Президентът Румен Радев наложи вето на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), който бе приет от парламента на 27 януари. Държавният глава връща за повторно обсъждане пет параграфа от законопроекта, защото счита, че те не гарантират защитата на правата на гражданите и юридическите лица. Три от върнатите от президента параграфи са внесени между първо и второ четене с оскъдни и неясни мотиви според президента, които не са били подложени нито на обществено обсъждане, нито на експертна оценка. В същото време предложенията допускат съществевни изменения на законопроекта.
Президендтът бе сезиран за налагане на вето върху закона от Камарата на архитектите в България и инициативата "Зелени закони", които видяха различни проблемни текстове в него. Държавният глава е приел за основателни изтъкнатите юридически аргументи срещу едно от най-взривоопасните предложения - инвеститори и граждани да не могат да получат право на строеж, ако не е реализирана регулацията, в това число и уличната регулация. Това на практика означава, че във всички нови квартали, в които няма улици, както и в населени места с лошо благоустройство като селата например, строителството ще бъде блокирано, докато лицето, жеалещо да строи, по някакъв начин осигури случването на улица. Това означава той да издирва собствениците на терени, да ги изкупува от тях и да дарява на общината. И в момента се случва подобно принудително даряване, но то поне не фигурира в закон, обясниха пред "Сега" архитекти. Според тях това прехвърля съществуващо задължение на общините - за отчуждаване на имотите, попадащи в публични терени, върху частните собственици.
"Идеята на законодателя да допуска започването на строителство след приложена регулация, следва да бъде подкрепена. Прилагането на уличната регулация обаче е отговорност на общините - те имат право да отчуждават имоти, които попадат в уличната регулация срещу равностойно обезщетение за собствениците. Новата уредба не съдържа гаранции, че тази отговорна задача на общините ще бъде изпълнявана стриктно, в срок и в общ интерес, а вместо това създава предпоставки да бъде ограничено правото на строеж на различните субект", изтъкват от президенството.
Държавният глава е върнал за ново разглеждане и предвиденото драстично ограничаване на кръга лица, които ще имат право да обжалват подробните устройствени планове. Според приетите от парламента текстове граждани и неправителствени организации няма да могат да оспорват документите, като това право е дадено само на пряко засегнатите от предвижданията частни собственици. Освен това срокът за обжалване е скъсен от 30 на 14 дни. "Общите устройствени планове съдържат предвиждания и тенденции за развитие на територията, насочени както формално към застрояването, така и към опазването на природните ресурси, икономическото и културното развитие на съответната територия. Преценката за законосъобразността на тези актове предполага разнообразие от житейски хипотези, в които засегнати могат да бъдат различни категории лица", пише в мотивите към ветото.
Президентът не вижда достатъчно аргументи и за въвеждането на задължително съгласие от страна на ресорен министър в случаи, в които се иска сямна на предназначението на обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата. спорта, културата. Законопроектът не прави разлика дали обектите са частни или публични. Върнати за ново обсъждане са и текстовете, които се опитват да решат въпроса за валидността на разрешенията за строеж в случай, че инвестиционният проект е бил изменян. Според гласуваните от депутатите текстове "заповедта за допълване не подновява срока за започване, съответно за завършване на строежа“. Така формулиран, текстът оставя впечатление, че до приемането му допълването на инвестиционния проект е пораждало като ефект удължаването на разрешенията, аргументират се от президентството. Този казус възникна при небостъргача "Златен век" в Лозенец, чието строителство бе спряно временно.
Както "Сега" писа, в началото на седмицата от Камарата на архитектите в България поискаха от президента да наложи вето на промените в ЗУТ. В искането към Радев бе изтъкнато, че новите текстове са недомислени, ще доведат до правен хаос, а някои от тях са противоконституционни и ще вкарат граждани и инвеститори в съседски войни.
