Въпреки че заплахата от тероризъм в България остава ниска, чуждестранни терористични групи се възползват от активните мрежи за незаконен трафик и контрабанда в опитите си да осигурят влизането на терористи в Европа от Близкия изток и Южна Азия. Това е записано в доклада на Бюрото за противодействие на тероризма към министерството на правосъдието на САЩ в частта му за България.
Според американските експерти "обемът на нелегалната имиграция от региони, в които се намират терористични мрежи (предимно Сирия и Афганистан), както и корупцията в правоприлагащите органи, остават трайни пречки пред надеждното пресичане на влизането в България на известни и заподозрени терористи, отбелязва обаче американското Бюро за противодействие на тероризма".
Отчита се, че броят на идентифицираните чрез биометрични данни подобни лица се е увеличил значително през 2022 г., но голяма част от тях не са били задържани на границата. Вместо това те са били задържани във вътрешността на България. Българското законодателство в областта на предоставянето на убежище, съгласувано с регламентите на ЕС в областта на предоставянето убежище, ограничава възможностите на България да осуетява по-нататъшното пътуване на известните или заподозрени в тероризъм лица, пише в доклада.
По отношение на противодействието на финансирането на тероризма, американската агенция посочва, че България е член на MONEYVAL (Експертния комитет за оценка на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма). Тя отбелязва, че в юнския доклад за взаимна оценка на MONEYVAL за България са били изложени няколко ключови констатации, включително, че българските власти имат неравномерно и ограничено разбиране относно рисковете, свързани с финансирането на тероризма, както и че това слабо разбиране на рисковете се споделя от българските финансови институции и други заинтересовани страни.
В американският анализ пише и, че водещата институция за борба с тероризма е Държавна агенция "Национална сигурност", в рамките на която от 2014 г. отделно действа Национален център за борба с тероризма, чиято цел е да идентифицира заподозрени, да обменя информация и да прекратява терористични действия. Външното разузнаване има "малка, предимно анализаторска, способност за борба с тероризма и също толкова малки оперативни способности, които са съсредоточени върху заплахите за българските интереси в чужбина". Трето специално тактическо звено има в Министерството на вътрешните работи, което се занимава със заплахи вътре в България.
В доклада се отбелязва в същото време, че България продължава да е силен партньор на САЩ в борбата с тероризма. В него се посочва, че българското правителство е продължило да изгражда капацитета си за противодействие на тероризма и е поддържало близко сътрудничество с американски правителствени агенции, "въпреки че някои пропуски са продължили да възпрепятстват цялостната ефективност".
Бюрото за противодействие на тероризма анализира и, че предвид стратегическото местоположение на България на кръстопът между Европа и Близкия изток, по-голямата част от усилията на страната в сферата на противодействието на тероризма са били съсредоточени върху осуетяването на транзитното преминаване на терористи чрез засилени дейности по подсигуряване на границите, проверки на пътниците и обмен на информация.
Отчита се, че България е продължила да провежда дейности за противодействие на тероризма по границите си и е изпълнила строги програми за контрол на миграцията, разработени с помощта на САЩ програми за биографични и биометрични проверки, и е обменяла информация със САЩ и други партньори за идентифициране и задържане на заподозрени в тероризъм лица, които пресичат границите или пребивават незаконно в страната. Натъртва се и, че през целия отчетен период правителствените агенции на САЩ са работили в тясно сътрудничество с българските си колеги чрез различни програми за изграждане на капацитет в областта на граничния контрол.
