "координатор" на сигналите за нарушения има няколко задачи - в 7-дневен срок да информира подателят, че е получен сигнала, да го проучи и ако трябва да изисква допълнителна информация от подателя, да сезира ръководството и съответните контролни държавни органи, и в срок до три месеца да извести подателя какво се е случило с неговия сигнал.
Работодателите от своя страна трябва да изградят такъв механизъм за подаване на сигнали за нередности във фирмата им, така че всички служители да имат достъп до него и да се гарантира конфединциалност на самоличността им. Сигналите може да бъдат подавани писмено по пощата или електронно на е-mail адрес, по телефон, или пускани в специална кутия.
Най-важното е, че директивата задължава страните членки да създадат необходимата законова защита на "информаторите", т.е. те да не бъдат уволнявани и за тях да няма негативни последици в работата, само заради това, че са сигнализирали за законови нарушения.
Изненадващо е, че директивата е влязла в сила в края на октомври 2019 г., без да предизвика обществен интерес, а в края на тази година - 17 декември, изтича двегодишният срок, в който страните-членки трябва да я транспонират в местните законодателства. Първи - от началото на 2022 г., трябва да започнат да я прилагат големите фирми с над 250 души персонал. Средните предприятия с персонал от 50 до 250 души имат гратисен период до 2024 г.
За нея се научи тези дни, след като фирми за подбор на персонал алармираха, че на пазара се появява нов тип професия, свързана с нова европейска директива. В социалните мрежи веднага се надигна възмущение трябва ли да се защитават "доносници" и каква точно ще е ролята на координаторите на сигналите.
Българските власти също не повдигат въпроса за новите изисквания пред държавните и общинските структури и частните фирми. Правителството безнадеждно закъснява с транспонирането на директивата. До 17 декември страната ни трябва да е приела специален закон за защита на лицата, сигнализиращи нередности, но към момента Министерството на правосъдието не е готово с такъв проект. Дори и да успее да го изработи, не е сигурно дали ще има парламент, който да го гласува до края на годината.
Оказва се, че и без да имат политически кризи и няколко избори в годината, голяма част от другите европейски държави също не са готови с прилагането на директивата. Ковид-кризата и желанието да не се товари точно сега излишно бизнеса с нови административни тежести и разходи, може да е добро извинение Брюксел да удължи гратисния период или поне да не налага санкции за неизпълнение на директивата. На това явно се надяват и българските власти.
Много от детайлите по прилагането на директивата са в ръцете на националните правителства как те ще разпишат законовите текстове. Така например няма конкретни изисквания към координаторите по сигналите - новите длъжности в компаниите. Те все пак трябва да бъдат достатъчно компетентни и да познават компанията, за да разглеждат такива случаи. Затова се очаква с тази задача да се заемат юристите от правните отдели, специалистите по човешки ресурси, възможно е и служителят, който отговаря за GDPR. Тази функция може да се възложи и на външни консултанти, каквато практика вече има именно с GDPR.
Трябва да се отбележи, че големите компании, банките, клоновете на международни корпорации у нас едва ли ще срещнат трудности, защото те вече са въвели схеми и защита за докладване на нарушения и разполагат с необходимите кадри. В много от големите фирми у нас, особено тези с чуждестранно участие, са назначени специални кадри - т. нар. comрliance officers, чиито задачи са сходни с тези от директивата.
Проблемът ще е за средните предприятия - за тях при всички положения новата директива вещае допълнителни разходи, бумащина и заплаха за солени санкции, ако нещо не бъде изпълнено, както трябва. Какви ще са глобите за работодатели, които не внедрят схемата за подаване и разглеждане на сигнали за нередности и не определят отговорници за това? Това трябва да бъде уредено в закон, какъвто у нас още не е приет. В интерес на истината България не е единствената членка на ЕС, която закъснява да приложи директивата. Затова експерти прогнозират, че Брюксел ще удължи сроковете.
