Рекорден ръст от над 20% е достигнало жилищното кредитиране през 2023 г. Според статистиката на БНБ през изминалата година банките са отпуснали 3.4 млрд. лв. за жилищни кредити. Към края на годината общият им обем е 19.9 млрд. лв. при 16.5 млрд. лв. година по-рано.

Потребителските заеми също растат със завиден темп. През 2023 г. са отпуснати 1.8 млрд. лв. нови заеми, като ръстът им спрямо предната година е над 12%.

"Прекалено високият растеж на кредитирането може да създаде нов източник на инфлация", предупреди икономистът Георги Ангелов в свой пост във Фейсбук.

Той предупреждава и за друга опасност: "Не всички осъзнават, че ипотечните кредити в България са с плаващи лихви и съответно тенденцията на вдигане на лихвите ще влоши финансовото състояние на кредитополучателите. Нещо повече, високият ръст на кредитирането вдига цените на имотите над пазарните нива и раздува балон в цените на имотите - но всеки балон се спуква, което би довело до срив както на цените, така и на продажбите, така и на строителството и всички свързани сектори, но би създало огромен дял на лоши кредити, както стана преди 15 години. В интерес на всички е да се избегне балон и секторът да се развива балансирано".

Според Ангелов с този темп на нарастване на кридитирането през 2024 г. ще надминем 5 милиарда лева ипотечни кредити.  И задава въпросът дали банките ще осъзнаят сами опасностите от това бурно раздаване на заеми и помпане на инфлацията или БНБ ще използва най-после своите правомощия и ще охлади ипотечното кредитиране.

Тези дни управителят на БНБ Димитър Радев обяви в своя публикация, че централната банка е готова да сe намеси с допълнителни мерки, за да охлади бума на кредитирането, който застрашава домакинствата от повишение на инфлацията и на задлъжнялостта им.

Вече повече от година търговските банки у нас задържат ниски лихвите по ипотечното кредитиране до нивата преди промяната на политиката на ЕЦБ за повишение на основните лихви. В момента средната лихва по жилищните заеми е около 2.8% - сред най-ниските в ЕС. В същото време банките продължават да държат на нулеви нива лихвите по депозитите, което е причина да бележат рекордни печалби - към края на ноември банковата система реализира печалба от 3.3 млрд. лв., което е с над 70% повече от предната година.

Икономисти и финансисти очакват през тази година търговските банки у нас да започнат по-осезаемо да вдигат лихвите по кредитите. Прогнозите за увеличение варират от 0.5 процентни пункта до 2 процентни пункта до края на 2024 г.

На този фон страните от еврозоната отдавна повишиха лихвените нива над 4%, следвайки решенията на ЕЦБ за покачване на основните лихви. Днес ЕЦБ за трети пореден път от октомври насам остави основните си лихвени проценти непроменени като заяви, че ще ги поддържа високи толкова, колкото е необходимо, за да се върне инфлацията към целта от 2% средногодишно ниво. През декември годишната инфлация в еврозоната се покачи до 2,9% при 2,4% през ноември. Основната лихва на ЕЦБ по депозитите остава 4%.