Прокуратурата пусна втора серия от обзора си на атаки на изпълнителната и законодателната власт, които според държавното обвинение са неверни и уронват престижа на прокуратурата и съдебната власт. В списъка на прокуратурата с автори на фалшиви новини отново попадат премиерът Кирил Петков, началничката на кабинета му Лена Бориславова, правосъдната министърка Надежда Йорданова и вътрешният министър Бойко Рашков.
На 29 март прокуратурата обяви 15 такива "неверни политически твърдения", а сега вади нови шест.
Първото е на Рашков: "Докато няма сериозни промени, ще имаме точно такава прокуратура, каквато имаме сега. Тя да поставя спирачки на разследването на МВР, тя да не смята за необходимо, че трябва да уведомява обществото по значими случаи, по които са изтекли милиарди средства…" В отговор прокуратурата обяснява, че тя решава дали да образува разследвания и само тя може да информира обществото за тях. МВР отговори на прокуратурата със специална позиция, че публичното уведомяване на обществото за свършената работа по полицейските проверки не може да представлява уронване на престижа на съдебната власт или неистина. "То поражда задължение за прокуратурата да се произнесе като орган, осъществяващ надзор по законност", пише МВР.
Кирил Петков пък попада при "лошите" за прокуратурата с думите си, че "те (прокуратурата) искат да видят всеки, който се среща с министър-председателя. Нещо, което мен много ме тревожи, знаейки, че Министерският съвет вече е точка за сигнали към Европрокуратурата, те реално може би се опитват да видят кои са хората, които дават тези сигнали...". Петков каза това по повод информацията, че Софийската градска прокуратура е поискала по спешност НСО да й предостави записи от охранителните камери от всички входове на Министерския съвет. Прокуратурата сега обяснява, че НСО е длъжна да й предостави записите. За сходни думи е обвинена и Бориславова.
"Министерски съвет е "контактна точка" на Европейската прокуратура едва от 16 март 2021 г., а от разпространеното в медиите писмо на прокурор от СГП до НСО е видно, че са изискани записи от камери за видеонаблюдение на входовете на МС в периода 23.02.2022 г. – 23.03.2022 г. В този смисъл за периода от една седмица, в който МС е "контактна точка", вероятно дори не е постъпил и един сигнал", казва прокуратурата. И продължава, че сигнали до европрокуратурата може да се подават и онлайн. "Остава неясна каква е особената важност, с която политически лица се опитват да представят ролята на МС като „контактна точка“ на Европейската прокуратура", пишат хората на Иван Гешев.
Третото им възражение е срещу съобщение на МВР за "справка, съдържаща данни за приключени в ГДНП и ГДБОП преписки и проверки, предадени на прокуратурата и за които към момента няма никаква информация за произнасяне по тях". Както и при пускането на справката, прокуратурата пак обявява, че няма задължение да информира МВР какво прави с преписките.
Прокуратурата се хваща и за репликата на Надежда Йорданова: "Нямам илюзии и не мога да кажа, че очаквам този състав на ВСС да вземе решение да освободи главния прокурор. Необходими са 17 гласа, а голяма част от гласовете във ВСС са на лица, които само след няколко месеца се връщат отново в прокуратурата или дължат своята кариера на Иван Гешев…". Във вторник, когато ВСС трябваше да разгледа искането на Йорданова за уволнение на Гешев, но успя да го шиканира, прокурорите в съвета искаха обяснение и извинение от министърката за тези й думи.
"Настоящият състав на ВСС е сформиран през 2017 г., когато г-н Иван Гешев не е заемал поста на главен прокурор. Биографичните справки на действащите членове на ВСС ясно показват, че нито един от тях по никакъв начин не дължи кариерното си израстване в съдебната система на главния прокурор, още по-малко на Иван Гешев като главен прокурор", посочва сега прокуратурата.
