Само ден след като обявиха, че са пред подписване на споразумение с движението на Мая Манолова за общо явяване на парламентарните избори напролет и че се водят разговори с други извънпарламентарни формации, т. нар. "Отровно трио" е пред разпад. Това става ясно от изявление на един от участниците в триото - скулпторът Велислав Минеков. В "Отровното трио" другите две основни фигури са адвокатът Николай Хаджигенов и Арман Бабикян, а тримата са двигателят на протестите срещу кабинета на Бойко Борисов и срещу главния прокурор Иван Гешев.

На края на емоционалното му и не съвсем ясно изявление на страницата му във Фейсбук, Минеков обяви, че ако до 23 декември не се случи обединение с останали извънпарламентарни сили, то "възнамерявам да прекратя моето политическо и гражданско съучастие. Каквото можах, направих". Засега обаче е ясно, че освен с "Изправи се.БГ" на Манолова, разговорите с други формации за общо участие на вота удрят на камък.

Лидерът на "Няма такъв народ" Слави Трифонов обяви наскоро, че няма да се коалира с никого, а от дясното обединение "Демократична България" не дават някакви точни индикации за взаимодействие с Триото. Преди ден съпредседателят на ДП Христо Иванов обяви, че преговори дали ще имат общи действия и в каква посока ще са, евентуално ще започнат след изборите. 

Отровното трио е пред подписване на споразумение с Манолова

Направихме крачка напред и по декларираното от нас желание за общо явяване на предстоящите избори, с цел прекратяване на едноличния режим на управление. Вече е постигнато принципно съгласие с гражданската платформа "Изправи се. БГ" (с лидер Мая Манолова - б. р.

16 Дек. 2020

"Сега" се опита да се свърже с Минеков, но мобилният му телефон бе изключен.

Ето какво е публикувал той дословно:

"Няколко думи, не с отчаяние и не с омраза.

Изглежда самоизяждането е по-желано от съединението. Егоизмът, конспирациите и самолюбието остават единствено значими. От Цицерон до Иван Хаджийски ще бъдем обречени на вечното самовато разединение. Изглежда смисълът от протеста е да остане като част от спомените за някакво единство.
Струва ми се, че нямам силите да бъда посредник в нищетата на преклонения разум. Бих желал да бъдем Истанбул или Будапеща, но вероятно е да останем същите, от Освобождението до днес. Мълчаливото ни съучастие в делата на една престъпна власт и съвършенството на нашите идейни различия ще оставим като мрачно дарение на поколението след нас. Османското наследство ще пазим тайно в душите ни, ще бъдем революционери при подходящ спасител.

С оглед на последните събития. Очаквам ясни съвместни действия срещу превзелата ни шайка и управляващи мутри. Декларация за съдействие за честни избори и ясни, обединени намерения. В последствие правителство насочено в срещу днешната мафия. Да, нужен е компромис, тежък е, боли. Живеещите в миналото трябва да предпочетат бъдещото.
И всички извънпарламентарни фракции, партии и коалиции, трябва да направят болезнения жест за обединение. Алтернатива няма.

Преговорите са ежедневни, резултатът е очакван.
„Съединението прави силата „ – да бъде прочетено от всички честолюбиви и претенциозни заявители на победата.

В случай, че обединението е невъзможно /до 23.12./, възнамерявам да прекратя моето политическо и гражданско съучастие.
Каквото можах, направих."