Директни плащания към самонаетите, грантови схеми между 5 и 50 хиляди лева, както и кредити обмисля правителството в подкрепа на бизнеса, съобщи днес пред Нова телевизия социалният министър Деница Сачева.
"Схемата 60:40 не е единствената мярка. Работи се и по други мерки, защото след края на извънредното положение бизнесът ще има нужда от нови възможности, за да се вдигне бързо на крака. Работим за кредити, а в някои случаи и грантови схеми между 5 и 50 хиляди лева, за да може фирмите да бъдат подпомогнати бързо да възстановят своя бизнес", обясни Сачева, но добави, че е рано за обявяване на подробности, тъй като все още се правят разчети.
По отношение на самонаетите, социалният министър каза, че се изчислява броят на хората, които имат нужда от задължителна подкрепа. "Това са професиите, които са пряко засегнати от заповедта на здравния министър, но и тези, които са регистрирали в НАП доходи между 30 и 35 хил. лв. годишно. Безлихвените заеми е една от опциите, но мислим и за директни плащания към тях, може би", обясни Сачева. Тя допълни, че по отношение на малките кредити за хора в неплатен отпуск има съгласие с банките те да не се обвързват с останалите кредити на получателите, за да не отидат за тяхното погасяване.
От утре в големите градове ще се разкрият допълнителни гишета за обслужване на вълната от нови безработни. Допълнителни офиси вече са разкрити във Варна и в Русе, те са подсилени и със служители. Бюрата по труда са на първа линия на кризата, тъй като в момента отговарят за най-ключовите дейности в социалната сфера - регистрират безработни, приемат заявления за обезщетения за безработица от НОИ, обработват заявленията на работодатели за ползване на компенсации по схемата 60:40. Натискът върху служителите е огромен - 40 000 са обявили, че са без работа от началото на кризата. Сред тях има много хора, които идват от чужбина.
За три дни 344 фирми поискаха подкрепа за плащане на заплатите на около 4500 свои служители, съобщи още Сачева. "Рано е да преценим какво трябва да бъде променено и дали ще бъде променено", коментира тя по повод критиките на работодателските организации към тази мярка. Министърът подчерта, че схемата е предназначена за тези фирми, "за които 3-те месеца е мостов период и те ще могат да оцелеят и след това".
ВТОРИ ШАНС
Зелена светлина имат и земеделските производители да наемат безработни в помощ на селскопостопанската работа - група организации поискаха това преди ден в позиция до институциите. И сега всеки регистриран като безработен може да работи в селското стопанство с т.нар. еднодневни договори до 90 дни на година и едновременно с това да продължи да получава обезщетението си за безработица от НОИ, напомни Сачева и призова работодателите да обявят свободните работни места в бюрата по труда.
Сезонната работа в селското стопанство с тези договори е особен случай в социалното ни законодателство - доходът от нея не се взема предвид при определяне на право на социални и енергийни помощи, а положеният труд не прекратява регистрацията като безработен в бюрото по труда и съответно - обезщетението от НОИ. Този труд не се зачита за трудов стаж, но се приема за осигурителен и носи със себе си всички осигурителни права.
В следващите дни парламентът ще разшири още тези възможности. Светлана Ангелова от ГЕРБ е внесла промени преди второто четене на закона с мерките при извънредно положение, с които процедурата допълнително се облекчава. За времето на извънредното положение трудовите договори за краткосрочна селскостопанска работа ще могат да се сключват и за повече от един ден. Дава се възможност такива договори да ползват и тютюнопроизводителите. Добавя се и текст, който ще позволи да се сключват договори за 6-часов работен ден - сега договорите са за цял или за половин работен ден. Както и досега, тези договори минават без задължителна регистрация в НАП, изготвяне на трудово досие и длъжностна характеристика.
Част от облекченията обаче могат да се окажат в ущърб на работника, предупредиха експерти. По сега действащите разпоредби на Кодекса на труда той получава надницата си в края на всеки работен ден. За времето на извънредно положение обаче Светлана Ангелова предлага трудовото възнаграждение да се изплаща в деня на изтичане на договора. Когато срокът на договора е по-дълъг от един месец, трудовото възнаграждение се изплаща всеки месец, но не по-късно от 5-о число на следващия месец. Промените бяха приети днес от правната комисия, предстои да бъдат гласувани и в пленарна зала.
