Във финалната права на мандата (2019 - 2023 г.) управлението на Пловдив заприлича на дезорганизиран хаос. Тоест на абсолютен хаос. Макар и очаквана, ситуацията ражда доста абсурди, насред които не се знае как ще бъдат решени непрекъснато появяващите се остри проблеми, като например съдбата на една от автогарите - "Юг".
Хаосът се дължи основно на факта, че преди 7 месеца Бойко Борисов свали доверието от кмета Здравко Димитров.
Така бе скъсана и без това крехката връзка между градоначалника и общинската група на ГЕРБ. Кметът управлява без мнозинство и никога не се знае кое решение може да прокара и кое не. Пък като не го прокара - пробва пак нахалост, за да стане съвсем за смях.
Точно това се случи през последните десетина дни, когато се състояха две сесии на общинския съвет. На всяка от тях кметът и администрацията напразно опитаха да прокарат решения по две важни теми с широк обществен отзвук. Едното бе за подписване на анекс между общината и ПФК "Ботев" за новия стадион. Дружеството, които изгради и ползва съоръжението (ДЗЗД „Колежа“ с водещ партньор в него фирмата ПИМК) твърди, че без конкретен срок на ползване, както е в момента, не му се признават част от разходите. А и не може да прави последващи инвестиции. Съобразявайки се с това, администрацията предложи в анекса отдаване за поне 3 години. Но и на двете сесии предложението бе отхвърлено, като на втората го подкрепиха едва 9 съветници.
Другият провал бе относно вливане на Спортния диспансер в ДКЦ-5, тоест ликвидирането му. След като на първата сесия предложението не бе подкрепено, кметът Димитров сам го внесе отново на другия ден, за да го оттегли пак сам преди гласуването. От своя страна съветниците единодушно (!) решиха да се проведе избор на управител на диспансера, тоест се произнесоха заведението да се запази - чрез пълното показно бламиране на Димитров.
Опозиционни съветници коментираха успоредно, че кметът повтаря предложенията, защото пазарлъците за подкрепа междувременно са дали резултат. Или защото "някои и друг съветник" се е върнал от лятна почивка, та също може да подкрепи кметските идеи. Но самопровалите говорят повече за безсилие, отколкото за тънки сметки.
СЛУЧАЯТ С АВТОГАРА "ЮГ"
Автогарата е частна. Тя и другите две в града са собственост на "Хеброс бус" след приватизация в края на 90-те. Постепенно западна през годините за сметка на намиращата се в близост "Родопи". Поизгубила значението си, а и заради собствени финансови проблеми, "Хеброс бус" опитваше да продаде терена. Сега - отново, като интересното е, че собственикът на "Хеброс бус" Веселин Дошков иска да се деактува една пета от имота, която е общинска (общата площ на терена е 5.8 декара). "Съсобствеността лъсна, когато направихме проверка в кадастъра. Пускали са актове още от 2002 г., но на какво основание?", казва Дошков пред сайта "Пловдив 24". Още по-интересно е, че според Общия устройствен план зоната на автогарата е отредена за високо застрояване. Заради всичко това топката пред носещата се по течението общинска управа е висока. Засега няма данни тя да склонява на доброволен отказ от частта си в автогарата. Но в пловдивските медии се лансират два варианта, които трудно биха защитили обществения интерес. Първият - на "Хеброс бус" да бъде предложено да изкупи общинския дял - това практически е зелена светлина за преобразуванията, вкл. и високите сгради на по-късен етап. Вторият - общината да купи частния дял, сдобивайки се с цяла не особено конкурентна автогара - звучи налудничаво, особено, след като, както припомня сайта "Под тепето ", в Плана за устойчива градска мобилност има предложение за голяма общинска автогара в район „Северен”. Развитието предстои.
