Държавният департамент на САЩ разпространи годишния си доклад за състоянието на правата на човека по света, в който отправи остри критики към България. Това става ясно от съобщение на американското посолство в София. Частта за България е необичайно остра, за първи път се споменават толкова конкретно тежки нарушения, включително с имена.
Посочва се, че съществуват съществени проблеми, свързани с правата на човека, които обхващат насилствено отношение от страна на полицията, произволни арести; сериозни проблеми с независимостта на съдебната система, сериозни ограничения на правото на свободно изразяване, включително цензура на медиите, насилие и заплахи за упражняване на насилие срещу журналисти, както и корпоративен и политически натиск върху медиите, връщане на бежанци или търсещи убежище лица, тежки корупционни деяния и други.
"Макар че властите предприеха стъпки за наказателно преследване и налагане на наказание на длъжностните лица, извършили нарушения на правата на човека, действията на държавните органи бяха недостатъчни и се наблюдаваше проблем с безнаказаността", пише в доклада.
В документа на Държавния департамент пише още, че бизнесменът и депутат Делян Пеевски редовно използва своя контрол над медиите, за да осигурява позитивно отразяване за определени политици и главния прокурор.
Докладът отбелязва полицейското насилие срещу протестиращи през 2020 г., които настояваха за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Конкретно споменати са случаите с Димитър Педев и журналиста Димитър Кенаров, които бяха бити от полицаи и после това насилие на практика не беше разследвано.
Документът на Държавния департамент споменава и потискането на свободата на словото с аргумента, че се разпространяват фалшиви новини. Конкретно е записан случаят с председателката на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова, която беше обвинена миналата година заради предупрежденията си, че може да има дефицит на определени лекарства.
В доклада са отбелязани и уволненията на журналисти от Нова телевизия, когато собственик беше близкият до правителството бизнесмен Кирил Домусчиев; съдебното преследване срещу издателя на "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев; както и отказа да се разследва побоят над журналиста Димитър Кенаров.